Решение № 10711 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10711 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20241110112974 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 и чл. 12, § 1 от Регламент 261/2004 г.

Ищците Н. Н. С., Д. Т. А., Р. Г. Г., П. А. П., С. С. Д., Р. В. Б., А. Н. М. и Т. И. П. твърдят, че са били закупили от ответника „Австрийски авиолинии“ АД, търг. дружество, регистрирано в Австрия, със седалище във Виена, рег. № на Австрийския търговски регистър 111000к АД самолетни билети за извършване на превоз по направлението ОслоВиена и Виена-София за дата 18.02.2022 г., като резервацията била потвърдена с код **, общ за всички ищци. Въпреки че предварително ищците се информирали и убедили, че не се нуждаели от документ за ваксинация против ковид-19, за преболедуване или актуален тест, на летището във Виена служители на опашката за регистрация на гишето на ответника заявили, че такъв документ е нужен. Около 30 мин. преди полета служители на ответника заявили, че документ не е нужен, но казали, че вече няма свободни места. Трето лице закупило в последния момент билети от друга авиокомпания за доста висока стойност, за да могат ищците да се приберат в страната, а когато се върнали в България, ищците възстановили сумата на третото за спора лице – по 1344,19 лева за всеки пътник. На основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета при отказ за допускане до полет при полет от 1500 до 3000 км се пораждало в полза на пътника право да претендира обезщетение в размер на 400 евро.

Ищците молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от по 782,33 лева – равностойността на 400 евро на всеки ищец, обезщетение за недопускане до полет, както и по 1344,19 лева, обезщетение за вреди, съставляващи разходи за закупуване на заместващи билети, ведно с дължимата лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2024 г., до окончателното изплащане. Претендират разноски.

1

Ответникът „Австрийски авиолинии“ АД, търг. дружество, регистрирано в Австрия, със седалище във Виена, рег. № на Австрийския търговски регистър 111000к, чрез Търговско представителство към БТПП, рег. № 47507/05.04.1999 г., БУЛСАТ 121880195, оспорва исковете. Сочи, че е имал основание да откаже достъп, тъй като австрийската държава е поставила изискването за сертификат във връзка с ковид-19, какъвто ищците не са имали. В условията за евентуалност прави възражение за погасяване по давност на ищцовите претенции. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за безплатно представителство от адвокат на ищците.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент 261/2004 г.

Съгласно чл. 4, § 3 от Регламент 261/2004 г., ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9.

С нормата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети над 1500 километра в рамките на ЕС или в диапазона 1500-3500 км. за останалите полети.

Не е спорно между страните, а и се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Спорът между тях е относно това дали в полза на ищеца е възникнало право, предвидено в разпоредбата на чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004 г. да получи обезщетение за недопускане до борда.

По делото не се спори, че ищците са имали самолетни билети за извършване на превоз по направлението Осло-Виена и Виена-София за дата 18.02.2022 г., като резервацията била потвърдена с код **, общ за всички ищци. Не се спори и, че ищците не са били допуснати до полета Виена-София.

Недопускането до полет може да се дължи на всякакви обстоятелства, но в полза на пътника се поражда вземане за обезщетение във всички случаи,освен ако превозвачът докаже виновно неизпълнение на задължения на пътника, обосноваващо право на отказ от допускане до борда, или друго извънредно обстоятелство. В отговора на исковата молба са въведени твърдения, че имал основание да откаже достъп, тъй като австрийската държава е поставила изискването за сертификат във връзка с ковид-19, какъвто ищците не са имали. В представения от ответника преведен на български официален документ на австрийската държава се установява действително, че в редица хипотези такъв сертификат или изследване 2 на ковид-19 е бил нужен, но в т. 7 от документа изрично се изключват от нуждата от спазване на правилата за ковид-19 карантина, регистрация и изследване по б. „е“ транзитните пътници през територияна на Австрия без междинен престой, в което също се включва наложителен престой, когато напускането на страна е гарантирано. В случая полетът на ищците от Осло е бил в 13:40, кацането във Виена – в 16:00 часа, полетът от Виена за София – в 22:00 часа, кацане в София 00:30 часа. Времето на престояване на летището във Виена е 6 часа, общото времетраене е по-малко от 12 часа, касае се именно за транзитно преминаващи пътници. Ето защо съдът намира, че недопускането до борда на ищците не се дължи на виновно неизпълнение от страна на ищците на тяхно задължение като пътници или на неизпълнение на административен акт на публичните власти на Австрия, поради което те имат правото на обезщетение по чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент № 261/2004 г. – по 400 евро всеки. Обезщетението се дължи незабавно, законната лихва следва да се присъди считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенциите е неоснователно. В случая вредите на пътниците от недопускане но борда са вреди от договорно неизпълнение и отговорността е договорна. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнение е предварително определен като фиксирана в нормативния акт сума, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който е прекъснат с подаването на исковата молба. Нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ, предвиждаща по-кратък давностен срок, е приложима единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004.

По исковете с правно основание чл. 12, § 1 от Регламент 261/2004 г.

Пътникът при закъснял полет или при недопускане до борда може да претендира и по-голямо обезщетение или допълнително обезщетение, над това по чл. 7 от Регламента, но поначало такова допълнително обезщетение е горница над това по чл. 7, или с други думи обезщетението по чл. 7 се приспада.

Заместващите билети, които ищците твърдят, че са купени като цена не могат да се претендират кумулативно с обезщетението по чл. 7 – то следва да се приспадне. В случая твърдението на ищците е, че трето лице е закупило в последния момент билети от друга авиокомпания за доста висока стойност, за да могат ищците да се приберат в страната, а когато се върнали в България ищците възстановили сумата на третото за спора лице. Тези твърдения са недоказани по делото. Безспорно е, че едно трето лице – посланичката на България в Норвегия, която случайно е била по същото време на летището във Виена – е платило билетите за друга авиокомпания. Но от писмото й на л. 53-54 от делото не е посочено да е поемано задължение в тежест или от името на ищците те да връщат сумата на това трето лице, нито пък има други доказателства ищците да са върнали сумата.

Така исковете за заплащане на сума от по 1344,19 лева, обезщетение за вреди, 3 съставляващи разходи за закупуване на заместващи билети, са неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.

Всеки един ищец е сторил разноски от по 50 лв. държавна такса. Съразмерно на уважената част от исковете на всеки ищец се дължат разноски от по 18,39 лева.Ответникът е сторил разноски от 550 лв. за адвокатски хонорар, като пропорционално на отхвърлената част от исковете му се дължат разноски от 347,66 лв. в тежест на ищците, или по 43,46 лв. в тежест на всеки ищец. След компенсация разноските са 25,07 лв. в тежест на всеки ищец.

Адвокат В. В. Ч.-М., представлявала безплатно ищците, претендира възнаграждение за безплатното им представителство в размера по Наредба № 1/2004 г.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени 4 адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6300 лв.

При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 86 лв./час.

Съдът намира, че консултацията на клиентите, събирането на доказателства и рекламационното производство е отнело 15 часа на адвоката, проучването на практиката и законодателството и изготвянето на исковата молба – 3 часа, и 2 часа е отнело изготвянето на подробната молба становище по проекта за доклад. С оглед вече установената съдебна практика, типовия характер на спора и липсата на правна сложност и липсата на явяване в съдебно заседание, дейността на адвоката се свежда до общо 20 часа труд по посочената ставка, респ. възнаграждението му общо трябва да бъде 20х86=1720 лв. В тежест на ответника следва да се присъди възнаграждение пропорционално на уважената част от исковете в размер на 632,77 лв.