Решение № 2072 от 11.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2072 гр. Пловдив, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330111510 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „Перун – 89“ ЕООД срещу Б. Г. К.. Твърди се, че е сключен договор за наем на строителен инвентар на 14.02.2022 г. Сочи се, че срокът на договора е 45 работни дни, а наемната цена е 1620 лв., която е платена. Страните уговорили, че при забавено връщане на строителния инвентар наемателят ще заплаща наем на ден пропорционално на договорения, а именно 36 лв. наем на ден. На 21.02.2022 г. страните сключили анекс към договора за още количество строителен инвентар за срок от 15 дни до 09.03.2022 г., като наемната цена била 721,80 лв. Уговорили, че при забава на връщането на строителния инвентар се дължи наем от 48,12 лв на ден.

Твърди се, че изискуемостта на дължимата подневно наемна цена настъпвала в съответния ден. На 22.06.2022 г. се твърди инвентарът да е върнат, като същият бил превозен от ищеца. Така периодът на действие на основния договор от 45 дни бил от 15.02.2022 г. до 31.03.2022 г., а периодът на забава за връщане на оборудването по основния договор бил от 01.04.2022 г. до 22.06.2022 г. По анекса периодът, в който продължило ползването, след първоначалния срок, бил от 10.03.2022 г. до 22.06.2022 г. Твърди се, че на 09.06.2022 г. до ответника е изпратено писмо за прекратяване на договора за наем на основание чл.15 и чл.44 от договора, като от същата дата наемодателят считал договора за наем за прекратен. Твърди се, че дължимият наем по основния договор за продължилото ползване е в размер на 2988 лв., а по анекса - в размер на 5052,60 лв. От тези суми били приспаднати внесените депозити. Твърди се, че страните уговорили, че ако след изтичане на срока наемателят продължи да ползва инвентара, договорът се счита за неопределен срок.

1

Твърди се, че дните на продължилото ползване до прекратяване на договора за наем, а именно от 01.04.2022 г. до 09.06.2022 г. са 70 календарни дни и дължимият наем е в размер на 2520 с ДДС., а от 10.06.2022 г. до 22.06.2022 г. вещите са ползвани още 13 календарни дни и се дължи сумата от 468 с ДДС като обезщетение. Твърди се, че към сумата от 2520 лв. били добавени 300 лв за транспорт и невърнат инвентар в размер на 16,80 лв. От тях бил изваден депозитът от 1620 лв. и крайната дължима сума за периода от 01.04.2022 г. до 09.06.2022 г. е 1216,80 лв. По сключения анекс от 10.03.2022 г. до 09.06.2022 г. инвентарът бил ползван 92 календарни дни и дължимата наемна цена била в размер на 4105,24 лв с ДДС, като от 10.06.2022 г. до 22.06.2022 г. за още 13 календарни дни сумата била в размер на 625,56 лв.

Сумата от 4105,24 се получавала, след като към наемната цена в размер на 4427,04 лв. се прибавят 100 лв. за невърнат инвентар, 300 лв. за товароразтоварителна услуга и се приспадне депозит в размер на 781,80 лв.

Така общо ищецът претендира по главния договор за наем сумата от 1216,80 лв. - наем до прекратяване на договора и 468 лв. - обезщетение след прекратяване на договора, а по анекса сумата от 4105,24 лв. - наем до прекратяването и 625,56 лв. - обезщетение след прекратяване на договора.

Исковете за последните две суми са намалени по размер в хода на съдебното дирене, както следва: 3689,20 лв. наем и 521,30 лв. обезщетение.

Претендира се също така неустойка за забава в размер на 1660 лв. по главния договор, дължима върху наемната цена, за 83 календарни дни период на забава, както и сумата от 2100 лв. по анекса за неустойка за забава на наемната цена за 105 календарни дни забава по 20 лв. на ден, която се претендира на основание чл. 8 от договора за наем.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.236, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

За основателността на иска за неплатен наем с правно основание чл.236, ал.1 ЗЗД следва да е реализиран следният фактически състав: сключване на договора за наем и анекса към него, предаване на наетия инвентар на ответника, изтичане срока на първоначалния договор, продължаване ползването на инвентара със знанието и без противопоставянето на наемодателя, уговорена наемна цена за продължилото ползване.

