Решение № 12236 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12236 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110134510 по описа за 2022 година

Производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 196430/21.09.2022 г. и молба с вх. № 103989/13.04.2023 г./ на „*****“ ЕАД срещу Л. Л. В., С. Л. В. и Л. Л. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответниците в качеството на наследници по закон на починалата в хода на процеса ответница Г. К. В. дължат на ищеца – всеки от тях съобразно наследствената си квота, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в *****, а именно: 1 192.30 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането; 212.55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г.; 39.70 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането; 8.83 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с Г. К. В., към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през периода топлинна енергия за имота, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата 1 е изпаднала в забава. Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение основава на клауза от Общите условия.

В своя отговор на исковата молба ответникът Л. Л. В. оспорва исковете. Оспорва той и праводателят му да имат качеството на собственици или носители на вещно право на ползване на процесния имот, респ. оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца.

Оспорва наличието през исковия период на валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Оспорва стойността на тази услуга. Оспорва дължимостта на нейната цена на ищеца. Оспорва претенциите за лихви поради липса на доказателства за изпадането в забава по отношение на двете главници. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В своите отговори на исковата молба ответниците Л. Л. В. и С. Л. В. оспорват предявените искове. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество, защото нито те, нито техният наследодател са собственици или носители на вещно право на ползване за процесния имот, нито са сключвали договор с ищеца, като твърдят, че се касае за жилище – собственост на общината. Оспорват иска за мораторна лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия поради липса на доказателства за изпадането им в забава. Оспорват претенцията за стойността на услугата дялово разпределение, като възразяват, че дори ако в Общите условия на договора за доставка на топлинна енергия между страните е уговорено, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща на ищеца, тази клауза не може да обвърже трети неучастващи лица по този договор, както и че тази клауза е нищожна поради противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗЗД.

Оспорват размера на тази главница, като изтъкват липсата на доказателства за уговорената цена за услугата дялово разпределение. Оспорват иска за лихва върху стойността на услугата дялово разпределение, защото не са изпаднали в забава. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за главниците и лихвите. Молят за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „****“ ЕООД изразява становище, че исковете са доказани и основателни

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

С Определение № 34416/15.12.2022 г. на мястото на починалата в хода на процеса ответница Г. К. В. са конституирани нейните наследници по закон – Л. Л. В., С. Л. В. и Л. Л.

В.. Касае се за правоприемство в хода на процеса, поради което новоконституираните 2 ответници са процесуално легитимирани да отговарят за част от процесните вземания, съответстваща на наследствата им квота. В случая се установява, че първият е съпруг на починалата ответница, а другите две са нейни дъщери, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНасл техните части от наследството са равни. Следователно исковете подлежат на разглеждане срещу всеки от новоконституираните ответници за по 1/3 от процесните суми, както следва: по 397.43 лв. – главница за стойността на доставената топлинна енергия; 70.85 лв. – мораторна лихва върху нея; 13.23 лв. – главница за стойността на услугата дялово разпределение; 2.94 лв. – мораторна лихва върху нея.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, се установява, че на 02.04.1998 г. Л. Л. В. и Г. К. В. са придобили процесния имот. Няма доказателства за извършено разпореждане с имота преди началото на исковия период. От посоченото следва, че именно те са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за процесния имот в качеството на съсобственици, респ. на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Всеки от тях следва да отговаря за 1/2 от задълженията, съответстваща на неговата 1/2 идеална част в съсобствеността, доколкото доказателства не сочат те да са придобили собствеността при различни квоти, нито някой от тях да е сключил писмен договор с ищцовото дружество.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за апартамент № 16, находящ се в ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

В случая заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба са подадени само срещу Г. К. В.

3 в качеството й на единствен клиент на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, но от доказателствата по делото се установява нейната материалноправна легитимация да отговаря само за 1/2 от задълженията. Щом наследодателят е бил материалноправно легитимиран да отговаря само за част от процесните задължени, то всеки от наследниците му следва да отговаря за съответна на наследствената му квота част от доказаните задължения на наследодателя, т.е. по настоящото дело всеки от новоконституираните ответници следва да отговаря само за 1/6 от задълженията за имота през исковия период. Този извод не се променя от обстоятелството, че единият наследник – Л. Л. В., е бил съсобственик на имота още преди смъртта на първоначалната ответница, след като исковете не са изначално предявени срещу него като клиент на топлинна енергия на собствено основание, а едва впоследствие са насочени срещу него в качеството му на наследник по закон на починалата в хода на процеса ответница.

С Определение № 12868/05.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на претендираната стойност и правилното и законосъобразно извършване на услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период.

Следователно исковете за цената на доставената топлинна енергия са доказани по основание и частично доказани по размер – всеки от новоконституираните ответници отговаря за сумата от по 198.71 лв.

По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на 4 последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.