Решение № 13589 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13589 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110125333 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. Х. С. твърди, че е сключил с ответника „Кредирект“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г., по силата на който е получил в заем сумата от 1500 лева, който е трябвало да върне заедно с договорената възнаградителна лихва. Поддържа, че в договора е уговорената неустойка в размер на 2888,02 лв. за непредоставяне на обезпечение в двудневен срок, която, според него, е предвидена единствено с цел да се заобиколи законовото ограничение за максимален размер на Годишния процент на разходите (ГПР), заложено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че тази неустойка е начислена още при сключването на договора и е включена в погасителния план от самото начало, и следователно представлява разход, пряко свързан с кредита, като с нейното включване реалният ГПР достига близо 776,52%, което многократно надвишава законовия лимит. Излага твърдения, че предоставената формална възможност за осигуряване на обезпечение е неосъществима поради твърде краткия срок (2-3 дни) и спецификата на този тип бързи кредити, при които потребителите обикновено са материално затруднени. Посочва, че сумата на неустойката (2888,02 лв.) е 1 почти четири пъти по-голяма от възнаградителната лихва (759,98 лв.) и представлява близо 200% от размера на предоставения заем (1500 лв.). Смята, че така уговорената клауза излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и служи единствено за неоснователно обогатяване на кредитора. Подчертава, че след като кредиторът вече е оценил неговата кредитоспособност и е одобрил заема, изискването за допълнително обезпечение веднага след предоставянето му е лишено от логика и е обичайна практика за заобикаляне на закона. Твърди, че клаузата на чл. 18 не е индивидуално уговорена и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като задължава потребителя да плати необосновано висока сума при неизпълнение.

Поддържа, че кредиторът съзнателно е посочил погрешен ГПР и общата сума, дължима по кредита, като не е включил в тях задължителни компоненти, поради което претендира нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР е съществен елемент, позволяващ на потребителя да сравни различни предложения и да се ориентира икономически. Излага доводи, че неустойката се кумулира с мораторната лихва, което е недопустимо съгласно закона, предвиждащ само законна лихва при забава върху неплатената в срок сума. Оспорва цялостната конструкция на договора като противоречаща на закона и добрите нрави, както и поради заобикаляне на императивни правни норми. Твърди, че е заплатил изцяло на ответника сумата от 5 148 лева, представляваща общия размер на задълженията по договора. По изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на целия договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г. и евентуално, ако първият иск бъде отхвърлен – да обяви за нищожна само клаузата за неустойка в чл. 18 от договора по-горе, както и да бъде осъден ответникът да му върне сумата от 10 лв. (понастоящем 5,11 евро), представляваща част вземане в общ размер от 3648 лв. (1865,19 евро), която се твърди, че е платена без основание, въз основа на нищожен договор за кредит В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва исковете изцяло като неоснователни, с твърдения, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права, доколкото е завел две напълно идентични искови молби (гр. д. № 25333/2025 г. и гр. д. № 25334/2025 г.) срещу едно и също дружество за едни и същи клаузи, но по различни договори, което, според ответника, е направил с цел да се натовари кредиторът с прекомерни разноски по две отделни производства, вместо претенциите да се обединят в едно. Позовава на чл. 3 от ГПК и практиката на СЕС, като настоява, че ищецът действа недобросъвестно и съдът не трябва да присъжда разноски в негова полза, дори исковете му да бъдат уважени. Поддържа, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Сочи, че ГПР е 2 определен в съответствие със закона и възлиза на 63,08%, което е под законовия лимит от 68,95% към датата на сключване на договора (5 пъти законната лихва). Позовава се на Директива 2008/48/ЕО и българския закон, според които разходите, произтичащи от неизпълнение на задължения, каквато приема, че е неустойката за непредоставяне на обезпечение, не се включват в изчисляването на ГПР. Сочи, че към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали такова неизпълнение ще настъпи, затова сумата не е „разход“ по смисъла на цената на кредита. Подчертава, че дори клаузата за неустойка да се приеме за нищожна, това не влече нищожност на целия договор, тъй като тя е акцесорна (допълнителна) и договорът може да се прилага без нея. Поддържа, че неустойката е законна санкция за неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение.