За основателността на иска за обезщетение за ползването от вещта с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД следва да е реализиран следният фактически състав: прекратяване на договора за наем, продължаване ползването на наетата вещ, противопоставяне от страна на наемодателя.

За основателността на иска с правно основание чл.92 от ЗЗД следва да е уговорена неустойка за забава в договора и длъжникът да е изпаднал в забава за плащане на наемната цена за сочения в исковата молба период.

2

По иска с правно основание чл.236, ал.1 от ЗЗД, съдът приема следното.

Установява се от представения договор за наем, че на 14.02.2022г. между страните бил сключен договор за наем на строителен инвентар, за наемна цена от 1620 лв., като съгласно чл.10 от договора, същият се сключва за срок от 45 календарни дни от 15.02.2022г., до 31.03.2022г. Съгласно чл.11 от договора, както и съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на този срок продължи ползването на инвентара със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Съгласно чл.6 от договора, ако връщането на строителния инвентар бъде забавено, след изтичане на платения наемен период, наемателят заплаща наем за всеки просрочен ден, пропорционално на наемната цена от 1620 лв. Съгласно чл.7 от договора, при продължение на договора след платения наемен период за повече от 30 календарни дни, наемът следва да бъде платен авансово, до 3 дни след изтичане на платения наемен период. Тълкувани в съвкупност чл.6 и чл.7 от договора уреждат случаи, в които наемателят продължи да ползва строителния инвентар след изтичане първоначалния срок на договора, в които случаи се дължи наемно възнаграждение подневно, като изискуемостта настъпва три дни след изтичане първоначалния срок и се плаща за 30 календарни дни, а при ползване за по-кратко, се връща надвнесеният наем. От тези уговорки, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, се установява, че страните се уговорили, че в случай на продължаващо ползване, клиентът следва да заяви за какъв период ще ползва и да заплати авансово, но в случая ответникът не заявил такъв период. От приложените приемо-предавателни протоколи от 15.02.2022г., се установява, че вещите, предмет на договора, били предадени на ответника, което съгласно договора следвало да стане до 5 работни дни от подписване на договора, а ищецът изпълнил на следващия ден. Ето защо се установява сключването на договора, предаването на вещта, изтичане първоначалният срок на договора на 31.03.2022г., както и уговорената цена пропорционално на ден в размер на 36 лв. на ден. Установява се от свидетелските показания, че на 09.06.2022г., ответникът бил уведомен официално за прекратяване на договора, като било изискано да върне инвентара и да плати. От така установеното следва, че до тази дата ползването продължило със знанието и без противопоставянето на кредитора, освен това ответникът също не доказва да е върнал вещта до тази дата. Въз основа на изложеното договорът за наем е бил продължен като договор за неопределен срок и за времето на ползването на инвентара от 01.04.2022г. до 09.06.2022г. в размер на 70 дни се дължи наем по 36 лв. на ден, а именно – 2520 лв. Ищецът твърди, че към тази сума са прибавени задължения в размер на 316,80 лв. и е приспаднат платеният депозит в размер на 1620 лв., като разликата е положителна и остава сума от депозита за приспадане от дължимия наем, поради което не подлежи на изследване въпросът дали ответникът е имал сочените задължения. След прихващането остава дължима сума за наем в размер на 1216,80 лв. Тези изчисления кореспондират със заключението на ССЕ, поради което следва да се приемат за правилни. Установява се този иск по основание и размер, поради което следва да се уважи.

3

Ищецът твърди, че на 09.06.2022г. е прекратил договора на основание чл.8 и чл.44 от договора. Това е изложено в уточняваща молба от 22.03.2023г.

