Присъда № 5 от 02.04.2026, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 5 от 02.04.2026 г.по НОХД № 183/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих

Районна прокуратура – Разград, Териториално отделение – Исперих е повдигнала срещу подсъдимия З. Е. С. обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че за периода от 12.08.2016 г. до 31.07.2025 г. в гр. Исперих, след като с Решение № 278 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 86/2016 г. на Районен съд – Исперих, влязло в сила на 12.08.2016 г., е бил осъден да издържа своя низходящ – непълнолетния си син Д. З. Е., чрез неговата майка и законен представител Е. С. Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – една непълна вноска за август 2016 г. и сто и седем месечни вноски, на обща стойност 15 050 лв.

В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура – Разград поддържа обвинението. След приемането на доказателствата за пълно изплащане на задължението прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК да не му бъде наложено наказание.

Подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Той се призна за виновен, изрази съжаление и поиска да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като е изплатил изцяло задълженията си за издръжка.

След като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал.

4 НПК обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти. Производството протече по реда на глава двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият З. Е. С. и Е. С. Г. сключили граждански брак на 31.10.2013 г. От съвместното им съжителство имат едно дете – Д. З. Е., роден на 18.03.2008 г.

С Решение № 278 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 86/2016 г. Районен съд – Исперих прекратил брака между родителите, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на неговата майка и осъдил подсъдимия да заплаща за сина си месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 04.02.2016 г. Решението влязло в сила на 12.08.2016 г. Подсъдимият получил съдебния акт и знаел както за съдържанието му, така и за произтичащото от него задължение.

Въпреки това, през периода от 12.08.2016 г. до 31.07.2025 г. подсъдимият не изпълнявал присъденото задължение. Неплатени останали една непълна месечна вноска за август 2016 г. и сто и седем пълни месечни вноски. Общият размер на неизплатената издръжка за инкриминирания период възлязъл на 15 050 лв.

Неизпълнението не се дължало на обективна невъзможност. От събраните справки е видно, че през инкриминирания период подсъдимият е имал трудова заетост по множество трудови правоотношения, притежавал е моторно превозно средство и ремарке, както и е участвал в сделки с недвижими имоти. Тези данни, преценени съвкупно с продължителността на 1 неизпълнението и със знанието му за влязлото в сила решение, установяват, че той съзнателно се е въздържал от изпълнение на задължението си.

След приключване на досъдебното производство подсъдимият предприел плащания по образуваното изпълнително дело. От удостоверението на частния съдебен изпълнител и приложените банкови документи се установява, че е внесъл общо 26 902,21 лв., с което са погасени изцяло задълженията по изпълнителния лист, включително издръжката, дължима до 18.11.2025 г., както и разноските по изпълнението. Следователно към момента на постановяване на присъдата задължението за издръжка за целия инкриминиран период е било изпълнено изцяло. По делото не се установиха други вредни последици за пострадалия извън временното лишаване от дължимите средства.

От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан. По делото няма данни преди настоящото производство спрямо него да е прилагана привилегията по чл. 183, ал. 3 НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, което е пълно, конкретно и последователно и се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Съществуването, размерът и началният момент на задължението за издръжка се установяват от Решение № 278 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 86/2016 г. на Районен съд – Исперих и данните за влизането му в сила.

Родствената връзка и качеството на Д. З. Е. като низходящ на подсъдимия се потвърждават от приложените актове за гражданско състояние и от съдебното решение.

Броят и размерът на неплатените вноски се установяват от заключението на съдебно-икономическата експертиза, преценено във връзка с писмените справки и показанията на свидетеля Е. С. Г.. Доказателствените източници взаимно се допълват и не съдържат противоречия относно периода, броя на вноските и общата дължима сума.

Съзнателният характер на неизпълнението се извежда от надлежното узнаване на съдебното решение, продължителността на неплащането и данните за трудова заетост и имущество на подсъдимия. Обстоятелството, че в отделни моменти подсъдимият може да не е получавал трудово възнаграждение или да не е бил регистриран като безработен, не заличава задължението и само по себе си не установява трайна и непреодолима невъзможност за плащане.

