Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 09.04.2019, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 116/2019
Вид
Решение № 38
Подписан
09.04.2019
Състав
ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171, т.1, б."е" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.230, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.301 ал.3 пр.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№38

09.04.2019 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на трети април, две хиляди и деветадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

Секретар: Виолета

Тодорова

Прокурор:

Станислав Андонов

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 116 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №116/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 2125 от 07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 793/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

-

По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, уточнена в съдебно заседание, против решението на окръжния съд в осъдителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ф.Р.А., сумата от 19 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО – СГП, приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017 год. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 10 лв. - разноски по делото.

Прокуратурата е сочила, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано, като е молила за отмяната му в тази част и за „намаляване“ размера на обезщетението. Навела е оплаквания за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен правен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди стоящи в пряка връзка с незаконното обвинение, както и такива за неправилно приложение на разпоредбата на 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който бил и завишен.

Ф.Р.А., чрез адв. М.П., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваната от прокуратурата част от решението на окръжния съд е молил за оставянето й без уважение.

-По въззивна жалба на Ф.Р.А., подадена чрез адв. М.П., против решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, а именно: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение над уважения размер от 19 000 лв. до претендираните 150 000 лв., ведно с лихвата от 11.02.20017 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът

А. е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушения на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение, ведно със законните лихви, както и за заплащане на разноските. Поддържал е оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението и за неговото занижаване с оглед конкретно установените по делото факти, имащи значение при определянето му.

Писмен отговор по тази жалба, насрещната страна не е подала.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Ф.Р.А., с която срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на държавата, е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт. 2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по наказателно производство ДП № 3-П/14г. по описа на СО – СГП, приключило с оправдателна присъда № 86 от 02.10.2015г. по описа на Варненски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017г. на Апелативен Съд - Варна, влязла в сила на 11.02.2017г., ведно законната лихва върху главницата считано от 11.02.2017 год. до окончателното й изплащане.

С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.

Установено е по делото, че на 16.02.2012 г. с постановление по досъдебно производство №20 –П/2011 г. по описа на СО при СГП ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 302, т.2 и т.1 ал.2 вр. с чл. 301, ал.3, пр.1 вр. ал.1 пр.1 и 2 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 387, ал.3, пр.2, вр. ал.1 пр.2, алт.1 –ва вр. чл. 26, ал.1 НК и му е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 2000 лв. Към този момент ищецът е бил на 41 години, неосъждан и е работил като пътен полицай, назначен от 15.05.2010 год. на длъжност - младши автоконтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" на ОД МВР – Варна. Престъпленията, за които са му били повдигнати обвинения са за квалифициран подкуп, извършен в кръга на службата му, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева (чл.

302, т.2 и т.1 алт. 2 вр. чл.301 ал.3 пр.1 НК за подкуп, извършен: 2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 1. от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или от полицейски орган, или от разследващ полицай и съгл. чл. 301, ал. 3 НК ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева) и за длъжностно престъпление – злоупотреба със служебно положение и неизпълнение на задължения по служба (чл.387 ал.3 пр.2, вр. ал.1, пр.2, алт.1 НК), за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. С постановление от 07.03.2013 г. след повторното му привличане като обвиняем за същите престъпления, е предявено обвинението и е взета мярка за неотклонение парична гаранция от 2 000 лв. Разследването е разделено и е продължило под нов номер през 2014 г. Впоследствие обвинението е прецизирано като с обвинителния акт Ф.А. е обвинен в това, че заедно с К. Д., на 20.07.2011 г. около 23,30 часа на спирка „Акациите“, в качеството си на длъжностни лица от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВМР (държавни служители), А. - полицай, младши автоксонтрольор II степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР Варна, категория E – III степен-осъществяващи административно – контролна дейност, в съучастие като извършители по време на пътна проверка на св. Якимов приели от Якимов дар, който не им се следва, а именно 20 български лева, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административно нарушение по чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП, допуснато от св.Якимов, представляващо престъплението подкуп по чл. 301, ал.1, алт.2 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, за което се предвижда наказания лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Обвинителният акт срещу ищеца и срещу още пет лица е внесен на 21.08.2014 г. във Варненския окръжен съд, където е било образувано НОХД

№1022/2014 год., приключило с оправдателна за ищеца присъда № 86 от 02.10.2015 год. Оправдателната присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура гр.Варна и делото – пренесено пред

Варненския апелативен съд, където с решение № 2 от

09.01.2017 год. по ВНОХД № 437/2015 год., влязло в сила на 11.02.2017 г., тя е била потвърдена.