Съгласно чл.8 от договора, при забава повече от 15 дни за плащане на наемната цена, която забава се установява с оглед липсата на доказателства за плащане на наема, наемодателят има право да прекрати договора едностранно и да иска връщане на инвентара. Тази клауза е уговорка за разваляне на договора при определени обстоятелства, без нужда от предизвестие. В същия смисъл е и чл.44 от договора, който гласи, че при забава повече от два пъти, наемодателят има право да развали договора. Ето защо и в двата случая на 09.06.2022г. наемното правоотношение е спряло да съществува с волеизявлението на наемодателя, поради разваляне на договора. Смисълът на сочените клаузи от договора е именно на разваляне на договора, доколкото са свързани с неизпълнението и допускат разваляне без даване на определен срок, така нар. комисорни клаузи. Макар да не се сочи изрично, че не е нужно даване на определен срок, свързването на правото на разваляне с определен срок на забавата, води до такъв извод, доколкото в общия случай кредиторът може да развали договора и по-рано от 15 дни, стига неизпълнението да не е незначително. Дори да се приеме, че тези клаузи не са комисорни и е нужно даване на подходящ срок, установява се от свидетелските показания, че с ответника преди 09.06.2022г. са водени многократни разговори за плащане.

На 09.06.2022г. е направено и волеизявлението за връщане на инвентара.

Ответникът не доказва да го е върнал до 22.06.2022г. – твърдяната от ищеца дата на връщане, като и от свидетелските показания се установява, че се наложило да му пращат ново уведомление, като подали и жалба в прокуратурата за невърнат инвентар. Следователно, следва да се приеме, че след прекратяване на договора до 22.06.2022г., продължило ползването на вещта, въпреки изричното противопоставяне на наемодателя чрез искане да бъде върнат, пращане на допълнително уведомление и жалба. За периода 10.06.2022г. – 22.06.2022г. – 13 дни, се дължи обезщетение за ползването на вещта на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД. Това обезщетение следва да се определи в размер на наемната цена, поради невъзможността инвентарът да се отдава под наем на друго лица, както и с оглед липсата на възражения на ответника за размера на това вземане. Съгласно ССЕ размерът на това вземане е в размер на 468 лв. И това вземане се установява по основание и размер и подлежи изцяло на присъждане.

Претендира се и неустойка за забава в плащането на наемната цена за 83 календарни дни забава в размер на 20 лв. на ден. Установява се от договора за наем, че такава неустойка е договорена за всеки просрочен ден. В случая забавата е настъпила след три дни от изтичане първоначалния срок на договора, доколкото в договора е посочено, че падежът за плащане на наема за следващ период на ползване е три дни след изтичане на първоначалния срок, т.е. падежът е настъпил на 3.04.2022г. От следващия ден – 04.04.2022г., ответникът е изпаднал в забава. Следва да се посочи още, че неустойката за забава в плащането на наемната цена може да се претендира само до развалянето на договора на 09.06.2022г. След тази дата е отпаднало действието на договора и неустойка за забава не може да се търси съгласно 4 задължителните тълкувания, дадени в ТР 7/2013г. от 13.11.2024г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като договорът е с периодично изпълнение и развалянето е занапред, неустойката може да се търси само за онази част от сделката, която се запазва, но не и след развалянето (абзац последен от ТР). Уговорката в чл.8 от договора, че развалянето не засяга правото на неустойка следва да се приложи именно в този случай, тъй като страните не могат да уговорят дължимост на неустойка за забава и след развалянето на договора в противоречие със закона, както е тълкуван в цитираното ТР. Ето защо неустойката е дължима на основание чл.92 от ЗЗД за периода 04.04.2022г. до 08.06.2022г., т.е. – 66 дни по 20 лв. се равнява на 1320 лв., за горницата до 1660 лв. за остатъка до 83 дни забава, искът подлежи на отхвърляне.