Пълното последващо изпълнение е доказано с удостоверение изх. № 15891/25.11.2025 г. на частен съдебен изпълнител Д. Д. и с представените банкови транзакции и платежни нареждания от 18.11.2025 г., 28.11.2025 г., 22.12.2025 г. и 21.01.2026 г. Тези документи установяват, че преди постановяване на първоинстанционната присъда е погасено не само инкриминираното задължение от 15 050 лв., но и останалите начислени задължения и разноски по изпълнителното дело.

Съдът кредитира всички посочени доказателства като относими, допустими и взаимно съгласуващи се. Именно съвкупността им дава необходимата опора на самопризнанието и обосновава приложението на чл.

372, ал. 4 НПК.

От обективна страна подсъдимият е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа свой низходящ. Въпреки това за инкриминирания период не е 2 изпълнил задължението си в размер, многократно надхвърлящ две месечни вноски – една непълна и сто и седем пълни вноски, общо 15 050 лв.

Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е формално и се осъществява чрез бездействие. Съставът е осъществен при съзнателно неизпълнение на повече от две месечни вноски, а последващото неплащане до края на инкриминирания период очертава продължителността и размера на престъпното неизпълнение.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.

Подсъдимият е знаел за влязлото в сила решение и за конкретния размер на ежемесечното си задължение, съзнавал е, че не изплаща повече от две вноски, и е искал това неизпълнение. За съставомерността не е необходимо да бъде доказано, че е целял настъпването на допълнителни вреди за детето.

Неоснователността на евентуално позоваване на липса на средства следва и от характера на задължението за издръжка, което има приоритетен и безусловен характер по отношение на ненавършило пълнолетие дете. Освен това конкретните доказателства сочат трудова заетост и имущество през релевантния период и не установяват обективна, трайна и непреодолима невъзможност за изпълнение.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, поради което съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК предвижда специално основание за неналагане на наказание, когато деецът изпълни задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция, от деянието не са настъпили други вредни последици и привилегията не е ползвана повторно.

В случая всички предпоставки са налице кумулативно. Преди постановяване на присъдата подсъдимият е изплатил изцяло дължимата за инкриминирания период издръжка. По делото не са установени други вредни последици за пострадалия, различни от самото забавено получаване на средствата, което е присъща последица на престъпния състав. Липсват данни подсъдимият да се е ползвал по-рано от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК.

Поради това съдът, след като призна подсъдимия за виновен по чл. 183, ал. 1 НК, на основание чл. 183, ал. 3 НК не му наложи наказание. Предходните му осъждания не препятстват приложението на тази разпоредба, доколкото законът поставя като отрицателна предпоставка не наличието на съдебно минало изобщо, а повторното ползване на същата привилегия.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да понесе направените по делото разноски. Поради това съдът го осъди да заплати в полза на държавата сумата 77,10 евро – разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Разград.

Като причини за извършване на престъплението съдът отчита незачитането на установеното със съдебен акт родителско задължение, недостатъчното чувство за отговорност към материалното обезпечаване на низходящия и трайно пренебрегване на приоритетния характер на издръжката.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ______________________

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№5 гр. Исперих, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА и прокурора П. Ив. М. като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20253310200183 по описа за 2025 година и след тайно съвещание

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата З. Е. С., роден на **.**.**** г. в гр. Исперих, обл. Разград, бълг. гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, работи, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че за периода от 12.08.16г. до 31.07.25г. в гр. Исперих обл. Разградска, след като е бил осъден да издържа свой низходящ с Решение № 278 от 15.07.16г. по гр.д. № 86/16г. на РС Исперих, влязло в сила от 12.08.16г. - непълнолетното си дете Д. З. Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. С. Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна вноска за месец август 2016г. и сто и седем месечни вноски в общ размер на 15 050лв., като до постановяване на присъдата от първа инстанция, подсъдимият З. Е. С. е изпълнил изцяло задължението си за дължимата издръжка на сина си Д. З. Е. за инкриминирания период от време и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият З. Е. С., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата направените разноски на досъдебно производство по делото в размер на 77,10 (седемдесет и седем евро и десет евроцента) евро, по сметка на ОДМВР – Разград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес 1 пред ОС – Разград.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 2