Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 24.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 114/2021
Вид
Решение № 188
Подписан
24.11.2021
Състав
Росица Бункова, Маргарита Пламенова Алексиева, Петър Пандев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Благоевград, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600114 по описа за 2021 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на В. АНГ. Ш., частен тъжител, чрез защитника му- адв.С., и е за въззивна проверка на невлязлата в сила присъда №500036 от 05.01.20. год., постановена по нчхд №748/2017 год. по описа на РС Р., както и по жалбата на подсъдимия В. Г. Ш., чрез неговия защитник- адв.К..

С цитираната присъда, Районен съд гр.Р. е признал подсъдимия В. Г. Ш., от град Я., за виновен в това, че на 04.09.20.г. около 08.00 часа в гр. Я. на ул. „Места“, чрез нанасяне на удари с ръце и дърво, причинил на В. АНГ. Ш.- негов племенник, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява раменна става, като деянието е извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия, поради което и на основание по чл. 132, ал. 1, т.

2 от НК във вр. Чл. 129, ал. 1 от НК вр. с чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева. С присъдата, подсъдимия В. Г. Ш. е осъден да заплати на В. АНГ. Ш. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, от която: 4 000 лв. – за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник – изкълчване на лява раменна става и 1

1 000 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие причинената разкъсно – контузна рана на челото и мозъчно сътресение, ведно с лихвата за забава върху тези суми от датата на деянието -04.09.2015 г.- до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част над уважения размер до пълно предявения от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия и сторените по делото разноски за адвокатска защита, за разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск.

В жалбата на адв.С. се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна само в частта, с която подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на общо за две телесни повреди- 5000 лв., като повереника намира, че това не е съобразено с принципа за справедливо овъзмездяване на неимуществените вреди. Претендира се изменение на присъдата в тази й част и присъждане на обезщетението по предявения граждански иск в пълният му размер.

В жалбата на защитника на подсъдимия- адв.К. се твърди, че атакуваната присъда е неправилна- тъжбата е подадена извън шест месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.81,ал.3 от НПК; че обвинението е повдигнато за дата- 08.09.2015 год., а подсъдимия е признат за виновен за деяние, извършено на 04.09.2015 год. Твърди си също така, че обвинението не е доказано, не е установен с категоричност вида на телесното увреждане, както и намира, че гражданският иск за неимуществени вреди не е доказан. Моли атакуваната присъда да бъде отменена.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба и оспорва тази на частния тъжител. В предвид изявлението на подсъдимия, производството по делото да се прекрати поради изтекла давност, защитата пледира това да бъде сторено от въззивния съд, като присъадата на РС да бъде отменена и поддържа доводите си за недоказаност на предявения граждански иск.

В съдебно заседание повереника на частния тъжител също поддържа жалбата си по наведените в нея доводи и излага съображения срещу твърдяното от защитата просрочение на предявяване на частното обвинение и на доказване на същото. С оглед изявеното от подсъдимия желание за приложение на института на погасителната давност и прекратяване на делото, повереника пледира ОС да се произнесе по гражданският иск.

Подсъдимият дава обяснения, признава за това, че е ударил пострадалия- негов племенник, като отрича да е нанасял удар в областта на рамото му, а само по главата. Моли в наказателната част производството по делото да бъде прекратена поради изтекла абсолютна давност.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид становищата на страните, изложеното в жалбите, доказателствата по делото и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното следствие пред въззивния съд, както и искането на същия да се прекрати производството по делото в наказателната му част, поради изтекла давност, намира следното:

2

Решаващият съд, правилно е изяснил фактите по делото, базирайки се на доказателства, сълрани по предвидения процесуален ред и е установил една фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния съд е и следната:

Частния тъжител В. АНГ. Ш. и подсъдимия В. Г. Ш. са от гр.Я., живеят в съседни имоти и са племенник и чичо. Отношенията между семействата на двамата били влошени, като между тях имало постоянни спорове и конфликти и последния от тях бил на дата02.09.2015 год., като тогава имало пререкания, започнали между съпругата на подсъдимияС. Ш.а и майката на тъжителя- В. и продължили с участието на тъжителя и на дъщерята на подсъдимия.

На 04.09.20. г. около 08.00 часа пострадалия В. АНГ. Ш. се намирал пред дома си в гр. Я., ул. „М.“ № 8 и до микробус, с който се готвил да отпътува, за да зареди магазина, на който бил снабдител. В този момент, покрай него с велосипед минал подсъдимия В. Г. Ш. и решил да му потърси сметка за конфликта от 02.09.2015 год., като му казал: „Какъв си ти, че да раздаваш правосъдие?“. Между двамата започнали отправяне на обвинения и ругатни и обиди и в този момент В. АНГ. Ш. изритал подсъдимия в гърдите, при което последния паднал по гръб върху велосипеда. Тогава силно раздразнен чичото- В. Г.Ш. взел от земята камък и го захвърлил към племенника си-В. АНГ. Ш., но не вместо да улучи него, камъкът попаднал по вратата на микробуса. Тогава В. А . Ш. се доближил към В. Г. Ш. и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Подсъдимият от своя страна взел едно дърво- клон, намиращ се наблизо и отвърнал с удар с в лявата раменна става. Тогава на помощ се притекъл бащата на пострадалия А. Ш. и двамата заедно започнали да нанасят юмручни удари по лицето на В. Г. Ш., вследствие на което той получил две разкъсно – контузни рани по горната и долната устна, кръвонасядания и оток в областта на челото, оток и кръвонасядане в областта на носа, охлузване и кръвонасядане в областта на лява скула. В този момент при тях дошла и съпругата на подсъдимия С. Ш.а, която викала да оставят мъжа й и се опитала да разтърве мъжете с дървена тояга. А. Ш. я ударил по главата и след като я блъснал на земята и тя паднала, започнал да я рита по тялото. С тоягата, която държал В. Г. Ш. нанесъл удар в главата на В. АНГ. Ш., вследствие на което той получил разкъсно – контузна рана в областта на челото и мозъчно сътресение, причинило му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Междувременно на място пристигнали полицейските служители Ю. и М., повикани от свидетелката А. Ш., дъщеря на подсъдимия, както и св идетеля П. Б.- негов зет.