По време на наказателното производство, със

Заповед Рег. № К-163/14.03.2012 год. на Директора на ОД на МВР –Варна (обн. ДВ, бр.17 от 24.02.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г.) на осн. чл.230, ал.1 от ЗМВР срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина по чл.227, ал., т.7 ЗМВР – използването на служебното положение за облага на трето лице и по чл. 227, ал.1, т.10 от ЗМВР – за нарушение на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, съставляващо друго тежко нарушение на служебната дисциплина. Със същата заповед, на осн. чл.234, ал.1, т.2 ЗМВР ищецът е бил отстранен временно от длъжност, като на 15.03.2012 г. са му иззети служебната карта, оръжието и личния му знак. През месец юни 2012 г., според неоспорените му твърдения в исковата молба, той е бил отново възстановен на работа. Временното отстраняване на ищеца от работа, обаче не е последица от воденото наказателно производство срещу него (не е извършено по реда на НПК в хипотезата на чл.234, ал.1, т.1 ЗМВР отм.), а е сторено във връзка с образувано от МВР дисциплинарно производство по чл.227 ЗМВР (отм.), в което преценката за налагане на мярката по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМВР (отм.) (при образувано дисциплинарно производство по чл.230 срещу държавен служител в МВР и служебното му положение би затруднило разкриване на обективната истина) е самостоятелна, необвързана от факта на завеждане на наказателното дело и е единствено в правомощията административния орган. Затова, оплакванията във въззивната жалба за наличието на неотчетени от първата инстанция неимуществени вреди от временно отстраняване от работа, са неоснователни.

Не стоят в причинна връзка с воденото наказателно производство и не съставляват изобщо вреди от воденото наказателно производство твърдяните от ищеца негативни преживявания от „натиск на служебното му място“ (от отдел човешки ресурси, от началниците му, включително и за подаване на молби за напускане, за писане на обяснения), като за действията на тези органи прокуратурата, като субституент на държавата, не отговаря.

След приключване на наказателното производство, ищецът бил преместен от сектор „ПП" при ОД на МВР Варна в полицейски участък - гр.

Долни Чифлик, като това е станало по негово желание и настояване - установено от показанията на свидетеля Д. Т. Д. Затова и неимуществени вреди от неудобствата от променената месторабота, ищецът не е доказал и те не подлежат на обезщетяване.

Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани с показанията на свидетелите Д. Д., К.Д. и А. Т.. Според тях, ищецът бил спокоен, уравновесен, общителен и контактен човек, като след повдигане на обвинението станал неспокоен, разтревожен, включително и от неизвестността в резултата от наказателното дело (св. Д.Д. и св. К. Д.) и много раздразнителен (св. Д.Д.). Ходел с нежелание на работа, отстранен бил от дотогавашната си компания, колегите и началниците му странели от него, бил игнориран, усещало се недоверие в професионалните му качества в службата - преместили го да охранява паркинга и да води преписки на бюро (св. Д. Д.), а не се говорело с лошо за него, бил „свестен“ и си изпълнявал задълженията (св. К. Д.). След обвинението бил потресен, съсипан, чувствал се набеден, затворил се, започнал да страни и рядко да излиза с приятелите си (св. А. Р. Т.). Всички свидетели имат преки и непосредствени впечатления от фактите, за които те са свидетелствали, контактували са често с ищеца, показанията им са последователни и взаимноподкрепящи се, кореспондират с останалите доказателства по делото и са житейски логични относно негативните преживявания на един съвестен в работата си неосъждан човек. Именно по тези съображения не могат да бъдат игнорирани и показанията на свидетеля Д. Т. Д. заради обстоятелството, че срещу него е водено същото наказателно производство и затова оплакванията на Прокуратурата в тази насока са неоснователни.