Решение № 3930 от 17.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3930 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100508494 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран със жалба с вх. № 28163/22.06.2022г., подадена от К. Н. С. трето за изпълнението лице, по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК срещу разпореждане от 09.06.2022г. на ЧСИ Г. К. по изп. дело № 20219240400814, с което молбата му за преустановяване на изпълнителните действия е оставена без уважение.

Жалбоподателят намира изпълнителните действия за незаконосъобразни, тъй като бил собственик на недвижимите имоти 1. Магазин, находящ се на партера на административна сграда в гр. София, район Средец, ул. „*******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, район Средец, ул.

„******* който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, на едно ниво, с площ от 22.80 кв.м, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта: ***, заедно със склад към магазина

(ползван като обменно бюро), находящ се на партера на сградата, с площ от 10.20 кв.м, при граници: коридор, ул. „Алабин“, калкан, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който същата е изградена и 2. Сграда, находяща се в гр. София, район Студентски, бул.

„Климент Охридски“, представляваща пристройка-пицария, с площ от 72.67 кв.м, на един етаж, състояща се от зала за посетители и аусгес, сервизно помещение – кухня, офис и склад, стая за почивка и две тоалетни, при съседи: заведение за бърза закуска, собственост на „К. 07“ ЕООД, триетажна постройка, състояща се от магазин и заведение за бърза закуска и два апартамента, калкан към УПИ III – за озеленяване и улица, заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена 1 гореописаната сграда, съставляващо УПИ XIII- за КОО, в кв. 23, местн. „Студентски град“, по плана на гр. София, с изчислена графично площ на УПИ от 921 кв.м, при граници по скица: УПИ XII-2051 за КОО, улица, УПИ III – за озеленяване и улица, по отношение на които ЧСИ предприел изпълнителни действия – налагане на възбрана и извършени на 13.06.2022г. и на 14.06.2022г. описи. Правото на собственост жалбоподателят придобил добросъвестно след заличаване на ипотеките върху имотите и преди вписването на исковата молба на взискателя по изпълнителното дело „Н.Ф.“ ООД за обявяване недействителността на заличаването. Позовава се на нормата на чл.

179, ал. 3 ЗЗД и ТР № 3/17.03.2021г. по тълк.д. № 3/2018г. ОСГТК на ВКС. Излага, че с нарочна молба от 03.06.2022г. поискал по изп. дело № 20219240400814 ЧСИ Г. К. да изостави предприетите изпълнителни действия – два броя описи за 13.06.2022г. и за 14.06.2022г. върху собствените на жалбоподателя имоти и да вдигне наложените възбрани, но с обжалваното разпореждане молбата била оставена без уважение.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на ЧСИ Г. К. от 09.06.2022 г. като съдът му укаже да преустанови изпълнителните действия върху собствените му имоти, подробно описани по-горе, както и да вдигне наложените върху тях възбрани.

Взискателят по изпълнителното дело „Н.Ф.“ ООД депозира писмени възражения, с които намира жалбата за неоснователна. Вписването на ипотеките било заличено с неистински документи, предвид на което заличаванията им били нищожни, а нищожността била прогласена с влязлото в законна сила решение от 31.03.2021г. по гр.д. № 4888/2018г. по описа на СГС, I-12 състав. Ето защо валидно вписани се явявали вписаните преди извършената покупко-продажба актове за учредяване на договорни ипотеки от 22.11.2017г. и от 21.12.2017г., съобразно реда за вписването им. Поради това и представените от жалбоподателя нотариални актове за покупко-продажба били непротивопоставими на учредените договорни ипотеки в полза на взискателя, доколкото ипотечните актове предхождали продажбата. Излага твърдения, че покупкопродажбите били извършени с цел увреждане на взискателя, били симулативни – плащане по същите не било извършено, а цените били уговорени под пазарните такива.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Солидарните длъжници „С.Р.“ ЕООД и Т. Г. П. не са заявили становища по жалбата.

ЧСИ Г. К. изложил в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съображения, че жалбоподателят не бил трето добросъвестно лице, предвид на което учредените в полза на взискателя „Н.Ф.“ ООД договорни ипотеки му били противопоставими.

Поради това и съдебният изпълнител не уважил молбата му за преустановяване на изпълнителните действия и описал имотите. Намира, че жалбата срещу разпореждането му от 09.06.2022г. следва да бъде оставена без уважение от съда.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейните отговори, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20219240400814 на ЧСИ Г. К., рег. № 924, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по заявление от 01.10.2021г. на взискателя „Н.Ф.“ ООД, чрез адв. Д.Т. от ВАК, въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2021г. по ч.гр.д. № 1130/2021г., по описа на РС-Бяла Слатина, срещу длъжниците „С.Р.“ ЕООД и Т. Г. П., за заплащане на сумата 88 000 лева, от които 85 000 лева – предоставена заемна сума по т. 2 и 3 000 лева – заемна сума по т. 1 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. № 89527, № 118, том XLI, дело № 65105 на АВ, СВ-София, където бил обективиран текстът на договор за заем № 118/СФ-21.12.2017г. и заем № 117-СФ-21.12.2017г., ведно със законната лихва от 09.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата 68 590.29 лева – лихва за периода от 21.12.2017г. до 26.05.2021г., сумата 2 450.83 лева – договорна лихва за периода от 21.12.2017г. до 26.05.2021г., сумата 7.50 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2021г. до 09.06.2021г., сумата 212.50 лева – друга лихва за периода от 2

26.05.2021г. до 09.06.2021г. и сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 3 184.70 лева и 3 500 лева – адвокатско възнаграждение. С молбата си взискателят направил искане да бъде изпратена ПДИ на длъжниците, да им бъде връчен подлежащият на изпълнение акт, да бъде проучено имуществото им. Възложени били правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне на начина на изпълнение, посочени били изпълнителни способи – запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на установените недвижими имоти, опис и продажба на имуществото на длъжниците, като изрично било поискано и налагане на възбрана върху единия от процесните недвижими имоти – пристройка-пицария, находяща се в гр. София, бул. „Климент Охридски“, с площ от 72.67 кв.м.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело от 01.10.2021г. ЧСИ К. постановил налагане на възбрана върху собствения на длъжника „С.Р.“ ЕООД недвижим имот пристройка-пицария, а с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 14848/12.10.2010г. до длъжника „С.Р.“ ЕООД бил насрочен опис на същия имот за 15.12.2021г.

