Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2188 от 26.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11777/2022
Вид
Решение № 2188
Подписан
26.04.2024
В сила
26.04.2024
Състав
Елена Иванова, Ивета Антонова, Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.139в ал.3 т.4 · Закон за енергетиката
  • чл.140 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена Р. С. Г. срещу решение № 20055261/29.08.2022г по гр.д. № 20379/2021г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 87 състав, с което частично са уважени исковите претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД за признаване за установено спрямо ответника /въззивник/, че дължи заплащането, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 3584,30лв. – главница представляваща цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот за периода 01.05.2017г-. . – 30.04.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 414,54 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 3584,30 лв. за периода 15.09.2018г. – 21.01.2021г., ;

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 44,22 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 5,75 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 44,22 лв. и за периода 31.12.2018г. – 21.01.2018г.; както и е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че неправилно са определени количествата потребена топлинна енергия и съответно цената за тях, доколкото доставянето и отчитането на топлинната енергия е извършено в нарушение на чл.60 ал.1 от Наредба № 16- 1

334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм/ респ.чл.60 ал.1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването, действали през процесния период. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Р. С. Г. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата над 3584,30лв. до пертендирания размер от 3674,27 лв. - главница представляваща цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот за периода 01.05.2017г-.– 30.04.2020г., като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Не е спорно между страните, а и се установява от нотариален акт № 129/19.08.1997г., както и удостоверение за смърт и наследници нта С. Г. и справка от НБД за смъртта на лицето С.Г.Г., че ответника се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот – ап.1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. **** върху което е имало учредено право на ползване на родителите й, като след смъртта им – съответно на С. Г. - 22.08.2013г. и С.Г.

– 1912.1997г. същото е погасено, поради което и именно ищеца е материално легитимирана да отговаря по исковете за потребена и неплатена цена на топлинна енергия и в качеството си на „потребител.

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая жалбоподателят не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

3

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, изготвена по приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, а след отчитане показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140 ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови.

Вещото лице установява, че сградата етажна собственост с адрес:гр. София, ул. ****, в която се намира процесния имот ап.1, е на калкан /залепена/ с етажна собственост на ул.

****, към която пък е залепена ниската част на етажна собственост с адрес ул. ****, като между последните две сгради има проход и заден двор, над прохода – 2 етажа. Тези три сгради се топлоснабдяват от две абонатни станции, а съоръженията им се намират в едно общо помещение, което е до прохода. Тъй като СЕС на ул. **** е високоетажна сграда /14 етажа/, вътрешната отоплителна инсталация е изградена на 2 кръга по проект, подробно описани като обхват и съоръжения в допълнителното заключение по СТЕ, изслушана във въззивното производство – първият кръг/долен кръг/ включва жилищната част на блока на СЕС на ул. **** до 8 -ми етаж, както и са присъединени апартаментите от ул. **** и ул.

**** и се захранва от абонатна станция № 485 APV 900/225 и втори кръг /горен кръг/ включващ жилищните етажи от 8 до 14 на ул. **** и се захранва от абонатна станция № 498 APV 800/225.

Вещото лице също установява, че в техническото помещение, където са монтирани двете абонатни станции, на изходящата тръба е монтиран един общ топломер, който е един и за трите сгради, които се снабдяват от АС, като по отчетената от този уред топлинна енергия се изваждат топлинните загуби от работата на абонатните станции, които са за сметка на топлопреносното предприятие и които се отчисляват ежемесечно.

Липсата на протокол по смисъла на чл.35 ал.1 т.4 към който препраща разпоредбата на чл.60 ал.1 т.2 от Наредба № 16-1334/2007г. не води до липса на възможност за реален отчет на потребената топлинна енергия в съответните самостоятелни топлоснабдени обекти, тъй като:

Заключението по СТЕ изслушано при първоинстанционното разглеждане на делото и потвърдено от допълнително такова изслушано пред въззивният съд установява, че разпределението на топлинната енергия е извършвано съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове – сума за сградна инсталация е начислявана като е взето предвид съотношението на пълния отопляем обект съобразно представения акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, съставен на 22.10.1993г. подписан от председателя на домсъвета и съобразно, който пълния отопляем обем на жилището е 151,82 куб.м. с прибавени части от общите части на сградата - 16,26 куб.м. припадащи се към имота, като енергията за сградна инсталация е начислена на 4 абоната за пълен отопляем обем 152 куб.м., суми за топла вода - формирани въз основа на данни за консумирана топла вода, отчетена от един топъл водомер, който водомер е с радиоотчет /от разпита на вещото лице се установява, че отчета не е извършван ежемесечно, тъй като са налице изравнителни сметки и по отношения на вземанията за БГВ/; сума за отопление на имота - по отчетени показания за 4 броя топлинни разпределители плюс за изчислена топлинна енергия, отдадена от щранг лира /отоплително тяло, което е предназначено да поддържа необходимата температура в дадено помещение и поради липса на спирателен винтил работи непрекъснато през отоплителния сезон, респ.липсва техническа възможност да се монтира топлинен разпределител/;както и са отчитани технологични разходи, които са за сметка на ищеца; отчетите са редовно водени.