Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 24.07.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 156/2025
Вид
Решение № 172
Подписан
24.07.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Враца, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И.ова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500156 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. „***", с БУЛСТАТ

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от директора Г. К. Й. против решение № 111/20.02.2025 г. по гр. д. № 3125/2024 г. на Районен съд – Враца, с което е осъдена Д. градина „***“, с БУЛСТАТ ***, да заплати на Ц. П. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 450,00 лв., представляваща направени разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. градина „***“, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Враца, сумата от 581,38 лв., от които 181,38 лв. – държавна такса, дължима за предявените искове, и 400,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Постановено е на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.

1

Жалбоподателя Д. Г. „***", обжалва решението, като неправилно. Районен съд Враца обсъдил в цялост представените от страните доказателства, но стигнал до неправилен извод. Като е приел за установено, че ищцата е била член на КТ „Подкрепа" към момента на подписването на Анекса към КДТ съдът направил неправилен извод. Счита че не съществува правна възможност лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати както е предвидено в разпоредбата на чл. 118 ал. 3 КТ, в противен случай увеличение ще могат да търсят и работниците с прекратени трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с предходни бюджети. Поради гореописаното счита, че Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., е неотносим към конкретното трудово правоотношение с ищцата и последната не може да се ползва от него. Дори да се приеме, че с анекса се придава обратно действие на изменената разпоредба на чл. 27 от КТД и че волята на страните е била да получат увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., то за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая Синдикат на българските учители или на основание чл. 57, ал.

2 КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му. В случая по делото не се доказало ищцата да е била член на синдикалната организация към 10.08.2023 г., за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД от 06.12.2022 г., изм. с Анекс от 10.08.2023 г. спрямо трудовото правоотношение на ищцата. Напротив в случая от доказателствата по делото се установило, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители до 30.06.2023 г., т.е. членственото й правоотношение било прекратено преди сключване на анекса. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне предявените от ищцата искови претенции.

Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ц. П.

П.. В отговора въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата и намира, че същата е неоснователна и следва да не бъде уважена. Съгласно нормата на чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба следва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението. Като "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК следвало да се разбират конкретните оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е доволен от обжалваното от него решение. Изложеното в жалбата не можело да бъде възприето като конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, което не правело нередовна въззивната жалба до степен, първостепенният съд да даде ясни и изчерпателни указания и срок на жалбоподателя за отстраняване на допуснатите нередовности, като го предупреди и за последиците от неизпълнението на указанията.

В настоящия случай налице била редовна жалба, но по съществото си същата била неоснователна. Съдът се произнесъл при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон и съобразил относимите и релевантни за спора доказателства като постановил правилно решение, което не страда от каквито и да било пороци.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението били изцяло неоснователни. Препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител 2 поддържа подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемата страна, не се явява. Процесуалният й представител поддържа подадената жалба по доводите в същият.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Враца ищцата Ц. П. П. е предявила искове за осъждане ответника Д. градина „***“, да й заплати, сумите, както следва: на основание чл.

128, т. 2 КТ сумата от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Районният съд е осъдил ответника Д. градина „***“, с БУЛСТАТ ***, да заплати на ищцата Ц. П. П., сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че в процесния период от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на валидно сключен трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжност „***" при ответника, както и че ищцата реално е полагала труд при ответника през процесния период.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е работила на длъжност „***" в Д. градина „***" гр. Враца, считано от 09.09.2002 г.

Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, във вр.

3 с чл. 69в КСО със заповед на директора на Д. градина „***" гр. Враца от 30.06.2023 г., считано от 03.07.2023 г. На 26.06.2024 г. ищцата е подала заявление до ответника за изплащане на дължимо увеличение на трудовото възнаграждение и начислени обезщетения съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, публикувана в бр. 75 на ДВ от 01.09.2023 г., параграф 2 и параграф 3, считано от 01.01.2023 г. до датата на освобождаването й 03.07.2023 г. С уведомително писмо с изх. № 134/02.07.2024 г. молбата на ищцата е оставена без уважение с аргумент, че предвиденото увеличение на работните заплати считано от 01.01.2023 г. съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 КТД за системата на предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 г., се прилага само за лицата, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работник или служител".

По делото е прието Допълнително споразумение за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от работодателя № 6/28.09.2022 г., съгласно което основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е увеличено от 1 460,00 лв. на 1 533,00 лв., като същата е получавала и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 32 %.

Приета като доказателство е служебна бележка с изх. № 60/26.09.2024 г., издадена от Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа" гр. Враца, издадена в уверение на това, че ищцата е членувала в синдикалната секция на КТ „Подкрепа" в ДГ „***", гр. Враца, считано от 2002 г., има подадено заявление за членство и е заплащала редовно членския си внос към КТ „Подкрепа". Посочено е в служебната бележка, че Ц. П. П. и към момента /26.09.2024 г./ членува към СС на СРС на КТ „Подкрепа" - Враца. В представения по делото „Отговор на искане по чл. 192, ал. 1 ГПК" от Синдикална секция на КТ „Подкрепа" в Д. градина „***" гр. Враца е посочено, че след пенсионирането си Ц. П. П. не е подавала заявление за членство и не е плащала членски внос в СС КТ „Подкрепа" в ДГ „***", като последната платена от нея членска вноска е за месец юни 2023 г..

По делото е представен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., съгласно който текстът на чл. 27 се изменя, както следва: чл. 27, ал. 1 - За системата на предучилищното и училищно образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: за „*** и ***" 1763,00 лв.; чл. 27, ал. 2 - осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.