Определение № 1485 от 24.06.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1485 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Съдебни

РАДКА К. ЧОЛАКОВА заседатели: ТАНЯ М. ВЛАДЕВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора Д. Ив. Ц. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20252120201490 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Постъпило е предложение от прокурор при Районна прокуратура Бургас, с което се предлага на осъдения Г. С. М., ЕГН: ********** да бъде определено общо наказание измежду наложените по НОХД № 2547/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 101/2023г. по описа на Районен съд - Девин, НОХД № 1095/2023г. по описа на Районен съд - Ямбол и по НОХД № 202191/2024г. по описа на Районен съд - София, НОХД 2162/2024г. описа на РС - гр.Бургас и по НОХД № 3444/2025г. по описа на Районен съд - гр.Бургас, а именно „лишаване от свобода“ за Срок от 3/три/години и 10/десет/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.24 от НК предлага определеното общо най-тежко наказание в размер на 3/три/години и 10/десет/месеца „лишаване от свобода“ да бъде увеличено с още 1/една/година и 6/шест/ месеца, като бъде определено общо наказание в размер на 5 /пет/години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 от НК следва да се приспадне времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите включени в съвкупността. На осн. чл.59, ал.1 от НК да се приспадне времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР, както и с МНО „Задържане под стража“ по която и да е от присъдите включени в съвкупността.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа внесеното предложение като уточнява, че НОХД 2162 е описа на РС гр.Бургас за 2023 г. и по НОХД № 3444 е по описа за 2024г. на Районен съд - гр.Бургас.

Най-тежкото наказание е три години и девет месеца лишаване от свобода.

Защитникът на осъденото лице счита, че са налице предпоставките за определяне на общо наказание, но да не се прилага чл. 24 НК.

Осъденото лице моли да не се увеличава общо определеното наказание, а да се вземе предвид вече извършена кумулация.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Г. С. М., ЕГН: ********** е осъждан многократно като на 19.01.2021г. е изтърпял общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години като след изтърпяване на наказанието е осъждан и от значение за настоящото, както следва:

1. С Присъда № 154/08.09.2023 г. по НОХД № 2547/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Бургас, за извършено в периода 09 – 24.04.2021 г. деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 26.09.2023 г.

2. С присъда № 6/19.10.2023 г. постановена по НОХД № 101/2023 г. на Районен съд – Девин, за престъпление по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ от НК, извършено на 27.05.2022 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 06.11.2023 г.

3. С Присъда № 2/04.01.2024 г., постановена по НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, за деяние по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода от около 12:30 часа на 24.12.2022 г. до около 16:00 часа на 28.12.2022 г. , му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 20.01.2024 г.

4. С Присъда №197/02.04.2024 г. по НОХД № 202191/2024 г. на Районен съд – гр. София, за престъпление по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , извършено в периода от 17.03.2021 г. до 18.03.2021 г., му е наложено наказание в размер на три години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда, СРС на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание за деянията по НОХД № 2191/2024 г. на СРС, НОХД № 2547/2023 г. на БРС и по НОХД № 101/2023 г. по описа на РС – Девин, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 24 от НК, СРС е увеличил определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца до общ размер от три години и десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 18.04.2024 г.

5. С Присъда № 58/10.04.2024 г., постановена по НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, за деяние по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода за времето от 02.10.2018 г. до 11.12.2018 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в сила на 26.04.2024 г.

С определение № 1615/11.07.2024г. по ЧНД № 2222/2024г. на БРС, изменено с решение № 23/22.01.2025г. по ВЧНД № 1136/2024г. на БОС е определено едно общо найтежко наказание измежду наложените му по НОХД № 2547/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Девин, НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, НОХД № 202191/2024 г. по описа на Районен съд – София и по НОХД № 2162/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 9 месеца, което е увеличено на основание чл. 24 НК с една година лишаване от свобода.

6. С Определение от 16.04.2025г. по НОХД № 3444/2024г. на РС Бургас е одобрено споразумение, с което е признат за виновен за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.

1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 01.06.2023г. като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца, което да се търпи при първоначален строг режим. Определението е в сила от 16.04.2025г.

