Решение № 121 от 05.04.2024, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. К., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100391 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

55 и сл.от ЗЗД.

Ищцата - В. М. Г. твърди, че през месец септември 2020г. продала притежаван от нея апартамент срещу сумата от 25 000 лв. и се преместила временно да живея в жилището на нейната майка, представляващо АПАРТАМЕНТ № 11, с площ от 74.64 кв. м, находящ се в гр. С., ул. ******, докато си закупи собствено. Споделила с нейния брат - И. М. Г., с когото по това време били в много добри отношения, за сделката и намеренията й да си закупи ново жилище. Няколко дни по-късно, той й се обадил и й предложил да й продаде за същата цена - 25 000 лв., апартамента в гр. С., който обитавали с майка й, тъй като живеел постоянно в гр. В.Т. и нямало да дойде да живее в гр. С.. Предложил й той да организира всичко, да се снабди с необходимите документи за прехвърлянето и да ангажира Н., като настоявал сделката да стане колкото може по-бързо. Към този момент не знаела, че родителите им са му прехвърлили през 1993г. целия имот срещу задължението да ги издържа и гледа. Преди сделката брат й поискал да му плати продажната цена, като му дала в брой 9550 лв., колкото било позволено 1 по закон при разплащане в брой, обяснявайки й, че по този начин ще платят по-ниски такси за нотариалния акт, а останалата сума в размер на 15 450.00 лв. да я преведе поравно по банковите сметки на неговата съпруга - М. Г. и на дъщеря му - К. Г., тъй като имал проблеми с кредитори и не искал да постъпват суми по негова банкова сметка. Тъй като му имала пълно доверие, в деня на сделката и преди нейното сключване, отишли заедно в банката и наредила по банковите сметки на ответниците на всяка по 7 725.00 лв., като той й казал като основание да запише „превод“. Преводите на паричните суми направила по следните банкови сметки, открити в ****** АД, а именно: с IBAN: ******, открита на името на М. Г. Г., и с IBAN: ******, открита на името на К. И. Г..

След като н. изчел текста на нотариалния акт, в който не вникнала изобщо, тъй като била със съзнанието, че купува имота от своя брат за сумата от 25 000 лв., както се разбрали, и след като го подписали, попитала кога ще плаща останалата част от сумата, а той й отговорил „Не сега“, като й дал знак това да стане извън нотариалната кантора. След като напуснали кантората, му дала в плик останалата сума в размер на 9 550 лв., без да поиска разписка за нея, за да не го обиди.

Няколко дни по-късно взела от н. нотариалния акт, без да го чете. През месец октомври 2022г. се наложило да постъпи в болница. Там се запознала с адвокат, с когото споделила за сделката. Показала нотариалния акт и той й обяснил, че сделката не е покупко-продажба за сумата от 25 000 лв., а е придобила имота срещу задължението да издържа и гледа своята майка С.П.

Г., за която се грижи от много години, както и че преди сделката това задължение са имали нейният брат и съпругата му - първата ответница, на които бил прехвърлен имотът от родителите й през 1993г. Веднага с майка й посетили Н. С.Р., за да им обясни какво точно се е случило и каква сделка са сключили. Същата им казала, че вероятно е била заблудена и че не е трябвало при тази сделка да плаща каквито и да било пари.

Шокирана и силно разочарована, се обадила веднага на нейния брат, заявявайки му, че я е измамил и настоявайки да й върне парите. Същият отказал с аргумента, че е се подписала на сделката, съгласила е се на условията и всичко е приключило. Същият отговор получила и от ответниците. Въпросната сделка била извършена с нот. акт № ****** г. на Н.

2

С.Р. - с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - гр. К., с предмет САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със заповед № РД- 18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., п. к. ****, ул.

******, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ****** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 74.64 кв. м, ВЕДНО с прилежащи части: ИЗБА № 11, ТАВАН № 11 и 4.225% идеални части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.19, ******.21, под обекта: ******.14, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, който имот й бил прехвърлен срещу задължението да гледа и издържа С.П. Г., докато последната е жива, като това задължение се изразявало в полагане на грижи, осигуряване на храна, средства и консумативи за воденето на едно нормално съществуване, включително грижи в натура, включително при болест или старческа немощ, които грижи ще се полагат лично или чрез одобрено от бенефициента трето лице. В същия нотариален акт нямало клауза, че следва да заплати за придобИ.ето на имота и сумата от 25 000 лв., в частност и сумата от 15 450 лв., която превела на ответниците.

Твърди, че между нея и ответниците нямало възникнали никакви правоотношения, които да са основание да им преведе на всяка от тях по 7725.00 лв. Следователно, изплащането на тези суми, съответно получаването им от тях, е без правно основание, налице е недължимо плащане, при начална липса на основание, поради което същите неоснователно са се обогатили с тези суми за сметка на нейното обедняване, поради което мотивира наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищцата - всяка по 7 725.00 лв. или общо 15 450.00 лв., получени на 23.11.2020г., при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 3 исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Плащането на дължимите суми да се извърши по откритата на името на ищцата в *** АД банкова сметка, с IBAN: ******.

ОТВЕТНИЦИТЕ - М. Г. Г. и К. И. Г. оспорват иска изцяло. Счита същия за неоснователен и недоказан, и молят съда да го отхвърли изцяло. Сумите, които се претендират за връщане, представлявали дадени в годините заеми от И. М. Г. (съпруг на М. Г. и баща на К. Г.) и неговото семейство, на ищцата В.

Г.. Алтернативно, твърдят, че сумата в размер на 15 450 лева, преведена по банков път от ищцата на ответниците, представлява обезщетение за това, че М. и И. Г.и са се лишили от собствеността на апартамента си в град С., ул.

