Решение № 21 от 10.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600020 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане (наименовано заявление) от осъдената С. Р. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1003/2017г. по описа на Районен съд Царево, за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от четири години на две години.

В искането се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, като се посочва, че наложеното наказание не е справедливо. В пледоариите пред ВКС, защитникът на осъдената твърди, че щетата е незначителна и е възстановена на момента, тъй като осъдената е заловена на място, както и че тя е участвала във всички процесуално-следствени действия. Посочва, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Счита, че е следвало да се наложи минималното, предвидено за извършеното деяние, наказание, а именно две 1 години лишаване от свобода. Иска да се измени присъдата и да се намали наложеното наказание от 4 години на 2 години лишаване от свобода или връщане на делото за ново разглуждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъденото лице С. Р. М., се явява лично и с упълномощения защитник адв.Д.Б. от АК Сливен.

Защитникът, адв.Б., поддържа искането за явна несправедливост на наложеното наказание, т.е. наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство в хипотезата на чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочва, че съдилищата не са отчели ниската стойност на предмета на престъплението – 484.22 лева, което е под размера на минималната работна заплата за страната за м.септември 2017г., и което води до приложението на чл.55 от НК. Твърди, че двата съдебни състава са определили наказанието на осъдената М. без да са отчели нейното семейно и имуществено състояние – самотна майка, която отглежда дъщеря, навършваща тази година 14 години, и която към момента се отглежда от възрастни хора, единият от които е инвалид 100%. Пледира за изменение на присъдата, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от четири на две години.

Алтернативно, моли за отмяна на присъдата и връщане на делото на РС Царево за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура Бургас счита, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Посочва, че при въззивната проверка, БОС е извършил самостоятелен анализ и оценка на доказателствата по делото, и е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието, извършено от М., по чл.196 от НК, както и обосновал защо определеният размер от 4 години лишаване от свобода е справедлив и съответен на изискванията на чл.36 от НК. Сочи, че БОС е отчел в справедлива степен смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с предмета на престъплението и неговата стойност, възстановяването му, така и отегчаващите, които превишат смекчаващите по количествен и качествен критерий. Прокурорът подчертава, че се касае за личност със завишена степен на обществена опасност, предвид предходните осъждания на М., извън тези обуславящи опасния рецидив. Посочва неефективност на изтърпените предходни наказания лишаване от свобода, 2 което сочи на липса на превъзпитателен и възпиращ ефект спрямо осъдената.

Също така отбелязва, че извършването на престъпления против собствеността, се е установило като траен и единствен начин на живот от страна на осъдената, като по този начин тя е установила постоянен престъпен начин на живот и препитание, а не трудов. Твърди отрицателно процесуално поведение, тъй като непосредствено след повдигане на обвинението, осъдената М. се е укрила от разследващите органи и производството е приключило задочно. Прокурорът прави извод, че изброените обстоятелства определят превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на осъдената обстоятелства, поради което определеният размер от четири години лишаване от свобода е напълно справедлив и не следва да се изменя.

Пледира за оставяне на искането на осъдената без уважение.

Искателят осъдената М. потвърждава изложеното от защитника й.

Съжалява за извършеното и сочи, че иска да се грижи за детето си. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие за установено следното:

Апелативен съд Бургас намира искането за възобновяване на наказателното производство за процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК – атакувано е влязло в сила Решение № 131/10.08.2018г. по ВНОХД № 549/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е потвърдена Присъда № 9/04.06.2018г. по НОХД № 1003/2017г. по описа на Районен съд гр.Царево. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК от процесуално легитимирана страна – от осъденото лице. Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С Присъда № 9/04.06.2018г. по НОХД № 1003/2017г. по описа на Районен съд гр.Царево, С. Р. М. е призната за виновна в това, че за времето от 23.30 часа на 08.09.2017г. до 00.20 часа на 09.09.2017г. в гр.Приморско, обл.Бургас, ул.“Иглика“ № 14а, втори етаж, от източната стая, в условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи на обща стойност 484.22 лева, от владението и собственост на С. Л., без негово съгласие с намерение 3 противозаконно да ги присвои – престъпление по 196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и на основание чл.54 ал.1 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С.М. била осъдена да заплати направените по делото разноски.

Присъдата била обжалвана от осъдената С.М., чрез служебния й защитник, пред Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, който с Решение № 131/10.08.2018г., постановено по ВНОХД № 549/2018г. по описа на съда, е потвърдил изцяло присъдата.

