Решение № 1296 от 02.07.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1296

Сливен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - , в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ГАЛЯ ИВАНОВА

Членове:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20257220600290 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 333 по описа на Районен съд – Сливен за 2025 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 103 от 23.04.2025 г., постановено по АНД № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 25-0804-000247 от 31.01.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ Сливен, с което на Д. К. К. от [населено място], *** е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 50, 00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател – Д. К. К., който чрез пълномощник – адв. П. Б. АК Ямбол го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че касаторът не е извършил нарушението, за което е наказан. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на полицейските служители, които, според касатора, са били в невъзможност категорично да установят, дали същият е поставил или не обезопасителен колан. Моли съда да отмени съдебния акт и обжалваното НП.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ Сливен редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юрисконсулт К. Б. оспорва касационната жалба. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че касаторът е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен, като излага доводи за неговата правилност. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от другата страна адвокатски хонорар.

В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище, че доводите в касационната жалба са неоснователни. Намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен и предлага касационната инстанция да го остави в сила.

Административен съд Сливен съобрази събраните доказателства и становищата на страните и намира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция за неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процеусални нарушения. Изложил доводи, че нарушението е правилно описано и квалифицирано. Приел е за доказано, въз основа на писмените и гласни доказателства–свидетелски показания на полицейските служители, че при управлението на автомобила касационният жалбоподател не използва обезопасителен колан.

Решението на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното НП. Изложените възражения на касационния жалбоподател са изцяло неоснователни.

Видно от правилно установената по делото от РС Сливен фактическа обстановка, на 10.01.2025 г. около 15:13 часа полицейски служители са възприели и установили, че в [населено място], общ. Сливен на [улица]се движи лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], като водачът, по време на движение, не използва обезопасителен колан. За констатираното на водача Д. К. К. бил съставен АУАН № GA 1202975/10.01.2025г. за нарушение, квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Срещу АУАН не било подадено възражение в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 31.01.2025 г. Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ Сливен издал Наказателно постановление № 25-0804-000247, с което на Д. К. К. [населено място], *** е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 50, 00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Настоящата касационна инстанция намира доводите в касационната жалба за неоснователни. Районен съд Сливен правилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съставения АУАН, който поставя начало на административнонаказателното производство, актосъставителят е приел, че Д. К. К. е управлявал автомобил, собственост на М. Х. К., без поставен обезопасителен колан. Нарушението е безспорно установено както от АУАН, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, въз основа на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, така и според свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, изслушани пред Районния съд, които са последователни, взаимнодопълващи и безпротиворечиви. В случая касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства – показания на пряк очевидец, с които да обори доказателствената сила на съставения АУАН. Същият не се позовава на приложение на хипотезите на чл. 137а ал.2, т.2, т.3, т.4 или т.5 от ЗДвП, а именно, че е лице, което може да не използва обезопасителен колан, поради което законосъобразен се явява изводът на РС Сливен, че е осъществил състава на нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. В случая по делото е установено, че служебният автомобил на полицейските служители се е намирал на десетина метра от автомобила, управляван от К., поради което съдът приема, че те са могли ясно да възприемат извършеното от него нарушение. В този смисъл логично, след като вече са възприели, че водачът няма обезопасителен колан, служителите на реда са извършили и проверка на багажника автомобила, доколкото при всяка проверка по смисъла на ЗДвП, те предприемат действия и по проверка на багажника на автомобила за установяване на аптечка, резервна гума, пожарогасител и т.н.т.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, а атакуваното решение на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 23.04.2025 г., постановено по АНД № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: