Решение № 8549 от 26.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8549 гр. С., 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110119192 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от Г. КР. П. искова молба, насочена против /адрес/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по силата на сключен Трудов договор № 204/13.08.2018г., между страните са възникнали трудови правоотношения, по силата на които е престирал труд на длъжността „Пласьор, шофьор, НИКД Комбинирано растениевъдство – животновъдно стопанство, НКПД Продавач, разносна търговия“. Сочи се, че трудовият договор е сключен със срок на изпитване, който не бил определен в договора, но по аргумент от закона същият не можел да бъде повече от шест месеци и се твърди, че е изтекъл на 13.02.2019г. Навеждат се доводи, че преди изтичане на срока за изпитване по първия договор страните сключили нов Трудов договор № 25/11.02.2019г., с неопределен срок за изпитване, по силата на който ищецът заемал длъжността „Пласьор, стоки НКИД, Комбинирано растениевъдство – животновъдно стопанство, НПКП Пласьор, стоки“.

Сочи се, че изпълняваните от ищеца трудови функции по втория трудов договор съвпадали с тези, които е извършвал като трудово задължение по първия сключен между страните трудов договор. Релевират се съображения, че със Заповед № 57/08.04.2019г., работодателят прекратил трудовото отношение между страните, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение, като се твърди, че същото е в нарушение на разпоредбите на кодекса на труда. Твърди се, че независимо от сключения втори трудов договор ищецът през цялото време е изпълнявал едни и същи трудови функции.

В тази връзка се прави искане заявените претенции да бъдат уважени, като размерът на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ същият твърди, че е 3360.00лв..

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Навеждат се доводи, че по втория трудов договор работникът е изпълнявал различни трудови функции, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че сключването на втория трудов договор е породено от обстоятелството, че работникът не е бил доволен от трудовите дейности, които е изпълнявал по първия договор, в тази връзка работодателят му е предоставил 1 възможност да продължи при нови условия.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно, в частност наличие на трудово правоотношение между страните с валидно уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя, прекратяване на договора от страна на работодателя в срока за изпитване, както и че ищецът е заемал длъжности, с различно съдържание на трудовите им функции по двата договора.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен Трудов договор № 204/13.08.2018г., със срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца, че преди изтичане на срока за изпитване между страните е сключен втори Трудов договор № 25/11.02.2019г. със срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца.

От приложеното на л. 6 копие на Трудов договор № 204/13.08.2018г., се установява, че между страните са породени трудови правоотношения, по силата на които Г. КР. П. е бил назначен и е полагал труд при ответника на длъжност „пласьор, шофьор“, като договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.02.2019г.

От приложеното на л. 73 копие на заповед № 26/2019г., се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ по взаимно съгласие на страните на 13.02.2019г. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.

Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Фактическият състав на материалноправната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора на писменото предложение за прекратяване, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие / в този смисъл Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о., ГК, Решение № 15/19.01.2007г. на ВКС по гр.д. № 1069/2014г. и др. /.

От представеното от ответника трудово досие, в частност приложената на гърба на л. 73 молба се установява, че ищецът Г.П. на 11.02.2019г., е отправил писмено предложение до ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение, породено от сключения между страните Трудов договор № 204/13.08.2018г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на страните. Копие на трудовото досие на ищеца, съдържащо и процесната молба в проведеното открито съдебно заседание, беше предоставено на процесуалния представител на ищеца, който не оспори депозирането на молба с цитираното съдържание от ищеца до ответното 2 дружество. Съдът намира, че е налице и другия елемент от фактическия състав на чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ, а именно вземане на становище по предложението на ищеца, изразено писмено от ответника, който е изготвил и връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 13.02.2019г., обстоятелство, което е удостоверено с подписа на ищеца, на която дата по изложените по-горе съображения трудовото правоотношение между страните се счита прекратено.

На същата дата между ищеца и ответното дружество е подписан втори трудов договор, а именно Трудов договор № 25/11.02.2019г., по силата на който ищецът е бил назначен и е престирал труд на длъжност „пласьор стоки“, като договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.08.2019г.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 12 по делото копие на Заповед № 57/08.04.2019г., се установява, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на трудовото правоотношение, породено от сключения между страните Трудов договор № 25/11.02.2019г., на основание чл. 71, ал.1 КТ е незаконосъобразно, поради следните съображения.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 70, ал. 1 КТ Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

В чл. 70, ал. 5 КТ е законоустановено, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая с уговорения между страните срок за изпитване в полза на работодателя в сключения втори Трудов договор № 25/11.02.2019г. е нарушена именно забраната, регламентирана в материалноправната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ.

Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността / Решение № 160 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно практиката на ВКС при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността - има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието / решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о. и решение № 498/2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о./.

В Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК е застъпено становището, че ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена, като настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице именно подобна хипотеза.

По силата на Трудов договор № 204/13.08.2018г., ищецът е бил назначен и е полагал труд при ответника на длъжност „пласьор, шофьор“, като договорът е 3 сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.02.2019г.

По силата на втория сключен между страните Трудов договор № 25/11.02.2019г., ищецът е бил назначен и е престирал труд на длъжност „пласьор стоки“, като договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.08.2019г.

При съпоставка на длъжностните характеристики за двете длъжности /л. 8 – длъжностна характеристика за длъжността „пласьор, шофьор и л. 71-72 – длъжностна характеристика за длъжността „пласьор, стоки“/ се установява, че голяма част от трудовите задължения и отговорности на ищеца при изпълнение на трудовите функции са идентични.

На служителите на ответника и за двете длъжности са вменени задължения за намиране на нови клиенти, осъществяване на взаимодействие с клиенти на фирмата, във връзка с реклама и доставка на продукцията, приемане на суми по заплащането на продукцията и отчитане на същите в счетоводството, отговорност за приемането на заявки от настоящи клиенти, отговорност за привличане на нови клиенти, чрез рекламиране на продукцията, представяне на мостри и запознаване на клиентите с номенклатурата на производството. Служителите заемащи и двете длъжности според длъжностните характеристики имат основни служебни взаимоотношения, както следва: вътрешни взаимоотношения с управител, отдел пласмент и сервиз и външни взаимоотношения – осъществяване взаимоотношение с клиенти във връзка с реклама и доставка на продукция. Налице е идентичност и в залегналите цели на двете длъжности, а именно набиране на нови клиенти и пласиране на продукцията.

Съдът намира, че разликата между длъжностните характеристики се дължи на обстоятелството, че при подписване на втория трудов договор са отпаднали задълженията, вменени на ищеца във връзка със заемане на длъжността „шофьор“.

Обстоятелството, че на двете длъжности ищецът е изпълнявал идентични трудови функции се потвърждава и от разпита на свидетеля И.И.. По време на разпита си свидетелката посочи, че е работила в гр. С. на бул. ****************, като дейността на фирмата, в която е престирала труд е била свързана с продажба на алкохол, цигари, кафе и др. Свидетелката посочи, че през м.08.2018г. ищецът, в качеството му на служител на ответното дружество, предложил да й доставя мляко, като добавка към кафето, като тези доставки са продължили до м.03.2019г., когато са прекратени по инициатива на свидетеля, доколкото същата заяви, че са имали проблем със съхранението на продукта. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля, се установява, че през периода на първия договор и част от периода на втория договор ищецът е изпълнявал идентични трудови функции, свързани с набиране на нови клиенти и пласиране продукцията на ответното дружество.

Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f14bcff-6291-4b3f-a6be-a410af11b974