Определение № 138 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. София, 01.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20231001000095 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 и сл. вр.чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. Т. срещу определение № 266160 от 29.11.2022 г., постановено по т. д. № 2436/2020 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, в частта по предявения от Д. Т., срещу „Вето 2000“ ЕООД и „Киприяна М“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на реално обособена част от търговско предприятие.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че правният й интерес, като наследник на част от дружествения дял на „Вето 2000“ ЕООД е налице. Задължението към нея не било част от прехвърлената обособена част от предприятието на първия ответник „Вето 2000“ ЕООД. По този начин не можела да се ползва от уредената в закона солидарна отговорност на отчуждителя и приобретателя за прехвърлени задължения, тъй като задълженията към нея са останали в патримониума на отчуждителя „Вето 2000“ ЕООД.

Излага, че знанието за увредата на кредиторите е очевидна, тъй като едноличния собственик на приобретателя „Киприяна-М“ ЕООД, М. И. Н. е съпруга на едноличния собственик на прехвърлителя – В. С .Н.. Счита, че в настоящия случай, не намира приложение специалната солидарна отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ, както и възможностите по чл. 16а ТЗ.

Ответниците считат определението за законосъобразно и молят същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, след като обсъди исканията и доводите на ищеца в исковата молба, прие следното:

С исковата молба Д. М. Т. е предявила искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, чл. 134 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл. 135 ЗЗД за признаване за недействителен по отношение на ищцата на договор за продажба на обособена част от търговско предприятие, което за ищцата е увреждащо действие.

За да прекрати производството, първоинстанционният съд е намерил, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, при прехвърляне на търговско предприятие между 1 отчуждителя и правоприемника, ако няма друго споразумение с кредиторите, възниква законова солидарност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения, включени, както в предприятието, така и в обособена част от него. Също така счита, че с разпоредбата на чл. 16а ТЗ, закона е предвидил възможност кредиторът да се снабди с привилегия върху прехвърленото имущество, в случай, че упражни правата си в срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ.

Изводът, до който е достигнал първоинстанционният съд, за липса на правен интерес от предявения иск, е неправилен. С предявения иск се претендира обявяване за недействителен на сключената между ответниците договор за покупко-продажба на реално обособена част от търговско предприятие.

Пасивно легитимирани по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД са длъжникът и насрещната страна по увреждащата сделка. Последицата от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД е, че имуществото, предмет на увреждащото разпореждане, се връща в патримониума на длъжника и може да послужи за принудително изпълнение на дълга. Следователно се касае за имуществено задължение, което е наследимо и затова по силата на универсалното правоприемство се поема от наследника на длъжника. В случая наследник е ищцата, която е поела дружествените дялове на наследодателя в търговското предприятие на „Вето 2000“ ЕООД.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и същото се преценява в контекста на изложените от ищеца твърдения, а те в конкретния случай са в посока, че ищцата жалбоподател има качеството на кредитор на „Вето 2000“ ЕООД и това задължение не е включено към обособената прехвърлена част от предприятието на първия ответник и съответно, не е било прехвърлено. Отсъствието или наличието на солидарност по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ТЗ между ответниците, за вземането на ищцата е въпрос, който подлежи на обсъждане по съществото на спора, но не рефлектира върху допустимостта на иска.

Ето защо изводът на съда за недопустимост на производството е неправилен, съответно производството по делото е неправилно прекратено.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 266160 от 29.11.2022 г., постановено по т. д. № 2436/2020 г. на Софийски градски съд и връща същото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2