Решение № 576 от 22.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000042 по описа за 2023 година

С решение № 260506/27.07.2022 г. по т. д. № 1189/2017 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н./, ЕИК 831184677, чрез синдиците против Ц. Р. В., Г. П. Х., Г. К. З., А. М. П. и В. Б.

С. искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят при солидарна отговорност сумата от 680 200 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор за банкова кредитна линия от 29.04.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Кондопап“АД, ЕИК 202815226, които вреди са причинени от неизпълнение на задълженията на ответниците в качеството им бивши администратори по смисъла на § 1, т.

2, б. „а“ от ДР на ЗБН при взимане на решение за отпускането на банков кредит, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при солидарна отговорност сумата от 680 200 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор за банкова кредитна линия от 29.04.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Кондопап“АД, които вреди са 1 причинени от неизпълнение на договорните им задълженията по сключените с „КТБ“ АД договори за управление, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят разделно всеки от тях съобразно заеманата от него длъжност равна част от сумата 680 200 евро - обезщетение за претърпени от „КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения по сключените с „КТБ“ АД договори за управление.

Недоволен от решението е останал ищецът „КТБ“ АД /н./ чрез синдиците, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост и моли, да бъде отменено.

С жалбата се твърди, че неправилно съдът е разгледал отговорността на ответниците единствено според разпоредбите на Правилника за кредитна дейност на „КТБ“ АД /н./, без да е изследвал задълженията на всеки от тях, приети с клаузите на сключените договори за управление, както и с изискванията на Търговския закон и Закона за кредитните институции. Излага се разбирането, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид и обстоятелството, че при осъществяване на функциите по управление на банката ответниците не били положили дължимата грижа на добрия търговец и добрия банкер, дължима съгласно разпоредбите на ТЗ и ЗКИ.

Противопоставят се доводи на мотивите на съда, че вина за неосъществения контрол при усвояването на сумите по процесния кредит и учредените обезпечения имали служителите на банката, които отговаряли за тези дейности според ПКД, без да се държи сметка за това, че според разпоредбите на сключените договори за управление с ответниците, на тях са възложени цялостния оперативен контрол върху текущата дейност на банката.

Въззиваемите Ц. Р. В., Г. П. Х., А. М. П., Г. К. З. и В. Б. С. я оспорват и молят съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, поради което, следва да бъде разгледана по същество.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е правилно като краен резултат. Въззивният съд споделя изложените в мотивите на обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:

Ключов за пораждане на специалната имуществена отговорност по чл.

57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банката е въпроса, дали е настъпила имуществена вреда за банката, тъй като от този елемент на фактическия състав зависят и останалите елементи, а именно, дали твърдяното неизпълнение на задълженията на администраторите е в пряка причинна връзка с тази вреда.

С исковата молба се твърди, че вредата се изразява в претърпени загуби от несъбрано вземане в размер на 680 200 евро, представляващо просрочена главница за периода от 20.02.2015 г. до 22.04.2015 г. по договор за банкова кредитна линия от 29.04.2014 г. сключен между „КТБ“ АД и „Кнодопап“ АД.

Твърди се, че претърпяната загуба е вследствие на факта, че с посочената сума е намалял патримониума на банката, тъй като, вземанията на кредитополучателя са необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на имущество, от което да се удоволетвори банката.

Поначало, само по себе си, предоставянето в заем на парична сума не може да представлява имуществена вреда за кредитора във формата на претърпяна загуба, защото самото разпореждане с имуществото е резултат от съгласието на кредитора. По – важното обаче е, че при подобно кредитиране имущественият актив на кредитора не намалява – предоставената в заем сума се трансформира в парично вземане към длъжника в същия размер, т. е. нетния ефект спрямо имуществото на кредитора е неутрален – то нито намалява, нито се увеличава като стойност. Възникналото срещу кредитополучателя вземане също е вид имуществен актив, но икономическата полза за кредитора от този актив не е толкова непосредствена, както прякото притежание на парични средства. В икономически смисъл паричното вземане представлява „пари на път“, т. е. възможност за бъдещо придобиване на парични средства, които са всеобщ еквивалент, измерител и способ за натрупване на богатство, чрез които могат да се придобиват други активи. По тази причина стопанската изгода за кредитора от вземането се съизмерява с 3 неговата изпълнимост /събираемост/. Вземането е изпълнимо, ако длъжникът има намерение и възможност да го изпълни доброволно, а при липса на доброволно изпълнение – ако кредиторът може да го събере, чрез способите на принудителното изпълнение. Ако длъжникът не изпълни доброволно задължението си, то тогава за кредитора съществува възможност да се удоволетвори за вземането от цялото секвестируемо имущество на длъжника, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно чл. 133 ЗЗД или от имуществото на трети лица, които са обезпечили вземането – ако има такова обезпечение. Следователно, при събираемост на паричното вземане, неговата номинална стойност съответства напълно на реалната стойност на този имуществен актив, поради което и предоставената в заем парична сума не представлява вреда за кредитора, тъй като няма нетно намаление на имуществения му актив.