Районен съд Бургас, провери приложимостта на чл.23 и чл.25 от НК, като съпостави 2 от една страна датите на извършване на всяко от посочените деяния, както и съпостави датите на влизане в сила на всяко от осъжданията. В решение № 23/22.01.2025г. по ВЧНД № 1136/2024г. на БОС са разгледани много подробно възможностите за групиране на осъждането по НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас с предходни осъждания на лицето като и този състав намира, че най-благоприятен за осъденото лице и към момента е предложеният от РП Бургас вариант. Предходните осъждания на лицето, извън тези в т.1-т.6 от настоящото, съгласно справката за съдимост, са били предмет на преходни групирания, формирани са били отделни съвкупности и наказанията по тях са вече изтърпени и в случай, че осъждането по НОХД № 2162/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас се постави в обща група с предходното осъждане би се наложило М. да търпи наказание лишаване от свобода в размер по-висок, ако това осъждане се постави в обща група с последните шест осъждания на лицето. В случая след извършената кумулация с определение № 1615/11.07.2024г. по ЧНД № 2222/2024г. на БРС, изменено с решение № 23/22.01.2025г. по ВЧНД № 1136/2024г. на БОС „новото“ осъждане, което следва да се включи в групата е това по НОХД № 3444/2024г. на РС Бургас, което деяние е извършено преди да има влязла в сила по което е било по НОХД № 2547/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Девин, НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, НОХД № 202191/2024 г. по описа на Районен съд – София и по НОХД № 2162/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009г., ОСНК, когато бъдат събрани нови данни за осъжданията на лицето, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен. Към настоящият момент спрямо М. за посочените по-горе шест осъждания са налице предпоставките да се определи едно общо наказание, каквото, без да се отчита последното осъждане по НОХД № 3444/2024г. на РС Бургас, му е било определено с посоченото определение № 1615/11.07.2024г. по ЧНД № 2222/2024г. на БРС, изменено с решение № 23/22.01.2025г. по ВЧНД № 1136/2024г. на БОС. Към тази група следва да се присъедини само последното осъждане с влязла в сила присъда от 16.04.2025г. по НОХД № 3444/2024г. на РС Бургас, което касае деяние извършено на 01.06.2023г.

При избор на конкретен вариант за кумулиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай както се посочи осъждането по НОХД № 2162/2023г. на РС Бургас е за деяние извършено много назад във времето и би могло да се постави в обща група и с предходните деяния, но в конкретния случай наказанията по тези групи вече се явяват изтърпени. Най-благоприятен за осъденото лице е варианта, при който за всички посочени осъждания т. 1-т.6 в настоящото се определи и наложи общо, най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години и девет месеца.

Следва да се посочи, че извършените от М. деяния се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като макар и преди настоящата обща група да е търпял вече наказание „лишаване от свобода” и то в размер на 5 години, то след освобождаването му от затвор престъпната деятелност е продължила и се касае основно за престъпления против свободното формиране на воля от гражданите и против собствеността като се касае преимуществено за квалифицирани състави на измама. Очевидно, че този вид дейност се е превърнала в основен източник на средства за осъденото лице, а по мнение на този състав е необходима строга наказателна репресия по отношение на лицата извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК, по отношение на личната и на генерална превенция. Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по н. д. № 85/2009 г., ІІ н. о. на ВКС, приложението на разпоредбата на чл.

24 от НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления - не могат 3 да се постигнат целите по чл. 36 от НК и съответствие на наказанието с извършеното. В случая прилагането на разпоредбата на чл. 24 НК спрямо осъденото лице е наложително с оглед на обществената опасност както на деянията, така и на личността на осъденото лице.

По мнение на този състав изтърпяването продължителен период от време на наказания лишаване от свобода не са оказали своя поправителен и предупредителен ефект върху М. и той веднага след напускане на затвор е продължил престъпната деятелност през 2021-2022г., а последното осъждане сочи, че тази деятелност е продължила и през 2023 година (деянието е извършено на 01.06.2023г.), т.е. липсват данни от които да се направи извод, че лицето се е поправило, напротив касае за трайна, устойчива престъпна дейност, която се е превърнала в основен източник на доходи.

Съдът намира, че представените грамоти сочат за добро поведение на лицето при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но от останалите събрани доказателства следва извод, че липсва ясно, недвусмислено и трайно поведение, насочено към промяна на повтарящото се многократно сдобиване с финансови средства за задоволяване на личните си нужди, не по регламентиран от закона ред.