Решение № 422 от 21.11.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. гр. Лом, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102659 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД ЕИК: 130277958, адрес на управление: гр.С***, законни представители:

Г.М.В.С., пълномощник: юрк. Л. Т. срещу С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 10283,67 лева (десет хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и седем ст.), от които: 9635,10 лева (девет хиляди шестстотин тридесет и пет лева и десет ст.) главница по следните фактури: № 0003505424/30.11.2023г.; № 0003510675/06.12.2023г., № 0003510709/ 08.12.2023г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.

56 от ПИКЕЕ за периода от 16.12.2019г. до 18.03.2021 г.; лихва в общ размер 648.57 лв.

(шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и седем ст.) по фактура № 0003505424/30.11.2023г.; № 0003510675/06.12.2023г.; № 0003510709/08.12.2023 г. за периода от 12.12.2023 г. – 20.12.2023г.; начислена към 12.06.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –09.07.2024г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1999/2024 г. по описа на PC – Лом. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответницата С. Б. С. и ищцовото дружество към процесния период не са били в облигационна връзка, доколкото същата не е клиент на дружество за проверявания обект, който е неправомерно присъединен към разпределителната мрежа. Ответницата не е изпълнила задълженията си по Наредба № 6 да подаде заявление с искане за проучване условията за присъединяване на имота и по тази причина за него не е проведена необходимата процедура по присъединяване. В резултат на 1 незаконното присъединяване на имота за него през процесния период е потребена ел.енергия, без същата да се отчита от СТИ и без да се заплаща. Поради това въз основа на съставените констативни протоколи на ответницата по реда на ПИКЕЕ са издадени фактури, заплащането на които се претендира в настоящото производство. След проверките С. Б. С. е подала заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, легитимирайки се като собственик на имота.

Сочи се, че в Държавен вестник - брой 35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Новите ПИКЕЕ са приети след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. с Решения на ВАС. Новите ПИКЕЕ са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който: „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за изравяне, начините и местата за измерване, включително реда и начините за изчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, правилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства „база данни“, законът за енергетиката в чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ се приемат от КЕВР.

Твърди се, че за обекта на ответницата са направени проверки по реда на ПИКЕЕ и са й издадени фактури по реда на ПИКЕЕ, тъй като проверките на обекта на ответницата са извършени обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал.2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Тоест новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ разпределение България“ АД - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № № Л-135-07/ 13.08.2004.

Твърди се, че на 12.06.2020 г., 26.02.2021 г. и 18.03.2021 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД са извършили проверки на обект, представляващ къща, находящ се в с. Мокрещ, ул. „Седма“ № 4. Обектът е бил без монтирано средство за търговско измерване, а служителите на нашето дружество са установили, че обектът е неправомерно присъединен към електроразпределителната мрежа. При всяка от проверките е уведомявано МВР. В случаите, когато при извършена проверка се установи измервателната система, съответно неправомерно присъединяване или намеса в мрежови оператор, незабавно се уведомява за това Министерството на вътрешните работи. На осн. чл. 58 ПИКЕЕ служителите на „ЕРМ Запад“ ЕАД са спазили разпоредбата и при всяка от проверките е присъствал представител на полицията, който е подписал съставения констативен протокол. Съгласно ищцовите твърдения в момента на проверките са съставени КП № 3030589/ 12.06.2020 г., КП № 3032228/ 26.02.2021 г. и КП № 3032399/ 18.03.2021 г. в присъствието на независими свидетели, които не са служители на „ЕРМ Запад” ЕАД. Това е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на написаното в констативните протоколи. С оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 49, ал.

3 ПИКЕЕ.

Твърди се, че при направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от констативните протоколи. Във всеки от случаите проверката установява по категоричен и безпристрастен начин извършването на неправомерно присъединяване и факта, че за обекта изобщо няма монтиран електромер, поради което ползваната електроенергия изобщо не се отчита по никакъв начин, съответно не се заплаща от ползвателя.

2

Сочи се, че до ползвателя на адреса са изпратени писма, ведно с констативните протоколи, с които го уведомяват за извършените проверки. В писмата също е описано, че следва да се започне процедура за присъединяване на обекта по реда на Наредба № 6 от 2014 г. След проверките С. Б. С. е подала Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, легитимирайки се като собственик на имота. Въз основа на КП № 3030589/ 12.06.2020 г., КП № 3032228/ 26.02.2021 г. и КП № 399/ 18.03.2021 г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ е начислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника за период, конкретно посочен във всяка една от издадените фактури, а периодите, за които са начислени процесните суми, са ясно и конкретно посочени в Приложенията към самите фактури. Съгласно д чл. 51, ал. 1 при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период, не по- дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24 - часово натоварване. В резултат на издадените „Предложения за корекция на сметка“ са издадени процесните фактури. В „Предложенията за корекция на сметка“ са посочени начислените количества ел. енергия, като същите, както и единичните цени, по които е формирана сумата процесните фактури, са посочени ясно в самите фактури.

Процесните фактури, отразяват корекциите на сметка, извършени на основание чл.

83, ал. 1 т. 6 " и чл. 56 от ПИКЕЕ, относно размера на иска за заплащане на главница по процесните фактури: Фактура № 35054242 от 30.11.2023г. с падежна датата 12.12.2023г., за сумата от 5334,40 лева, начислена за периода от 16.12.2019г. до 12.06.2020г., Фактура № 3510675 от дата 06.12.2023г. с падежна дата 20.12.2023г., за сумата от 3752.12 лева, начислена за периода от 31.08.2020г. до 26.02.2021г., Фактура № 3510709 от 08.12.2023г. с падежна дата 20.12.2023г., за сумата от 548.58 лева, начислена за периода от 27.02.2021г. до 18.03.2021г., или общо дължима сума и по трите фактури - 9635.10 лева. Начислена е мораторна лихва в размер на 648.57 лева към 12.06.2024г., от дата 12.12.2023г. до дата 20.12.2023г., за което са издадени 3 бр. фактури.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 23.10.2025 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото 3 заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл.

Освен това в заповедното производство по ч.гр.дело № 1999/2024 г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК, което е бланкетно и не съдържа никакви конкретни доводи за недължимост на исковата сума, поради което това възражение не следва да се приравнява на отговор на исковата молба и поради което съдът приема, че липсва отговор по чл. 131 ГПК и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 10283,67 лева (десет хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и седем ст.), от които: 9635,10 лева (девет хиляди шестстотин тридесет и пет лева и десет ст.) главница по следните фактури: № 0003505424/30.11.2023г.; № 0003510675/06.12.2023г., № 0003510709/ 08.12.2023г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 16.12.2019г. до 18.03.2021 г.; лихва в общ размер 648.57 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и седем ст.) по фактура № 0003505424/30.11.2023г.; № 0003510675/06.12.2023г.; № 0003510709/08.12.2023 г. за периода от 12.12.2023 г. – 20.12.2023г.; начислена към 12.06.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –09.07.2024г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1999/2024 г. по описа на PC – Лом.