Посочва, че размерът на неустойката е фиксиран и ищецът е бил напълно наясно с него. Освен това, кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в случай на несъбираемост. Представя логфайлове и Стандартен европейски формуляр (СЕФ), за да докаже, че потребителят е бил запознат с всички условия предварително, като в погасителния план ясно са посочени вноските със и без включена неустойка, което осигурява икономическа предвидимост за ищеца. Изтъква, че ищецът е имал 14-дневен срок да се откаже от договора без никакви последици, ако е считал условията за неизгодни, но не го е направил. Подчертава, че ищецът е сключвал идентични договори многократно, което опровергава твърденията му за липса на информираност или неравноправност – той е знаел какъв продукт купува и при какви условия. Оспорва претенцията за връщане на 10 лв., предявена като частичен иск, тъй като ищецът не е представил доказателства, че реално е платил сумите, които твърди, че са недължими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен иск с горното правно основание, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

С оглед становищата на страните, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и 3 ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г., по силата на който е получил в заем сумата от 1500 лева, която е следвало да върне с уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 50% годишно, която за целия срок на договора възлиза на 759,98 лв., за срок от 18 месеца, с краен срок за погасяване 21.07.2025 г., на 18 месечни вноски, от които 4 вноски по 62,50 лв. и 14 вноски по 143,57 лв. в договора по-горе е бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 63,08%. ищецът е усвоил договорената сума по кредита. в чл. 3 и чл. 6.1 от договора се е съдържало задължение за ищеца да предостави обезпечение по избор на кредитора – поръчител или банкова гаранция, в срок от два дни след сключване на договора; в чл. 18 от горния договор се е съдържала клауза за неустойка, възникваща при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в двудневния срок, по силата на която ищецът дължи фиксирана неустойка в размер на 2888,02 лв. размерът на горната неустойка не е включен сред стойностите за изчисляване на ГПР, а включването му сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. ищецът е заплатил по договора, а ответникът е получил сумата в общ размер от 2571,78 лв.

Съдът намира, че правоотношението между страните, породено от Договор за потребителски кредит № 1003026 от 20.01.2024 г., по своята правна същност представлява потребителско правоотношение. На първо място, ищецът Г. Х. С. има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл.

9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Видно от молбата за заем и представените лични данни, ищецът е физическо лице, което е сключило договора за цели, извън неговата професионална или търговска дейност – в конкретния случай за „ремонт“. Фактите по делото сочат, че ищецът работи по трудов договор като специалист в областта на информационните технологии, което потвърждава, че заемът не е предназначен за търговска дейност.

На второ място, ответникът „Кредирект“ ЕООД има качеството на „кредитор“ и „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като е юридическо лице, което предоставя кредити в рамките на 4 своята търговска и професионална дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем срещу задължение на потребителя да върне предоставената сума. Доколкото процесният договор е за сума над 400 лв. и е сключен между потребител и търговец, той попада в приложното поле на ЗПК и ЗЗП, включително относно забраната за неравноправни клаузи и изискванията за прозрачност на разходите

Съгласно разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК повелява, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно правилото, отразено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, когато сключването им е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна, че уговорената в чл. 18 от договора „неустойка“ в размер на 2888,02 лв. по своята правна същност не представлява санкция за виновно неизпълнение, а е част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като съображенията за горния извод са следните:

От приложения погасителен план се установява, че сумата на неустойката е начислена автоматично още към датата на сключване на договора и е разпределена като задължително плащане към всяка една от 18те месечни вноски. Фактът, че този разход е калкулиран в общата сума за плащане (5148,00 лв.) от самото начало, доказва, че той е бил изначално известен на кредитора и планиран като сигурен приход. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР трябва да изразява всички настоящи или бъдещи разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Съдът намира, че договорът вменява в тежест на потребителя задължение да осигури поръчител или банкова гаранция в преклузивен срок от едва 2 дни от сключването му. Настоящата съдебна инстанция приема, че този срок е житейски непостижим за средностатистическия потребител на „бързи кредити“, което превръща настъпването на „санкцията“ в неизбежно събитие. Тази уговорка представлява изкуствена правна конструкция, чиято единствена цел е да заобиколи императивните ограничения на закона, като маскира част от цената на кредита като неустойка.

Разпечатката съдържа 21 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f168b71-711a-4bbc-94b5-6ae492537fd2