Решение № 223 от 12.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ловеч, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200362 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № 6111315 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на И. Й. И., ЕГН: ********** от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.07.2022 г. в 13:14 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км.

34+900, землището на с. Микре, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.

София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС *********, вид лек автомобил с рег. № *********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 83 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3891339.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката И. Й. И., която го обжалва в срок пред РС Ловеч чрез Началника на ОПП СДВР до РС Ловеч, ката излага, че не е шофирала автомобила, както и че водач на притежаваното от нея МПС по това време е бил Б.В.В.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като излага, че не е шофирала на процесната дата, че е била на работа, в която насока представя служебна бележка. Представя и копие от СУМПС на лицето Б.В.В. както и декларация, в която е посочила, че на процесната дата, процесния л.а. е бил управляван от лицето Б.В.В.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателката И., а именно обратна разписка, от която е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателката И. на 11.04.2023 г., а жалбата е подадена на 13.04.2023 г. /вх. №УРИ433200 - 43633/.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, като е налице превишение от 33 км/ч. В тази насока по делото са ангажирани доказателства от които се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък - населено място /землището на с. Микре/ е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, с. Микре, което е пътният участък, посочен в протокола за използване на АТСС. Нарушението безспорно се установява от приложения по делото снимков материал, като същия е годно доказателствено средство.

Видно от приложения снимков материал констатираната скорост за процесното МПС е 86 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 83 км/ч, като именно тази скорост е отразена в обжалвания ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.

Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката да узнае в извършването на какво нарушение я обвиняват, тъй като тя като правоспособен водач на МПС следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 83 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че видно от снимковия материал нарушението е извършено в населено място.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, 2 датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-ИСИС от 13.07.2021 год., издаден от БИМ, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложения по делото снимков материал е видно и точното наименование на използваното техническо средство, както и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 07.07.2022 г.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./.

С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани 3 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.