След запознаване с материалите, приложени по настоящото наказателно производство, Бургаският апелативен съд установи липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа страна, поради което намира, че материалният закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, въпреки че не се посочва в искането.

При осъществения извънреден контрол, настоящият съд не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната отговорност на М. за инкриминираното престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Бургаският окръжен съд и Царевският районен съд, като инстанции по същество, не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в настоящия наказателен процес относно обвинението на М. по чл.196 ал.1 т.1 4 от НК. Настоящата инстанция прецени, че решаващите съдилища са реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно са изпълнили императивните изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и чл.339 ал.2 от НПК, при анализа и оценката на доказателствената съвкупност по делото.

По този начин двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал по делото, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на задълбочената преценка на събраните по делото доказателства решаващите съдилища са изяснили правилно фактите по делото и са го приключили по реда, предвиден в НПК, поради което липсват и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хипотезата на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, въпреки че отново не се посочва в искането.

Бургаският апелативен съд разгледа наведеното в искането за възобновяване на производството оплакване, касаещо явна несправедливост на наложеното на осъдената М. наказание, разпоредбата на чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като го намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в искането на осъдената (озаглавено „заявление“), се прави общо и декларативно възражение срещу размера на санкцията, без да се сочат каквито и да е конкретни доводи за несъответност на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца, както и несъобразност с целите по чл.36 от НК. Такива са изложени в пледоарията на защитника на осъдената, който сочи неотчетени от инстанционните съдилища смекчаващи вината на осъдената обстоятелства, а именно ниската стойност на предмета на престъплението, липсата на вредни последици от престъплението, тъй като отнетите вещи са възстановени на собственика веднага след извършването му, със съдействието на осъдената.

Настоящият апелативен съд намира изложените доводи на защитника на осъдената за неоснователни. Първата инстанция е отбелязала, макар и лаконично смекчаващите и отегчаващи отговорността на осъдената обстоятелства (като е приела липса на смекчаващи), като въззивната инстанция в решението си е доразвила и съобразила обстоятелствата, имащи отношение към определяне размера на наказанието на осъдената. Така, окръжния съд е отчел като смекчаващо отговорността на осъдената ниската 5 стойност на предмета на престъплението - 484.22 лева, която не е под минималната работна заплата за страната, както е приел окръжният съд, а е малко над минималната работна заплата към м.септември 2017г., времето на извършване на деянието (от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. МРЗ е 460 лева, съобразно ПМС № 141/13.07.2017г.). Действително процесните вещи са своевременното възстановени на пострадалия, което не е било по инициатива на осъдената, а поради това, че осъдената е заловена при извършване на кражбата от живущите на адреса. Всички тези обстоятелства, към които апелативният съд включва и семейното положение на осъдената (наличието на дъщеря, която към настоящия момент е навършила 14 години – родена на 17.05.2007г., а към момента на деянието е била малолетна, което не е попречило и възпряло осъдената да извърши деянието), не обуславят прилагането на чл.55 от НК, тъй като не са изключителни или многобройни, а и най-лекото предвидено в закона наказание не се оказва несъразмерно тежко.

При определяне на наказанието на осъдената, окръжният съд е съобразил високата степен на обществена опасност на осъдената, обуславяща се от обремененото й съдебно минало, без осъжданията й свързани с квалифициране на деянието като извършено в условията на опасен рецидив, както и престъпната й упоритост и установените трайни престъпни навици, а не трудови, за снабдяването й със средства за препитание. Съобразена е и високата степен на обществена опасност на деянието, засягаща пряко обществените отношения, свързани с правото на собственост, и увеличаващата им се динамиката. По този начин инстанциите по същество при определяне на наказанието на осъдената правилно са приложили разпоредбата на чл.54 от НК, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а не разпоредбата на чл.55 от НК, поради което не е основателно искането от защитата за приложение на този член от закона. Инстанциите по фактите са отчели и процесуалното поведение на осъдената М., след привличането й в качеството на обвиняема, укриваща се от органите на съдебното и досъдебно производство, поради което наказателното производство е приключило задочно. Осъдената С.М. е знаела за започнатото срещу нея наказателно преследване, за естеството и причината за обвинението, но не е имала намерение да вземе участие в наказателния процес и не е взела участие в съдебното производство.