С нарочна молба, подадена по изпълнителното дело, взискателят „Н.Ф.“ ООД поискал ЧСИ да насочи изпълнението върху собствения на длъжника „С.Р.“ ЕООД магазин с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. *******, подробно описан. С разпореждане от 07.03.2022г. ЧСИ К. постановил налагане на възбрана върху същия имот. Насрочил опис на имота – магазин за 13.06.2022г., а на процесния имот-пицария – за 14.06.2022г., за които жалбоподателят К. Н. С., в качеството му на трето лице, придобило ипотекираните имоти, бил уведомен със съобщения за насрочен опис по и.д. № 20219240400814 с изх. №№ 14624/11.04.2022г. и 15340/18.04.2022г., получени от него на 13.05.2022г.

С молба с вх. № 22267/03.06.2022г., подадена по изпълнителното дело жалбоподателят К. Н. С. поискал ЧСИ да преустанови изпълнителните действия срещу собствените му два имота. Излага, че придобил правото на собственост върху процесните имоти магазин и пицария след заличаването на учредената в полза на взискателя „Н.Ф.“ ООД договорна ипотека и преди вписването на исковата му молба, по която съдът се произнесъл с решение от 31.03.2021г. по гр.д. № 4888/2018г. по описа на СГС, I-12 състав, с която била постановена недействителността на заличаването. Позовал се на чл. 179, ал. 3 ЗЗД и на ТР № 3/17.03.2021г. по тълк.д. № 3/2018г. ОСГТК на ВКС.

С разпореждане от 09.06.2022г. по изпълнителното дело ЧСИ Г. К. оставил молбата на жалбоподателя С. без уважение. Изложил мотиви, че с решение от 31.03.2021г. по гр.д. № 4888/2018г. по описа на СГС, I-12 състав, било прието за установено по исковете на „Н.Ф.“ ООД срещу „С.Р.“ ЕООД с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, че вписванията, извършени на основание две молби от 22.01.2018г. и от 08.02.2018г. на Б. П., в качеството му на представител на кредитора, с които били заличени договорна ипотека, учредена с н.а.

№ 40/22.11.2017г. на нотариус Ц. С.а, касаеща магазин с площ от 22.8 кв.м и склад с площ от 10.2 кв.м, находящи се в гр. София, ул. „******* и договорна ипотека, учредена с н.а. № 136/21.12.2017г. на нотариус Ц. С.а, касаеща постройка-пицария, находяща се в гр. София, район Студентски, бул. „Климент Охридски“, с площ 72.67 кв.м, били недействителни /нищожни/ и постановил двете вписвания да бъдат заличени. Поради това валидно вписани актове, преди извършената покупко-продажба на двата имота от К. С. от 2018г. оставали двете ипотеки, учредени в полза на взискателя „Н.Ф.“ ООД на 22.11.2017г. и на 21.12.2017г., съобразно реда на вписването им. Поради това н.а. на С. бил непротивопоставим по отношение на учредените договорни ипотеки в полза на взискателя „Н.Ф.“ ООД, тъй като ипотечните актове предхождали продажбата. Възможността на ипотекарния кредитор по чл. 179, ал. 3 ЗЗД да впише наново ипотеката не означавало, че предишното вписване на ипотеката се считало заличено във въпросната хипотеза, тъй като недействителността на акта на 3 заличаването се изразявала в представяне на неистински документи, които били и неистинно нотариално удостоверени.

Разпореждането, видно от извършеното от служителя на ЧСИ удостоверяване, било получено от жалбоподателя на 13.06.2022г., като жалбата му от 22.06.2022г. е подадена в законовоустановения от нормата на чл. 436, ал. 1 ГПК двуседмичен срок.

Видно от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 85, том II, рег. № 4516, дело № 233/2018г. на М.И. – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 260 в регистъра на НК, и представените по делото справки от СВп – София, на 11.05.2018г. жалбоподателят К. Н. С. придобил правото на собственост върху горните два имота и към датите на налагане на възбраните върху същите по изпълнителното дело бил негов носител, предвид на което същият е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, което може да обжалва действията на съдебния изпълнител. Поради това съдът намира, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок и същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 40, том IV, рег. № 16440, дело № 597 от 2017г., и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 136, том IV, рег. № 18481, дело № 687/2017г. на Ц. С.а – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 030 в регистъра на НК справки от Служба по вписванията – гр. София, съдът приема за установено, че за обезпечаване на поети задължения по договори за паричен заем, на 22.11.2017г. длъжникът „С.Р.“ ЕООД, чрез законния си представител – длъжника Т. Г. П., учредил в полза на взискателя „Н.Ф.“ ООД договорна ипотека върху собствения си магазин, находящ се в гр. София, ул. *******, с идентификатор ***, а на 21.12.2017г. учредил в негова полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ пристройка-пицария, находяща се в гр.