Ако вземането не може да се удоволетвори чрез способите на принудително изпълнение /напр. поради липса на имущество на длъжника и на третите лица които отговарят за дълга/, то е несъбираемо. В тази хипотеза то се обезценява, тъй като неговата номинална стойност не отговаря на реалната му стойност като актив, срещу който могат да се придобият реални парични средства. Поради това, ако вземането е несъбираемо, то предоставената в заем парична сума представлява невъзвратим разход за кредитора, т. е претърпяна загуба за него. Следователно, само в подобна хипотеза несъбраната част от вземането би представлявала вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН.

Тази несъбираемост обаче, не се предполага и извод за нея не може да се направи само от липсата на доказано доброволно изпълнение от длъжника.

Поради това, съдебната практика с основание приема, че несъбираемостта на вземането се установява от доказани, предприети от ищеца адекватни съдебни и изпълнителни действия срещу длъжника, които са останали напълно или частично безрезултатни, т. е при напълно изчерпани процесуални способи за принудително събиране на вземането. /в т. см.

Решение № 60154/ 05.01.2022 г. по т. д. № 2272/ 2020 г. на ВКС, както и определение № 60 443/ 26.07.2021 г. по т. д. № 1858/ 2020 г. на ВКС и определение № 203/ 26.03.2021 г. по т. д. № 2993/ 2019 г. на ВКС/ В случая, единственото твърдяно правно средство, предприето за 4 събиране на вземането от банката – кредитор е инициираното заповедно производство и образуването въз основа на издадената заповед за изпълнение на изпълнително дело. Няма никакви данни, за събиране на вземането, чрез производството на универсално принудително изпълнение срещу длъжника, което дава възможност за множество правни действия каквито са примерно, отменителните искове. Няма никакви данни и по реда на общото гражданско производство, кредиторът да е атакувал съобразно чл. 135 ЗЗД, като недействителни спрямо него, действия на длъжника, които го увреждат. Ето защо, едва след приключване на евентуално производство по несъстоятелност и след като бъдат изчерпани всички правни средства за събиране на вземанията, ако се установи, че има несъбрана част от вземането, то тогава съдът може да приеме, че вземането е несъбираемо. С оглед на изложеното, несъбираемостта на процесното вземане не е доказана по никакъв начин, от което следва, че не е доказана и настъпила вреда за ищеца, поради което и само на това, основание, исковете следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота, следва да бъде казано, че не е доказана и причинната връзка между поведението на ответниците при сключването на договора за кредит и претендираните имуществени вреди, което води до още един недоказан елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗБН. От приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи се установява, че просрочие на процесния договор е допуснато след 26.01.2015 г., което е много след като ответниците са били отстранени от длъжност /20.06.2014г./ и след като банката е поставена под особен надзор - обстоятелство, което не е във връзка с поведението на бившите администратори и което със сигурност е рефлектирало върху кредитополучателя, предвид целта за която е усвоен кредита – сделка с трето лице. Затова съдът намира, че доколкото могат да се установят настъпили вреди за банката, то те са резултат от забавените й действия по събиране на вземането по просрочения кредит и не може да се направи извод, че само факта на отпускането на кредит без да са учредени всички договорени обезпечения, което не е предвидено нито по закон, нито в договора, е довело до несъбираемост на вземането, впоследствие.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.

По направените по делото разноски:

5

При този изход на спора, на въззиваемите се дължат разноски, но искане от тях не е направено, поради което и разноски не следва да се присъждат.

На основание чл. 57, ал. 6 ЗБН и чл. 62, ал. 2 ЗБН ищецът следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ държавна такса за въззивното производство в размер на 2 % от цената на исковете или 26 607, 11 лв.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260506/27.07.2022 г. по т. д. № 1189/2017 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав.

ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н./, ЕИК 831184677 да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в полза на Софийския апелативен съд в размер на 26 607, 11 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6