Решение № 1631 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330205209 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 11/24.04.2023г. издадено от КМЕТ на Община Раковски, с което на Н. А. С. е наложена глоба в размер на 2000 лева.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за това, че на 26.02.2023 г., около 02:30 часа 1 в с. Белозем, на ул. *** № 30 в нощен бар „***", Н. А. С., като управител не е предприела мерки за недопускането на непълнолетни лица на обществено място, територията на нощен бар „***", а именно: *** А. -17 г., ***-16 г., **** - 17 г. и *** - 16 г., след 22:00 часа като децата са навършили 14 г. но не са навършили 18 г. възраст.

На първо място този начин на излагане на съставомерните факти съществено ограничава правото на защита на наказания субект, което е първо самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото за нарушителя и за съда остава изцяло неясно какво качество се претендира да притежава жалбоподателката: управител на търговския обект-нощно заведение или управител на ЮЛ, което стопанисва обекта.

По-важното обаче е, че притежаването и на двете качества се опровергава от представените към жалбата писмени доказателства (трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия договор, длъжностна характеристика и справка от търговския регистър), от които е видно, че тя е заемала само длъжността барман, но не и е било възлагано управлението на нощното заведение, нито е управител на ЮЛ, стопанисващ обекта, поради което не се явява годен субект на отговорността по чл. 36 ал. 2 т.

12 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и БД на територията на Община Раковски.

Горните изводи не се разколебават от показанията на актосъставителя, доколкото, за да обоснове съставомерното качество на наказания субект, той се позовава на пълномощно, за което признава, че само е виждал, но не му е предоставяно по повод други преписки, а не във връзка с процесната.

Същевременно чл. 303 НПК изисква, когато законът свързва възникването на наказателна/ административно наказателна отговорност с определено качество на дееца, то да бъде убедително и несъмнено доказано (включително и че е съществувало не по принцип, а конкретно към момента на вмененото деяние), като е изцяло недопустимо отговорността да се ангажира въз основа на предположения.

Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

2

Прави впечатление, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл. 6, ал. 4 от Наредба номер 1 за поддържане и опазване на общественият ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и БД на територията на община Раковски, като е санкционирано по чл. 36, ал.2 от същата Наредба.

Компетентен да издава НП по силата на Наредбата действително е Кмета на общината.

Абсолютно идентично правило за поведение обаче е предвидено в чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето, като предвидените санкии са напълно аналогични. Компетентен да издаде НП по ЗЗД, обаче е директора на ОДМВР видно от чл. 46 от същия закон.

Налага се извод, че в Наредбата на Община Раковски досежно процесното нарушение е налице пълно дублиране на уредбата дадена със ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА): „Подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон“.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА:

„Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.“

От друга страна съобразно Чл. 8 от ЗНА: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.“

В настоящия случай с чл.6, ал. 4, вр. 36, ал.2 от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира. Посоченото налага извод за незаконосъобразност на наредбата на общинския съвет в тази част, което може да бъде инцидентно констатирано от всеки съд при решаване на правен спор пред него по аргумент от чл. 15, ал.3 ЗНА.

По-важното обаче е, че с Наредбата за идентична материално правна уредба се създава различен от предвидения в закона процесуален ред за реализиране на отговорността, като се сочат изцяло различни лица, които са компетентни да издават АУАН и НП.

3

Съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА: „Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока стенен, правораздавателните органи прилагат по-високия но степен акт.“ От тук следва, че административно наказващия орган е следвало при дублиране на материално правната уредба, да квалифицира извършеното административно нарушение по ЗЗД, а не по Наредбата, но много поважното е, че при противоречие между закон и наредба е следвало да се спази процесуалният ред за реализиране на отговорността, предвиден в закона, а не в наредбата, поради което следва, че компетентен да накаже административно нарушение при тези факти е Директора на ОДМВР, а не кмета на Общината.

Издаването на НП от материално некомпетентен орган е допълнително самостоятелно основание за отмяна на НП.

В този смисъл при аналогична ситуация дублиране на законова уредба в подзаконова без законова делегация за това е трайната практика на Административен съд-Пловдив: Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3052 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586 / 2019 г. на ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В същия смисъл е и приложеното към жалбата решение на АССГ.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 600 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна и като съобрази:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

4

- обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание; намира, че възражението се явява основателно и следва да се присъди минималното възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2. т.2 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай 500 лева предвид материалния интерес от водене на делото- 2000 лева.

По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Раковски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/24.04.2023г. издадено от КМЕТ на Община Раковски, с което на Н. А. С. е наложена глоба в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Община Раковски да заплати на Н. А. С., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи разноски по делото пред районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над 500 лева до пълно претендирания размер от 600 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за 5 постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6