Решение № 8228 от 03.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 03.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение

II- В въззивен състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл.с-я МАРИНА ГЮРОВА

При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 17298 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А.Н.Н., ищец пред СРС, срещу решение № 39112 от 24.07.2018 г., постановено от СРС, Второ ГО, 67 с-в по гр.д.№ 31599 по описа за 2017 г., с което са отхвърлени като неоснователния предявените от него срещу Г.Ф.искове по чл.344, ал.1,т.т.1-3 КТ, както и иска по чл.45,ал.1 вр.с чл.52 ЗЗД за сумата в размер на 1 200 лв., предявен срещу Б.И.М., относно претендирано от А.Н.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно уволнение. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и немотивираност на така постановеното решение; не било налице „злоупотреба с доверието“, а посоченият акт, квалифициран като „злоупотреба с доверието“ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ бил различен от описаният в обжалваното решение. Сочи, че по делото не било доказано възползуване от служебно положение за узнаване на поверителна информация; не доказано било „разпространяването на поверителни сведения“. Неоснователно било прието и, че към 17.02.2017 г. ищецът /пред СРС/ имал задължение за опазване на тайна относно размери на възнаграждения; неоснователно било прието и, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Неправилно СРС бил приел, че заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана; това било така, защото заповедта била мотивирана с факти и обстоятелства, съдържащи се в други документи, стоящи извън нея. Затова било налице нарушение на чл.195, ал.1 КТ; в този смисъл била и съдебната практика на ВКС. Неправилно СРС бил приел, че няма спор, че служителят бил изслушан предварително. Сочи, че правото му на защита било накърнено, защото не бил запознат с изброените в заповед № 59/22.03.2017 г. обяснения, докладни записки и доказателства, сочени като основание за вземане на решението за налагане на наказанието. Едва с отговора по исковата молба успял да се запознае със същите. От съдържанието на „Повторно искане за излагане на писмени обяснения“ от 22.03.2017 г. се установявало, че работодателят е използувал общи изрази, а не било посочено конкретното деяние.

В този смисъл изпълнението на задължението за изслушване на служителя било само формално. А относно „нерегламентиран отдалечен достъп до чужда електронна пощенска кутия без знанието и съгласието на ползващия“ изобщо не били поискани обяснения. При това положение заповедта следвало да бъде отменена на основание чл.193,ал.2 КТ без разглеждане на спора по същество. Сочи, че работодателя не бил доказал с преки доказателства, така и поради липсата на допустими и безспорни косвени такива, има ли извършено от служителя незаконно придобиване на служебна поверителна информация на ГФ, която незаконно да е разпространил и с това тежко да е увредил доброто име на Фонда. По отношение на посоченото в заповедта нерегламентирано придобиване на информация, находяща се в „Регистър на трудовите договори, гражданските договори и анексите към тях“ и „Регистър на протоколите на УС на Фонда и на Съвета на Фонда“, не било доказано от ответниците, че такива регистри реално съществуват. А твърдението за достъп до електронната поща на Д.Ш.било въведена едва пред съда, а също било и недоказано.

Наред с това Ш.била извън кръга на лицата, натоварени с работа по създаване и обработване на посочените регистри. Самите документи до които служителят бил получил нерегламентиран достъп не били индивидуализирани. Според въззивника твърденията „злоупотреба с доверие“ и „придобиване по нерегламентиран начин на поверителна информация“ били взаимоизключващи се. Не можело да има злоупотреба с доверие, след като въззивникът бил извън кръга на лицата с достъп до поверителна информация; в този смисъл била и съдебната практика на ВКС. Не можело да му се вмени във вина допуснатото грубо нарушение на защитата на лични данни – трудовите възнаграждения на служителите във Фонда. Не било доказано, че нарушението е извършено от него. Освен това той не бил „оператор на лични данни“. Не бил и обвързан със задължение за опазване на тайна след 11.01.2011 г. Не следвало да се кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като били допуснати процесуални нарушения при приемането й, а и не му била дадена възможност да се запознае с документите въз основа на която е била изготвена. Същевременно се позовава на отговорите на вещото лице, че всеки може да въвежда, премахва и изменя данни. Не било вярно, че е форматирал твърдия диск на работния му компютър, което се установявало от съдържанието на обходния лист, който било попълнил на 22.03.2017 г., както и от показанията на свидетеля Д.. Вменено му било деяние, съставляващо престъпление, за което нямало влязла в сила присъда; в този смисъл в дисциплинарното производство не била зачетена презумпцията за невинност. Недостатъците на заповедта за уволнение не можели да се поправят пред съда, вкл. чрез изслушване на свидетелски показания.

