Определение № 991 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002901831 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗАД“Армеец“АД против решение № 638/28.05.2024 г. по в.гр.д. № 3068/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260869/22.06.2023 г. по гр.д. № 9454/2020 г. на Софийски градски съд касаторът е осъден да заплати на основание чл. 405, ал.1 връзка с чл. 386 КЗ и чл. 409, ал.1 КЗ на А. И. И. сумата от 39 225,77 лв.

(тридесет и девет хиляди двеста двадесет и пет и 0,77 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди на застраховано имущество при настъпил застрахователен риск кражба на л.а.м. „Мерцедес“, модел S 350, рама WDD2210831A394985, осъществена на 18.03.2019 г. в гр.София, ведно със законната лихва върху същата сума от 19.06.2019 г. до окончателното й заплащане, при условие, че и на основание чл.59.6.7. от Общите условия А. И.

И. представи на застрахователя квитанция за платен данък до месец април 2019 г. и нотариално заверена декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД и в частта на разноските.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията А. И. И. не е депозирал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

1

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал.1 връзка с чл. 386 КЗ и чл. 409, ал.1 КЗ. Счел е, че страните не спорят по наличието на сключването на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователно събитие. Установил е, че касаторът е направил възражение, че не е налице покрит риск клауза К-противозаконно отнемане на МПС, тъй като процесният автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана алармената система, че ключът за застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него без необходимия контрол, което е довело до настъпването на събитието, че оригиналният ключ за процесното МПС е бил откраднат и/или изгубен преди датата на заявеното събитие, като застрахователят не е бил уведомен за това в уговорения в договора срок. застрахователно дружество обаче и с оглед проведеното от него доказване, не е доказал главно и пълно наличието на нито един от твърдените изключени рискове. Въззивният съд е приел, че не е ангажирано нито едно доказателство, та дори и косвено, което да установява, че към 18.03.2019 г. са се осъществили горните факти. В тази връзка е изложил съображения, че по делото не е било доказано, че предаденият от ищеца на застрахователя 1 брой ключ не е оригиналният.

Според САС съобразно заключението на САТЕ проверка за установяване на това обстоятелство може да бъде извършена само от производителя, като му бъде предоставен ключа от превозното средство и която проверка струва около 800-900 лв. Такава проверка по делото не е била извършена. Съдът е заключил, че не е била оборена доказателствената сила на приемопредавателен протокол от 18.03.2019 г., подписан от представител на ответното застрахователно дружество, който удостоверява предаването от ищеца на касатора на 1 брой оригинален ключ с № на пломба 0002998. САС е посочил, че доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на един брой оригинален ключ е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. По горните съображения първото възражение на касатора за наличието на изключени рискове, поддържано и с отговора на въззивната жалба според съда е било неоснователно, противно на приетото от първоинстанционния съд.

САС е дал правната квалификация на второто въведено възражение на касатора за наличието на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение - по чл. 408, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 395, ал. 4, изр. първо КЗ.

Акцентирал е, че според трайната практика на ВКС приложението на законовите норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка 2 причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.

Също така понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. САС е посочил, че в чл.90.1. от ОУ изрично са били регламентирани, чрез препращане, всички задължения, включени в раздел ІV, неизпълнението на които е значително с оглед интереса на застрахователното дружество. Твърдението на застрахователя е било, че ищецът в качеството си на застрахован е предоставил недостоверни данни пред касатора относно застрахованото МПС и/или настъпилото събитие, като е поддържал, че това от една страна представлява изключен риск по т.14.8. от ОУ, а от друга е налице неизпълнение на посочени в договора задължения, които са съществени и от значение за настъпване на риска. САС е посочил, че по делото не е било установено, че към датата на която е сключен договорът за имуществена застраховка между страните- 14.08.2018 г. ищецът е знаел, че закупеният от него автомобил е участвал в тежко пътно-транспортно произшествие, от което последният е бил силно увреден. Напротив именно според множеството писмени доказателства апелативният съд е заключил, че застрахователят е този, на който посочения факт му е бил добре известен, доколкото автомобилът е бил застрахован именно при него и във връзка с настъпилото ПТП и по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплащал застрахователни обезщетения. И въпреки, че този факт е бил известен на касатора, през 2018 г. той отново е застраховал същия процесен автомобил по застраховка „Каско“. Съдът е заключил, че не е било доказано предоставяне на недостоверни данни от ищеца.