Тъжителят В. АНГ. Ш. е посетил МБАЛ Р., където е бил хоспитализиран още същия ден04.09.2015 г. и е бил изписан на 08.09.20. г.. Видно от епикризата му е поставена диагноза: комоцио церебри, контузия и разкъсно – контузна рана в челната област на главата.

Изкълчване на лявата раменна става. По снетата анамнеза е постъпил след нанесен побой.

След извършения преглед е установено обективно: увредено общо състояние. Оток с разкъсно – контузна рана около 1-2 см. в дясната челна област над веждата. Направена му е рентенография, при което е установено изкълчване на лявата раменна става. Видно от оперативен протокол № 373 на 04.09.2015 г. под оптичен контрол е направена мануална 3 репозиция на луксраната става и е поставена мека имболизация. Видно от епикризата при изписването му е бил в добро общо състояние. Издаден му е болничен лист за 35 дни, считано от 04.09.2015 г., продължен с решение на ЛКК№ 462 с още 30 дни, считано от 05.09.2015 г. и с решение на ЛКК № 510 с 20 дни, считано от 08.11.2015 г.

На 09.09.2015 г. на В. АНГ. Ш. е издадено медицинско свидетелство от д-р Л. Г., ХО, МБАЛ Р., в което съдебния медик е дал заключение: сътресение на мозъка, контузия с разкъсно – контузни рани в челната област на клавата, луксация на ляватарамена става.

Назначена по делото е и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че тъжителят В. АНГ. Ш. е получил следните травматични увреждания: изкълчване на лявата раменна става, мозъчно сътресение, контузия и разкъсно – контузна рана в челната област на главата. Според експерта установените травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на побой, както се съобщава в предварителните сведения. Травмата в областта на главата може да се обясни с директен удар в същата, докато изкълчването на раменната става може да се получи както при директен удар върху горния край на раменната кост и мишничната глава (по рядък механизъм) така и с индиректен удар при падане върху дланта и лакътя при мишница изнесена напред и завъртяна навътре. Според експерта изкълчването на лявата става е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок от около 2 – 3 месеца. При нормално протичане на оздравителния процес, след този период може да се очаква възстановяване на движенията в засегнатата става в пълен обем.

Независимо, че болевата чувствителност е индивидуална в първите дни болките са интензивни, като впоследствие техния интензитет постепенно намалява. Според вещото лице мозъчното сътресение в конкретния случай е протекло без изпадане в безсъзнателно състояние и е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. При нормално протичане на оздравителния процес последиците от това увреждане отзвучават за около три седмици. През този период е възможно да има главоболие, световъртеж, повишена фоточуствителност, повишена чувствителност към шум, като впоследствие тази симптоматика отзвучава. Конузията и разкъсно – контузната рана в областта на челото също са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. При нормално протичане на оздравителния процес последиците от тези увреждания отзвучават за около две седмици. Болевата чувствителност е обичайна за мекотъканни увреждания.

Приложено по делото е и медицинско свидетелство с изх № 200 от 04.09.2015 г. от д- р Б., издадено на подсъдимия В. Г. Ш., в който е дадено заключение за установени две разкъсно – контузни рани с размери 0.5/0.8 и 0.4/0.5 см. Кръвонасядане и оток с размери 3.5/4 см. и кръвонасядане 2.5/2 см. в областта на челото. Оток и кръвонасядане в обастта на носа 1/2-5 см. Охлузване и кръвонасядане 3.5/0.5 на лява скула.

В хода на ДП е била назначена и изготвена комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че към момента на инкриминираното деяние освидетелстваният В. Г. Ш. е бил психически здрав и с нормален интелект и е бил 4 годен да разбира свойството и значението на това, което върши. Според заключението на експертите към момента на инкриминираното деяние е действал в състояние на физиологичен ефект. Физиологичния ефект е състояние при което действията са доминирани от чувства, предизвикани от пострадалия и годността за ръководене на постъпките ,без да липсва, е силно намалена. В случая освидетелствания е действал в състояние на силно раздразнение (афект) – предизвикано от пострадалия и годността за ръководене на постъпките, без да липсва, е силно намалена. Освидетелствания е действал в състояние на силно раздразнение (афект) – предизвикано от пострадалия, и този афект отговаря на критериите за физологичен афект, възприет в съдебната практика.