Последните били недопустими за събиране, т.к. по отношение на трудовите правоотношения допустими били само писмени доказателства. Това, което бил изразил пред колеги било лично мнение, а показанията на колегите му били събрани по принуда. Затова не можело да се приеме, че е разпространявал поверителна служебна информация. Абсурдно било да се приеме, че е налице уронване на доброто име на работодателя от факта на узнаване от служителите на размерите на трудовите възнаграждения в предприятието, щом от ответниците се твърдяло, че същите са справедливо и законосъобразно определени. Ако това не било вярно, то за всеки служител бил налице правен интерес да узнае размерите на трудовите възнаграждения на колегите си, както и на размерите на средствата в бюджетите, предвидени за заплати. Счита, че е налице нарушение на чл.188 КТ, тъй като наказанието не било съобразено с добрата оценка за професионалните му и лични качества; липсата на предходни нарушения, както и, че казаното от него било споделено пред малък кръг от служители. Освен това съгласно т.4.4 от Инструкцията оценката за въздействие била „средно ниво“. Според въззивника уволнението му било резултат от личното отношение и злоупотребата със служебно положение от страна на ответника М., както и улесняване на кариерното израстване на постъпили във Фонда след него, юристи. Конфликтът му с ответника М. възникнал в ежедневната им комуникация, както и, че според въззивника средствата за работна заплата се разпределяли несправедливо, безконтролно и инцидентно и във вреда на неосведоменото мнозинство от около 30 човека; същото се отнасяло и до допълнителните плащания, които се одобрявали по предложение на М.. Това несъгласие въззивникът бил споделил с М.. Повишенията в длъжност се правели без проведено атестиране и при неясни правила. Според него свидетелката П.била „стимулирана“ да даде показания в полза на работодателя чрез повишение в длъжност „Гл.юрисконсулт“, затова показанията й не следвало да бъдат кредитирани, а и тя не познавала работата му и нивото на изпълнение на задълженията. Въззивникът имал пререкания с ответника М. и във връзка с организацията на работа на юрисконсултите, както и неравномерното им натоварване. Твърди, че бил привикван насаме от ответника М. с предложение да напусне като получи съответното обезщетение или ще бъде уволнен. Това се установявало и от представения от него като веществено доказателство – звукозапис на 13.12.2017 г. Освен това се опитвали да му въздействат чрез майка му, което влошило отношенията му с последната, от което търпял неимуществени вреди. Затова искът му за обезщетение бил основателен и като такъв следвало да бъде уважен. Това било и така, защото първоначалната обида от неадекватното отношение и страх от незаконно уволнение прераснали след 22.03.2017 г. в отчаяние от новосъздаденото трудно материално и семейно положение, както и срам пред онези от обкръжението му, чието мнение ценял най-много. Счита, че претендирания от него размер на обезщетението за вреди е пределно скромен, предвид обществения критерий за справедливост, приложим към момента за деликта.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по въззивнатга жалба от Г.Ф., ответник пред СРС по исковете по чл.344,ал.1, т.т.1-3 КТ. Излага се становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение. Сочи се, че твърденията във въззивната жалба били неверни и необосновани; въззивникът се стремял да убеди съда в несъществуващи процесуални нарушения. Не било допуснати сочените от въззивника нарушения на чл.193 КТ. Право на работодателя било да прецени дали ще санкционира нарушителя по реда на чл.188 КТ. Заповедта била мотивирана по начина изискван от 194 КТ. Нарушенията визирани в заповедта били установени по безспорен начин-осъществен бил достъп до компютърни данни в системата без разрешение. Наложеното наказание съответствало на нарушението. Проникването в чужда електронна пощенска кутия, в случая тази на директора на дирекция „Правна и съответствие“ –г-жа Ш.без нейно съгласие и знание представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина. Получаваната по този начин информация представлява злоупотреба с доверието на работодателя. Тя създавала възможност за разпространение на поверителни данни, представляващи конфиденциална информация-лични данни, размер на възнаграждения, индивидуални данни за договори на служители и изпълнителни директора. Осъщественият от ищеца нерегламентиран достъп бил доказан и от заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Х.. Това било установено с точност дата и час. Сочи се, че ищецът имал задължение да не разкрива на трети лица информация за възнаграждението си, това на служителите и ръководството- т.7 от трудовия му договор. От разпита на свидетелката П.се установило, че ищецът в широк кръг от служители на ГФ бил коментирал въпроси свързани с възнагражденията в ГФ и въпроси относно възнагражденията на Изпълнителните директора на ГФ-М. и С.. Ищецът грубо бил нарушил Инструкцията за техническите и организационни мерки за защита на личните данни в поддържаните в ГФ, регистри, утвърдени със заповед № 7/30.04.2014 г., с която ищецът се бил запознал.Ищецът бил използувал информация добита по нерегламентиран начин, до която той няма и не може да има достъп. Така получената информация била обсъждана пред широк кръг от служители.

С тези си действия Н. бил нарушил императивно поетото задължение с трудовия договор. В този смисъл служителят следвало да спазва и професионалната етика. Въпросите свързани с щатното разписание на ГФ били от компетентността на УС и не можели да бъдат коментирани от служители, изпълняващи длъжността „старши юрисконсулт“. Сочи се, че било доказано, че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя. Затова не било нужно наличие на имотна облага. Счита, че използуването на широка дискусия по въпросите, касаещи трудовите възнаграждения, каквато в случая била налице, била неподходяща и нерегламентирана от КТ, форма. Наложеното наказание било съответно на извършеното нарушение с оглед критериите на чл.189, ал.1 КТ. Още повече, че преди да напусне работа Н. бил форматирал твърдия диск на работния си компютър, което било грубо нарушение на трудовата дисциплина и по чл.7, ал.4 от Правилника за организация на вътрешния документооборот.По отношение на представения по делото от ищеца запис направен при връчването на заповедта за уволнение, се твърди, че същият е нерегламентира и поради това не е годно доказателствено средство; освен това вещото лице било установило и, че същият е изключително некачествен. А самите разчетени фрази не подкрепяли тезата на ищеца. Решението било постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, както и със задължителната съдебна практика на ВКС. Във въззивната жалба се излагали доводи, които били неотносими към правния спор. Взема се становище и по отношение предявеният иск по чл.45 ЗЗД срещу Б.М. като се твърди, че той е неоснователен. Освен това била налице преюдициалност между исковете по чл.344, ал.1,т.т.1-3 КТ и иска по чл.45 ЗЗД. Претендират се разноски.