Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4778 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2125/2025
Вид
Определение № 4778
Подписан
16.10.2025
В сила
16.10.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4778 гр. Варна, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502125 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №78574/17.09.2025г., подадена от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814, с адрес: гр. Стара Загора, срещу разпореждане № 4586/31.01.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20243110116265 на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814 в частта, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. Т., ЕГН **********, за следните суми: сума в размер на 679 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 12.12.2021 г. в размер на от шеста до дванадесета вноска по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 679 лв., считано от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 211,97 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 679 лв. за периода от 23.05.2022 г. до 25.11.2024 г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че целта на неустойката е да бъде компенсиран обучаващия „Девил Синема Груп“ ЕООД за направените от него разходи по подготовката и организацията на обучението, което не е осъществено поради виновно неизпълнение от страна на обучаемия. Твърди се, че неустойката в размер на дължимите от обучаемия такси до края на договора е изрично предвидена в чл.8.1 от договора и страните са постигнали съгласие за нейната дължимост.

Сочи се, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, следва да се намали нейния размер, а не да се отхвърли изцяло претенцията. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Производството по ч.гр.д. №16265/2024г. на Районен съд - Варна, е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814, с 1 адрес: гр. Стара Загора, за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника Н. С. Т., ЕГН **********, за суми п о договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 12.12.2021 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е приел, че клаузата, с която е уговорена неустойката, е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на неустойката, не отговаря на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка..

Видно от представения към заявлението договор за обучение и участие във филмова продукция, в чл. 8.1 е предвидено, че когато поради виновно свое поведение обучаемият се възпрепятства провеждането на обучението (едностранно прекрати участието си в курса, без да уведоми за това Агенцията, отсъства на повече от 20% от занятията или не заплати в срок дължимите вноски) и това е довело до разваляне на Договора от страна на Агенцията, дължи на последната неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора.

При извършваната в заповедното производство формална проверка за редовност от външна страна в настоящия случай се констатира индивидуализация на претендираните вземания в достатъчна степен, наличие на твърдения за настъпила изискуемост, представен е също съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК договора, на който се основават претенциите, което води до извод за редовност на заявлението по чл.410 от ГПК.

При служебната проверка, дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, не се констатира противоречие със закона или с добрите нрави, както и наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. В практиката се приема, че неустойката е необосновано висока, когато размерът й е завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, преценени към момента на сключване на договора. В случая размерът на предвидената в договора неустойка съответства на уговореното по договора за услуга възнаграждение, което поради неизпълнението от страна на клиента няма да бъде получено от организатора и поради това сторените от него предварителни разходи няма да бъдат компенсирани, тоест съответства на евентуално предвидимите вреди от неизпълнението, поради което липсва основание да се счете за необосновано висок.

С оглед на изложеното настоящата инстанция приема заявлението в отхвърлената част за редовно и претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, при липса на отрицателните предпоставки съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, поради което разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване за заповед за изпълнение – уважено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4586/31.01.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20243110116265 на ВРС, с което е отхвърлено заявлението на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814 в частта, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. Т., ЕГН **********, за следните суми: сума в размер на 679 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 12.12.2021 г. в размер на от шеста до дванадесета вноска по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 679 лв., считано от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 211,97 лв., 2 представляваща законна лихва върху главницата от 679 лв. за периода от 23.05.2022 г. до 25.11.2024 г., както и за съответната част от разноските по делото, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище гр.Стара загора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. С. Т., ЕГН **********, за следните суми: сума в размер на 679 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 12.12.2021 г. в размер на от шеста до дванадесета вноска по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 679 лв., считано от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 211,97 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 679 лв. за периода от 23.05.2022 г. до 25.11.2024 г., както и за съответната част от разноските по делото,.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3