Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 13.05.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 109/2021
Вид
Решение № 85
Подписан
13.05.2021
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Плевен , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева при участието на секретаря Велислава В. Трифонова като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело № 20214400500109 по описа за 2021 година

Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение на Районен съд гр. Плевен от 15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3564/2020 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на В. И. К., от гр. Плевен, с ЕГН **********, отменена е като незаконосъобразна заповед № 6013 от 08.06.2020 г. на директора на „Теленор България“ ЕАД, със седалище гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ В. И. К. е възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „продавач консултант“, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ „Теленор България“ ЕАД гр. София е осъдено да заплати на В. И. К. следните суми: сумата 604,66 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода от 10.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, и сумата от 1579,10 лв., представляваща разлика в заплатите между длъжността, заемана от ищцата В. И. К. преди уволнението й и длъжността, на която е постъпила на работа след уволнението, за периода от постъпването на работа – 01.07.2020 г. до 10.12.2020 г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

С решение на Районен съд гр. Плевен от 19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3564/2020 г., е допълнено решението по същото дело от 15.10.2020 г., като е обявена за недействителна поради противоречие със закона – чл. 70, ал.

5 от КТ и поради заобикаляне на закона клаузата по чл. 70, ал. 1 от КТ за шест месеца изпитателен срок за длъжността „продавач консултант“, вписана в т. 1 от допълнително споразумение № 130080/22.01.2020 г. към трудов договор № 4377/14.01.2015 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД, като работодател, и В. И. К., като служител. Със същото решение от 19.11.2020 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 15.10.2020 г. и е отхвърлено като недопустимо искането на ответника за тълкуване на решението от 15.10.2020 г. на основание чл. 251 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. М. К. от АК-Плевен, срещу решението на Плевенски районен съд от 15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3564/2020 г.

Със същата се поддържат доводи, че първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по непредявени и неуточнени искове, както и че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, превратно тълкуване на писмените доказателства по делото, невярно отразяване на становищата и възраженията на отвеника и при пълно противоречие между мотиви и диспозитив, при което волята на съда остава неясна до степен нищожност. Изложени са пространни съображения в подкрепа на тези доводи и се претендира отмяната на обажлваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно – отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на деловодни разноски в полза на страната за двете съдебни инстанции.

Постъпила е също така въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр.

София срещу решението на първоинстанционния съд от 19.11.2020 г. В тази жалба са релевирани оплаквания, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като решаващият съд се е 2 произнесъл, без да изчака изтичането на срока по чл. 250, ал.2 о т ГПК за писмено становище по депозираната от ищцата молба за допълване на решението, както и че с това решение съдът недопустимо изменя своята воля и постановеното по делото решение. С жалбата се поддържа довод, че молбата за допълване на решението е неоснователна, тъй като съдът следва да тълкува решението си, а не да го пренаписва отново, с оглед на което страната е депозирала молба в този смисъл. С обжалваното решение съдът е оставил искането на ответника за тълкуване на решението от 15.10.2020 г. без разглеждане като недопустимо, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 246 от ГПК. С въззивната жалба се претендира отмяната на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъде задължен първоинстанционния съд да разгледа молбата на ищцата и възраженията на ответника в открито съдебно заседание и едва тогава да се произнесе, като изложи мотиви, и да бъде задължен също така първоинстанционния съд да се произнесе по молбата на ответника за тълкуване на решението от 15.10.2020 г.

Пред въззивната инстанция е депозирана и частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, в която е посочено, че с нея се атакува решението на районния съд от 19.11.2020 г. в частта му, в която е оставена без разглеждане молбата на дружеството за тълкуване на предходното съдебно решение по делото, като счита, че в тази част обжалваното решение е с характер на определение.

Постъпили са писмени отговори от ответницата по трите жалби – В. И.

К., чрез нейния пълномощник адв. А. В. от АК-Плевен, съдържащи обосновани становища за неоснователност на двете въззивни жалби и за недопустимост на подадената частна жалба.

Процесуалните представители на страните са представили и писмени защити по делото.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира двете въззивни жалби за процесуално допустими, а по същество за неоснователни, предвид следните съображения:

3

От събраните писмени доказателства по делото е видно, че ищцата е била в трудово правоотношение с „Германос Телеком България“ ЕАД гр.

София по силата на трудов договор от 31.10.2008 г., като е изпълнявал длъжността „продавач консултант” с място на работа в гр. Плевен, магазин Плевен 1. В трудовия договор е предвиден срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Този трудов договор е прекратен със заповед на работодателя

№ 1017/25.10.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

По решение на едноличния собственик на капитала на двете дружества - „Германос Телеком България“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/, обективирано в приложения протокол от 11.06.2014 г., първото дружество се влива във второто, като преобразуването е вписано в търговския регистър на 03.07.2014 г.

