Решение № 33 от 28.03.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр.Н., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело № 20232150200824 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Б.” ООД, ЕИК ********, представлявано от М.Р., против Наказателно постановление № РД-09-12/02.11.2023 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Конкретни доводи не са изтъкнати. В съдебно заседание представител не се явява, не се ангажират доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 18.07.2023 г. в обект- склад за вино „Мерлин“, находящ се в гр. Н., КК „С.б.“, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано предлагане на продукти в стъклени бутилки с вместимост 0.500 л. и 0.700 л., една от които с етикет „Червено вино Нар- Natural sweet wine“. На бутилката с вместимост 0.500 л. е взета проба, като след извършване на физико-химичен анализ от Изпитвателна лаборатория- София се установило наличие на изкуствени органични 1 багрила, което било запретено съгласно Регламент /ЕО/ № 1333/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните, таблица 2, т.26. Съгласно протокола за изпитване било констатирано, че пробата е с действително алкохолно съдържание от 12.73% vol +/-0.07 /с изваден допуск 12.66% vol/, при обозначен на етикета „alc. 11% vol“, което се различавало с повече от 0.5% vol, съставляващо нарушение на чл.86, ал.3 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/.

За описаното по- горе, на 09.08.2023 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ТЗ-14-15, в който били описани и други нарушения, въз основа на който акт е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както следва:

На първо място от изложеното в наказателното постановление не става ясно за кое/кои нарушение/я е съставено същото, респективно е наложена санкция. Съгласно разпоредбата на чл.202 от ЗВСН, санкция се налага за три изпълнителни деянияпревозва, продава или предлага за консумация. В случая в наказателното постановление изпълнителното деяние е описано като „предлагане на лозаро- винарски продукти“. Предлагането се наказва съобразно сочената норма единствено ако е с цел консумация, каквато цел не се твърди от санкциониращия орган. Съобразно вида на обекта- склад, и имайки предвид приложените снимки, на които е видно, че на всяка бутилка е поставен етикет с цена, по- вероятно е жалбоподателя да се занимава с продажба на продукти, но не и с консумация. Такова твърдение обаче в наказателното постановление няма посочено. В този смисъл не става ясно за какви точно действия се санкционира.

На следващо място при описание на нарушението веднъж се сочи, че изпробвания продукт е вино, втори път се сочи, че е лозаро- винарски продукт, като съобразно §1, т.8 и т.49 от ПЗР на ЗВСН, вино и лозаро- винарски продукт са две различни неща.

На следващо място отново в описателната част на наказателното постановление са визирани две нарушения- наличие на изкуствени органични багрила, което било в нарушение на сочения Регламент, и различие между действителното и посоченото на етикета алкохолно съдържание над допустимото, което било нарушение 2 на чл.86, ал.3 от ЗВСН. Следва да се посочи, че единствено нарушението по чл.86, ал.3 от ЗВСН е с посочена правна квалификация. Същевременно е наложена само една санкция на основание чл.202 вр. чл. 83, ал.3 от ЗВСН. Съобразно последната разпоредба „освен за категориите лозаро-винарски продукти по приложение № 1 използване на думата "вино" се допуска и за продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от грозде, ако се придружава от името на плода под формата на съставно наименование.“. В този смисъл не става ясно в каква връзка се сочи същата.

Наред с това не става ясно за кое от двете нарушения е санкционирано дружеството, респективно поради какви причини за другото нарушение няма наказание.

Изложеното по- горе съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до липса на яснота относно основни параметри и оттам нарушаване правото на защита на санкционираното лице да узнае за какво точно е наказано и срещу какви факти да се защитава.

Независимо от горното, от извършеното повторно изследване на контролната проба, находяща се в наказващия орган, се установява, че в същата не се доказва наличие на изкуствени органични багрила, поради което в тази му част констатациите на ИАЛВ са и материално незаконосъобразни. Предвид на това обаче, че не става ясно за кое от описаните нарушения е наложена санкцията, наказателното постановление следва да бъде отменено в цялост, независимо, че съгласно повторното изследване действително е налице различие в алкохолното съдържание над допустимото.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира жалбата за основателна, като с оглед изхода на делото, на дружеството следва да бъдат присъдени сторените разноски, възлизащи на сумата от 800 лв.- адвокатско възнаграждение.

В тежест на ИАЛВ следва да бъде възложена и сумата от 100.20 лв., заплатена от бюджета на съда за извършване на повторното изследване на контролната проба.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № РД-09-12/02.11.2023 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки, на „Б.” ООД, ЕИК ********, представлявано от М.Р., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, да заплати на „Б.” ООД, ЕИК ********, представлявано от М.Р., сумата от 800 3 лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, да заплати по сметка на Районен съд- Н. сумата от 100.20 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда изследване на контролна проба.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4