Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 768 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 490/2023
Вид
Определение № 768
Подписан
14.12.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Ямбол, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500490 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Д. Б. Д. от гр.***** против разпореждане № 3377/16.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2 995/2023 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. М. за сумата 1100 лв. въз основа на запис на заповед .

Разпореждането се счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се желае отмяната му. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на районния съд за това, че е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.531 ал.1 от ТЗ, както и че записът на заповед е предявен на длъжника след посочения от него 12 месечен срок от издаването му.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 2995/2023 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител Д. Б. Д. от гр.***** и длъжник М. А. М. от гр.***** за задължение в размер 1100 лв. дадени пари в заем , произтичащо от документ запис на заповед, издаден на 4.04.2018 г. Заявено е също задължение за законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.

Към заявлението е приложен в оригинал запис на заповед на предявяване /без протест/, издаден на 4.04.2018 г. от М. А. М., който безусловно обещава и се задължава да плати сумата 1100 лв. на Д. Б. Д.. Записано е, че записът на заповед е платим на предявяване, което може да се направи в срок от 12 месеца от датата на издаването му.

ЯРС е постановил обжалваното разпореждане, с което е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, тъй като не е удостоверено, че същият е предявен на издателя за плащане, както и че при уговорен по 1 този начин падеж, към днешна дата е изтекъл и тригодишния срок по чл.531 ал.1 от ТЗ и вземането е погасено по давност.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Касае се за депозирано от Д. Б. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.10 от ГПК – запис на заповед, издаден от М. А. М. на 4.04.2018 г. За да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на документ, съгласно чл.418 ал.2 от ГПК съдът извършва проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Такава преценка е извършена от районния съд и съдът споделя изводите му, че процесният запис на заповед не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е предявен. Записът на заповед от 4.04.2018 г. съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съгласно изискванията на чл.535 от т.1 до т.7 на ТЗ, включително и падеж – същият е редовен от външна страна. Падежът на задължението, видно от документа е посочен „на предявяване, което може да се направи в срок от 12 месеца от датата на издаването му“, т.е. за да бъде изискуемо задължението записът на заповед следва да бъде предявен. Разпоредбата на чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, където в чл.491 от ТЗ е посочено, че менителница, платима след предявяването трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. Върху процесния запис на заповед липсва отбелязване да е предявен за плащане, както и не са представени доказателства предявяването да е документирано отделно от записа на заповед. Поради това същият не е с настъпил падеж, тъй като съгласно чл.487 ал.1 изр.1 от ТЗ менителницата на предявяване е платима с предявяването й и този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Въззивният съд не обсъжда съображенията на първата инстанция относно изтекъл давностен срок и погасяване на вземането по давност, тъй като горните съображения са достатъчни, за да не бъде уважавано заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и съдът не следи служебно за давността.

При това положение, както ЯРС е достигнал до този извод искането по заявлението се явява неоснователно и частната жалба срещу разпореждането за отхвърлянето му следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Б. Д., ЕГН ********** от гр.*****, ул.**** против разпореждане № 3377/16.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2 995/2023 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3