По възражението на касатора за липса на идентичност между ключа, представен от ищеца при застраховане на автомобила и този, представен при завеждане на преписката по щета, САС е изложил съображения за невъзприемане на заключението на САТЕ, доколкото счита, че същото не почива на обективни данни, установени по съответния доказателствен ред.

Съдът е посочил, че в първото изготвено заключение изводът на вещото лице почива върху невярното твърдение, че по ликвидационната преписка са приложени 2 броя ключове и дистанционни управления. Такова твърдение не е било въвеждано от нито една от страните по делото, между които никога не е 3 било спорно, че ищецът още при закупуването на автомобила е разполагал само с един ключ. Това обстоятелство според съда се доказва и с приетото по делото писмено доказателство: предложение-декларация за сключване на застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 14.08.2018 г., в което по т.2 ищецът е декларирал, че към момента на сключване на застраховката притежава 1 бр.оригинален ключ и 1 бр.дистанционно упр.за аларма /или центр.заключване (л.95 от първоинстанционното дело). Видно от приложените снимка № 2 и № 3 към първото изготвено заключение на САТЕ, вещото лице е сравнявало двете страни на един и същ ключ-едната страна е с номера на пломбата, другата-е обратната на ключа страна. Към този момент, на изготвяне на първото заключение, вещото лице не е разполагало и с процесния ключ, който му е предоставен при изготвяне на допълнителното заключение. При допълнителното заключение и за да даде отговор за идентичност, вещото лице е сравнявало ключовете по снимки, което според САС обаче не е било достатъчно за достигането до категоричен извод, защото както самото вещо лице е посочило в мотивната част на изготвените от него заключения, всъщност с металната пластина, за която вещото лице твърди, че е различна от първоначално предоставената, не може да се стартира двигателя. Това може да стане единствено и само посредством втората част от ключа дистанционното управление с вграден чип. САС е намерил за нелогично твърдението за неидентичност на това дистанционно управление, предвид наличието на две черти върху външната му част, доколкото пак видно от заключението на вещото лице извод за идентичност може да се направи само при проверка на вградения в това дистанционно управление чип, който съдържа код, какъвто се съдържа и в компютъра на колата и двата кода следва да съвпаднат. В заключение съдът е посочил, че не кредитира заключението на приетата по делото експертиза, тъй като същото не кореспондира със събраните по делото доказателства. САС е констатирал, че основният извод на заключението на вещото лице е бил изграден само на база сравнение със снимков материал. По така изложените съображения въззивният съд и доколкото ответникът не е доказал главно и пълно възраженията си срещу иска, е намерил исковата претенция на ищеца за основателна и доказана.

По въпроса, относно размера на застрахователното обезщетение при застраховка "Каско" на МПС при настъпило застрахователно събитие в срока на договора въззивната инстанция е намерила, че е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Позовал се е на заключението на САТЕ, неоспорено от застрахователя, че действителната стойност на автомобила е в границите 39950 - 41501 лв., въззивният съд е приел, че действителната стойност е в размер на 40 000 лв., в който размер е претендирана и от ищеца.

С оглед уважаване на исковата претенция, въззивният съд се е произнесъл и по евентуално заявените от касатора възражения. Счел е за 4 основателно възражението за прихващане, доколкото е било безспорно между страните, че ищецът не е заплатил дължимата от него четвърта премиална вноска с падеж 14.05.2019 г. в размер на сумата от 774,23лв. След прихващане между двете задължения, до размера на по-малкото, исковата претенция на ищеца се е явила основателна за сумата от 39 225,77 лв. По второто евентуално възражение с правно основание чл.90, ал.1 от ЗЗД за неизпълнено насрещно задължение е съобразил, че когато въпреки виновната забава на длъжника кредиторът вместо разваляне на договора иска изпълнението му, длъжникът има право да иска уговореното едновременно изпълнение от кредитора на неизпълнените от последния задължения по същия договор. Ето защо е осъдил касатора под условие да заплати дължимото застрахователно обезщетение, при положение, че ищецът изпълни задълженията си и представи изискуемите се от него писмени документи, които безспорно са необходими и са свързани със задължението му по чл.405, ал.3 от КЗ, съобразно която норма, ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице.