Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4904 от 21.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8341/2023
Вид
Решение № 4904
Подписан
21.08.2024
В сила
21.08.2024
Състав
Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 4904 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100508341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 9532 от 05.06.2023г. по гр.д. № 73001/2021г. на Софийски районен съд, 165 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. Н. В., ЕГН **********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 500,42 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр.София, ул. ****, аб.

№4356, за отчетен период: 01.05.2017г.- 30.04.2020г., сума от 55,42 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 13.05..2021г., сума от 27,32 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:

01.04.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 5,31 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.05.2018г.- 13.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29916/2021г. на СРС, 165 състав.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че ответникът не се е намирал в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД. По делото били събрани 1 доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че ответницата Е. Н. В. е придобила 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот, както и че в качеството си на съсобственик същата е клиент на топлинна енергия.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответницата в първоинстанционното производство Е. Н. В. е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила нейната основателност. Извършеното в нейна полза през 2016г. дарение на 1/2 идеална част от имота, който ищецът твърдял да е топлоснабден, не я правело автоматично потребител на топлинна енергия.

Между насрещните страни липсвал договор за продажба на топлинна енергия.

Нямало и открита партида на името на въззивницата, като фактурите били изготвяни и доставяни до титуляра на партидата – В. Т.. Правилно съдът приел, че няма данни за промяна на партидата и нейния титуляр, от които да се приеме, че ответницата, като собственик е придобила качеството на потребител за сметка на сестра си В. Т.. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 112588/21.12.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата Е. Н. В. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 500,42 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ****, за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 55,42 лв. за периода от 15.09.2019г. до 13.05.2021г., сумата от 27,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.05.2021г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,31 лв. за периода от 31.05.2018г. до 13.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29916/2021г. на СРС, 165 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. **** и в режим на съсобственост между ответницата Е. Н. В. и В. Н. Т.. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на съсобственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между 2 страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е. Н. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. Посочила е, че през 1994г. при ищеца е открита партида с титуляр В. Н. Т., като по делото не били представени фактури за процесния период с адресат Е. Н. В.. Навел е възражение за изтекла погасителна давност.

Моли предявените искове да бъде отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 29916/2021г. по описа на СРС, 165 състав, съгласно което по заявление вх.№ 7468/27.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено всеки един от длъжниците Е. Н.

В. и В. Н. Т. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 500,42 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр.София, ул. ****, аб. №4356, за отчетен период:

01.05.2017г.- 30.04.2020г., сумата от по 55,42 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 13.05..2021г., сумата от по 27,32 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.04.2018г.30.04.2020г., сумата от по 5,31 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.05.2018г.- 13.05.2021г., както и сумата от по 37,50 лева – дължими разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За така издадената заповед длъжникът В. Н. Т. е уведомена на 26.08.2021г., като в срока по чл.414 от ГПК не е подадено възражение. Заповедта за изпълнение спрямо нея е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Длъжникът и ответник по делото - В. Н. Т. е уведомена за издадената заповед на дата 18.08.2021г., като на същата дата е подала възражение с твърдения, че е заплатила претендираните от нея суми, като е приложила разписка за плащането. На 20.10.2021г. на заявителя е указано в тридневен срок да представи становище относно дължимостта на вземанията, като на 22.10.2021г. същият е завил, че плащането касае задължения за период, следващ процесния. Заявителят е уведомен на дата 22.11.2021г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Е. Н. В., като е представил такива на дата 21.12.2021г.

По делото е приет нотариален акт за дарение № 80, том XVI, дело № 2995/1991г., от който се установява, че на 15.03.1991г. М.Н.К. е дарила на 3 дъщеря си В. Н. Т. апартамент, находящ се в гр.София, ул. ****. Дарителят е запазил до края на живота си в своя ползва вещното право на ползване върху имота. Представено е заявление-декларация от 25.11.1994г., видно от което В.

Н. Т. е помолила ищеца да й бъде открита партида на адрес: гр.София, ул.

****, ап.4, като към заявлението е отбелязано, че е представен нотариален акт № 88/15.03.1991г.

Приет е и констативен протокол от 15.01.2014г., подписан от ищеца и от председателя на ЕС на адрес: ул. ****, от който се установява, че апартамент № 4, аб.№ 4356 от информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД е идентичен с апартамент № 3.

Към доказателствената съвкупност е приобщен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 194, том I-1, рег.№ 3179, дело № 129/2016г., видно от който на 27.09.2016г. В. Н. Т. дарява на сестра си и ответница по делото Е. Н. В. 1/2 идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр.София, ул.

****. Отбелязано е в нотариалния акт, че правото на собственост на прехвърлителя е установено чрез представяне на нотариален акт за дарение № 80, том XVI, дело № 2995/1991г., както и че пред нотариуса е представено извлечение от акт за смърт № 498 от 10.09.1994г. относно прекратяване на запазено право на ползване.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 10.05.2002г. и договор № 2287 от 30.05.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ул. ****, е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

За установяване количеството и стойността на доставяната топлинна енергия ищецът е представил съобщение към фактура

№

0096521376/31.07.2018г. за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. за сумата от 147,17 лева; съобщение към фактура № 0106339869/31.07.2019г. за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. за сумата от 429,60 лева, както и съобщение към фактура № 1005530563/31.07.2020г. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за сумата от 526,80 лева. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период в размер на 1055,48 лева.

Третото лице - помагач е представило три броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана енергия за БГВ, сградна инсталация и отопление на имота, като в имота има три отоплителни тела и един водомер. Приобщени са още и три броя подписани формуляра за отчет показанията на уредите /от 04.05.2018г., 24.05.2019г. и 15.06.2020г./, като в тях за клиент е посочено лицето В. Н. Т..

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, 4 които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения и са поставени оценки „съответства“. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. По данни от топлинния счетоводител в топлоснабдения имот има три отоплителни тела с монтирани ИРРО. В жилището има един водомер за топла вода и въз основа на него е изчислявано количество енергия. Начислявана е още и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, изчислена пропорционално на пълния отопляем обем на жилището. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1555,01 лева.

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която експертът е посочил, че няма данни за извършени от ответника плащания, които да касаят процесния период. В счетоводството на ищеца са отразени за процесния период изравнителни сметки на стойност 270,07 лева за доплащане. Вещото лице е посочило, че по счетоводни записвания на „Топлофикация София“, общият размер на стойността на топлинната енергия за отопление и БГВ възлиза на 1008,51 лева. Нямало данни за начислявани суми за сградна инсталация. Размерът на законната лихва възлиза на 356,46 лева.