*****. Излагат следната фактическата обстановка:

През лятото на 1992г. М. С. от У. и И. Г. сключили брак. През 1994г. се родило първото от трите им деца - М.. И. споделил със съпругата си за това, че бил помолен от сестра си да й помогне с първоначалната вноска за закупуване на ведомственото жилище, което тя обитавала до този момент в гр. С.. И. не разполагал с необходимата сума от 1200 лева и се наложило да вземе заем от частни лица с 10% месечна лихва. Уговорката между И. и сестра му В. била, тя да върне на И. тази сума след няколко седмици, тъй като имала намерение да заеме от познати или да получи кредит за финансиране на покупката си. Този план явно се провалил и така сумата за 8 месеца, докато И. успее да я върне, достигнала 2400 лв. За младото семейство, това било непосилно и провалило много от плановете им, но въпреки това смятали че вършат добро дело и помагат на В..

През юни на 1998г. при преднамерено посещение на В. във В.Т., тя споделила с М., че ще става майка, забременяла извънбрачно. Помолила М. да й помогне да съобщи това на брат си и родителите си. М. също е отгледана от един родител и като жена и майка - решила да помогне на В., и заедно съобщили на И. Г. новината, а той в последствие на родителите им. Със съдействие на М. Г., В. помолила брат си да й помогнат с грижите за бъдещото й дете, понеже нямало на кого да разчита. И. се съгласил.

Племенницата, Б. се родила през февруари 1999г. и от тогава до завършването на първи клас - 8 години, семейството на И. и М., лишавайки себе си и децата си, осигурявали месечна помощ на детето и майката в размер на поне 200 лева. Така сумата по тяхната издръжка достигнала към 2006г. не по-малко от 4

19 200 лв. Това не включвало ремонт на жилището на В., през 2006 средствата, за което отново осигурил И. и семейството му - преградна стена с плъзгащи врати, дограма и щори, на обща стойност с труд, материали и транспорт - 1200 лв. И. платил лично на майсторите.

През 2007г. В. поискала от брат си, да й предостави семейния автомобил „******“, ******, собственост на „Г.“ ЕООД, (впоследствие прехвърлен на семейната фирма „Е. АБВ“ ЕООД и регистриран с ДК№ ******), с който до този момент М. транспортирала трите им деца до училище и детска градина, тъй като живеели извън града. Тогава М. отново настояла да помогнат на В., понеже й симпатизирала и съжалявала, че детето на В. е без баща до себе си. И. обяснил, че автомобилът е приготвен за продан, за да купят по-нов и цената на която можел да го продаде веднага е не по-малко от 6000 лева (тогава автомобилът бил на 9 години), което означавало, че няма да може да плаща помощ от 200 лева на месец, ако й го предостави за постоянно ползване. В. се съгласила. До ден днешен В. ползвала „******, като от 2017г. извършвала всички действия по стопанисване на автомобила - годишни технически прегледи, винетки и др. Всички документи на автомобила, включително големия талон, се съхранявали от В. Г.. Автомобилът бил собственост на дружеството „Е. АБВ“ ЕООД, ЕИК ******, чийто управител е К. И. Г., ответник по делото. Едноличен собственик на това дружество е Сдружение „Б.“, чийто представляващ е К. Г., а управителния съвет на сдружението се състои от М. Г., М. Г. и К. Г..

Междувременно, през 2006-2008г., В. отново помолила брат си да й помогне с пари за следване в гр. П. и семейството на И. и М. й дали 2500 лв. за такси, и пребиваване по време на цялото следване. Семейството на М. и И. са давали пари на ръка за това племенницата Б., докато е била малка, да ходи на морето заедно с В.. Нито една от тези суми не е давана без да е поискана лично, нито е била „отписвана“ като подарена. Това били заеми, без оглед на личните финанси на семейството на М. и И., според нуждите на В., които да се върнат при по-добри времена. Нищо от въпросните пари не им били върнато до момента. И. и М. заедно вземали решения за даване на паричните суми, за да помагат на В., въпреки че те самите имат три деца. Така, само заемите, които И. Г. и семейството му са давали на В. Г. през годините, от 1992г. до 2010г. били в размер на 31 300 лева, от които: 2 400 лева - заем за 5 апартамент през 1992г.; издръжка за дъщерята на В. в общ размер от 19 200 лева; ремонт на апартамента -1200 лева; автомобил на стойност 6000 лева; такси за университет- 2500 лева. Тъй като двамата, като брат и сестра били в близки отношения, всички суми били давани в брой, без разписки.

Относно апартамента, предмет на НА № ******г. на Н. С.Р. твърдят, че И. и семейството му, както помагали на В., така помагали и на родителите си.

В продължение на години, семейството на И. се грижело за родителите му.

Родителите на И. и В. имали вила и апартамент в гр. С.. По време на едно семейно събиране в апартамента на родителите им, последните съобщили, че за В. ще оставят вилата, а за И. апартамента, имайки предвид, че И. основно се грижел за родителите, както и за сестра си. В. не е изразявала несъгласие с това решение. Така, през 1993г., на И. прехвърлели апартамента на ул. И. В., срещу задължението да се грижи и издържа родителите си, което той така или иначе правел. През 2011г. била продадена вилата, като сумата от продажбата на имота включително за подобренията в него - лозе, овощна и зеленчукова градина, стопански постройки и т.н. била общо 15 000 лв. Всички тези пари ги получила В.. Признание за това от страна на В. се съдържало в чат кореспонденция между нея и И.. Майката на И. неколкократно споменавала, че е напомнила на сестра му - В. за решението, свързано с вилата и апартамента. Не било вярно, че сестрата, В. не е знаела за тези обстоятелства.

Разпечатката съдържа 29 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f19c080-b1d0-4405-9f40-7be7c26b0369