Решение № 490 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000241 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№15394 от 09.02.2024г. по описа на Софийски градски съд на Национална агенция по приходите, против решение № 136 от 24.01.2024г., постановено по търговско дело № 20231100901240 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите - гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, против „ЕС Мизия“ ЕООД /н./ с ЕИК 201821518, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 Търговския закон, за признаване за установено съществуването на публични вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в общ размер на 1 270 684,42 лв., от които главници - 664 188,12 лв. и лихви към 06.02.2023г. - 606 496,30 лв., предявени е молба изх.№ М - 24-28-2149/22#26/23.02.2023г. и включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД с поредност чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№ 202305051312811 в производството по несъстоятелност по т.дело № 1811/2022 г. по описа на Софийски градски съд, TO VI-20 състав, като неоснователен. Решението е постановено на основание чл.694, ал.4 ТЗ при участието на синдика на „ЕС Мизия“ ЕООД (н.) с ЕИК 201821518.

Жалбоподателят обжалва решението изцяло, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че привилегировани вземания в 1 производство по несъстоятелност са единствено вземания, обезпечени с реални обезпечения, каквито са учреден залог и ипотека, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност, като неправилен и не съответен на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Посочената разпоредба е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а не по реда на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност, като развива подробни съображения в подкрепа на възраженията си.

Като е отказал да предвиди поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на процесните публични вземания, първоинстанционният съд не е тълкувал корективно разпоредбата, а е отказал да се съобрази с нея и да я приложи, въпреки нейната безспорна приложимост.

Действително чл.638, ал.4, изр.3-то ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени преди датата на постановяване на Решение № 94 от 23.01.2023г., постановено по т.д.№1811/2022 г. по описа на Софийски градски съд, но част от тях /Постановление изх.

№С180022-022-0055265/07.08.2018г. и

Постановление изх.№С190003-0220119710/16.12.2019 г./ са вписани в ЦРОЗ след тази дата.

Както в разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК Е. Т. - синдик на „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, е представила отговор, в който поддържа становището за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановеното решение.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх. № 63516 от 04.07.2023г. по описа на Софийски градски съд, изпратена по пощата на 03.07.2023г., Национална агенция за приходите е предявила искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1, във вр. с чл.722, ал.1, т.1 ТЗ срещу „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, за признаване за установено поредност на удовлетворяване на вземания на публични вземания в общ размер на 1 270 684,42 лв., от които главници - 664 188,12 лв. и лихви към 06.02.2023г. - 606 496,30 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като обезпечени с индивидуализираните в исковата молба постановления за налагане на обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ.

2

„ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, не е подал отговор на исковата молба и не взима становище по иска.

Синдикът на „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, е оспорил предявеният иск, като допустим, но неоснователен, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал доказателствата по делото доказателства и установената фактическа обстановка, е приел предявения иск за допустим, но неоснователен по следните съображения:

С Решение № 94 от 23.01.2023г., по т.д.№1811/2022г. на СГС, TO, VI 20 състав, е обявена на основание чл.632, ал.1 ТЗ неплатежоспособността на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, ЕИК201821518, открито е производство по несъстоятелност срещу търговеца и е спряно.

Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230123152424.

С молба изх. №М-24-28-2149/22#26/23.02.2023г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към „ЕС Мизия“ ЕООД (н.) в размер на 1

270 684,42 лв., от които главници - 664 188,12лв. и лихви към 06.02.2023г.- 606 496,30лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№202305051312811, с определена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 и т.9 от ТЗ.

В срока по чл.690 ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка, с който е предвидена поредността на удовлетворяване като въпросните вземания бъдат включени в списък на приети вземания, като обезпечени с:

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С 180022-0220055265/07.08.2018г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под №2023020901528;

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №С170003-0220006689/14.02.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2019111100220;

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170003-0220034563/15.06.2017г.; и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-0220119710/16.12.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901528, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901535; даващи право на привилегировано удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

С Определение от №2082 от 19.06.2023г., по т.д.№ 1811/2022г. на СГС, TO, VI-20 състав, на основание чл.692, ал.2 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20230620135138, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението в тази му част, като е отказал да им 3 определи поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал. 1 от ТЗ.

От доказателствата е видно, а и не се спори, че кредитора Национална агенция за приходите е предявил публични вземания за корпоративен данък, данък ДДС, местни данъци и такси и осигурителни вноски, по п.1, т.1-т.47, п.2, т.2.1,-2.50, както и за държавни такси т.3.1. и т.3.2, и на основание имуществени санкции по наказателни постановления - 2 бр., описани в п.4, т.4.1 и т.4.2 от молбата по чл.685 ТЗ, за които са представени доказателства, че за обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК.

Удостоверения № 156324/09.02.2023г. и № 1569331/09.02.2023г. на ЦРОЗ установяват, че по името на длъжника „Евробилд София“ АД, въз основа на цитираните Постановления за налагане на обезпечителни мерки и извършено служебно вписване на запор на имущество по чл.4 ЗОЗ, с период на действие на вписването до 09.02.2028г.

При така установеното съдът е приел, че е предявен допустим установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ - налице са специалните процесуални предпоставки/спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност; вземанията на ищеца са включени в съставен от синдика списък на приетите вземания, но с различна поредност на удовлетворяване; подаденото в срок възражение на кредитора е оставено без уважение с определение по чл.692, ал.4 ТЗ; искът е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ/.

Разяснен е предметния обхват на производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци, както и възможността при развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото.

При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия/обезпечение /чл.685, ал.2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията/обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.722, ал.1 ТЗ. Така обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, и могат да бъдат предмет на иска по чл.694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия.

В чл.722, ал.1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността, като първи по ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на удовлетворяване с получената сума 4 при реализацията на обезпечението.

Спорен е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които са наложени обезпечителни запори, вписани в ЦРОЗ, се ползват от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като за неоснователни са приети доводите на ищеца, че вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява посочената привилегия.

Съдът е приел, че доктрината и съдебната практика е възприето становище за необходимостта от корективно тълкуване на разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен.

В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f1b3e47-9a59-49f1-b1e7-844029fb44bc