Ищцата е постъпила на работа при „Теленор България“ ЕАД по силата на сключен трудов договор от 14.01.2015 г., на длъжността „администратор магазин“ , с място на работа в гр. Плевен, в помещенията на работодателя /собствени или наети/. Договорът е сключен за неопределено време.

С допълнително споразумение от 22.01.2020 г. към трудовия договор на ищцата с „Теленор България“ ЕАД от 14.01.2015 г., длъжността й е променена на „продавач консултант“. В т.1 от допълнителното споразумение се съдържа клауза за шестмесечен изпитателен срок по чл. 70, ал. 1 от КТ.

С оспорената заповед на работодателя № 6013 от 08.06.2020 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено в срока за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Горните обстоятелства не са били спорни между страните.

Спорен е въпросът за валидността на включената в допълнителното споразумение от 22.01.2020 г. клауза за изпитване, а от там и за законосъобразността на последвалото в срока за изпитване уволнение на ищцата.

Ищцата е навела две основания за недействителност на клаузата по чл.

4

70, ла. 1 от КТ от допълнителното споразумение, съответно, че е сключена в противоречие с чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като тя вече е изпълнявала длъжността „продавач консултант“, при уговорен в полза на работодателя срок за изпитване, в дружеството – праводател на ответното дружество, както и че клаузата от допълнителното споразумение по чл. 70, ал. 1 от КТ е сключена при заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на ищцата за длъжността „продавач консултант“, а прекратяване на трудовото й правоотношение по облекчен за работодателя ред, като по този начин бъде заобиколена и специалната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, с която се ползва ищцата.

Установената съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 70, ал.

5 КТ регламентира еднократност и изключителност на договора за изпитване в отношенията между страните, като допуска сключването само един път на договор за изпитване, но по отношение на една и съща работа /трудова функция/. Следователно за друга работа между същите страни по едно трудово правоотношение може да се сключва друг трудов договор с друго съдържание, клауза за изпитване, срок и т.н. Прието е също така, че по отношение на работодателя приобретател важи също ограничението по чл.

70, ал. 5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа, т.е. когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя прехвърлител, новият работодател не може да сключи отново договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ за същата работа.

С решение № 261/07.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1477/2014 г., IV г.о., ГК, е прието, че ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. В този смисъл забраната за последващо изпитване не се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение, а и до всички последващи трудови правоотношения между същите страни, стига да може да се направи обоснован извод за идентична по съществото си трудова функция.

5

Такъв е настоящият случай, тъй като по делото е установено, че ищцата не е останала на работа при същия работодател, в чиято полза вече е имало уговорена клауза за изпитване по сключения между страните трудов договор – „Германос Телеком България“ ЕАД. В последствие тя е постъпила на работа при универсалния правоприемник на предишния си работодател – „Теленор България“ ЕАД, чийто предмет на дейност е сходен с този на преобразуваното чрез вливане дружество-праводател.

Първоначално трудовото правоотношение на ищцата е било за различна длъжност – „администратор магазин“, но с допълнителното споразумение към трудовия договор тя е била назначена на длъжността „продавач консултант“, каквато е изпълнявала и в предприятието на дружеството-праводател.

По делото са приложени длъжностни характеристики на първоначално заеманата от ищцата длъжност „продавач консултант” в „Германос Телеком България“ ЕАД и заеманата от нея длъжност „продавач консултант“ при „Теленор България“ ЕАД. При сравнителен анализ на същите става ясно, че макар и да са налице някои различия в изброените функции и задължения, те не са определящи досежно характера на самата работа. Касае се за сходни трудови функции, като отпадането на някои задължения и въвеждането на нови такива не променя функционалната характеристика на съответната длъжност.

Гореизложеното налага извод, че в нарушение на установената с чл.

70, ал. 5 КТ еднократност и изключителност на договора за изпитване, ответникът, в качеството си на работодател- приобретател, е включил в допълнителното споразумение с ищцата нов срок за изпитване. Тази клауза е недействителна на основание чл. 74, ал. 1 КТ и не може да породи правни последици.

Дори да се приеме, че клаузата за срок за изпитване в допълнителното споразумение е включена при формално спазени изисквания по чл. 70 от КТ, т.е. „Теленор България“ ЕАД е нов работодател и трудовият договор е първи между страните за конкретната длъжност, то тази клауза в случая се явява недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на ищцата за изпълняваната работа, а прекратяване на трудовия й договор по облекчения за работодателя ред по чл.