Определение № 3425 от 02.10.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../….........10.2018г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №849 по описа за

2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от П.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Г.К.,***-партер, против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, чрез адв. Т.С., с адрес ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460лв., представляваща претърпени имуществени вреди-заплатена цена за изследване с ЯМР в МДЛ “Спектър“-гр.София, в резултат от увреждане настъпило при ПТП на 18.04.2015г. на пътя Варна-Езерово, обл.Варна, по вина на водача на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането ѝ-19.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие от гореописаното ПТП неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от две средни и една лека телесни повреди, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-18.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за недопустимост на иска, евентуално го оспорва като неоснователен.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за недопустимост и неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, респективно че възражението на ответника за недопустимост на претенциите, поради неизпълнение на предвидената в чл.498 от КЗ процедура, е неоснователно. С § 22 от ПЗР на действащия Кодекс на застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016г., се предвижда, че нормите от част четвърта на отменения Кодекс на застраховането, продължават да се прилагат по отношение на застрахователните договори сключени преди влизането в сила на новия КЗ, освен ако страните не са договорили друго, след влизането му в сила. Следователно, с цитираната правна норма, законодателят е предвидил запазването на действието на всички-материални и процесуални, норми предвидени част IV от КЗ /отм./, уреждащи нормативните изисквания за възникването и надлежното упражняване на процесуалното право на иск, включително и по отношение на осъдителните искове, които увредените лица могат да предявяват срещу застрахователи по договори за застраховка “Гражданска отговорност“, какъвто е настоящият случай. В този смисъл, разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ е и процесуална, поради което процесуалните предпоставки, обуславящи пораждането на правото на иск, трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав, при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права. В настоящия случай застрахователния договор по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключен в средата на м.март 2015г. със собственика на увреждащото МПС и няма данни страните по застрахователния договор да са договорили друго след 01.01.2016г., когато е влязъл в сила новия КЗ.

Процесуалната разпоредба на чл.226 от КЗ /отм./ уреждаща правото на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди от застрахователното събитие се съдържа в част четвърта на КЗ /отм./, поради което същата изключва действието на чл.498 от новия КЗ. Ето защо предявените претенции се явява допустими и производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

С оглед липсата на приложено към допълнителната искова молба извлечение от банковата сметка на ищеца П.Г.Т. в изпълнение на Разпореждане №7353/31.07.2018г., въпреки че същото е описано в молбата, следва повторно да се укаже на ищеца да посочи банкова сметка ***те обезщетения.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на ищеца за изискване АНД №5731/2017г. по описа на РС Варна, следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.

Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно авто-техническа експертиза, тъй като отговора на формулираната задача, ще послужи за изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното важи и по отношение на искането за назначаване на комплексна съдебно медицинска експертиза, като в допълнение вещите лица следва да отговорят и на варианта на въпроса по т.3 формулиран от ищеца, а имено “Каква е продължителността на оздравителния период на претърпените от ищеца травми в конкретния случай?“.

Искането на ответника за събирането на гласни доказателства посредством разпит на Н. П. П., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Студентска“ №5, вх.Б, ет.7, ап.59, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетеля ще установяват относими за спора обстоятелства.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с препис за ответника да посочи банкова сметка ***те обезщетения.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от П.Г.Т., против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460лв., представляваща претърпени имуществени вреди-заплатена цена за изследване с ЯМР в МДЛ “Спектър“-гр.София, в резултат от увреждане настъпило при ПТП на 18.04.2015г. на пътя Варна-Езерово, обл.Варна, по вина на водача на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането ѝ-19.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие от гореописаното ПТП неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от две средни и една лека телесни повреди, изразяващи се в счупване на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-18.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2015г. на пътя

Варна-Езерово, обл.Варна, е настъпило ПТП между управляваният от ищеца л.а.“Инфинити“, с рег.№СВ4499АВ и л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, управляван от Н. П. П., за което се е водило ДП №512/15г. по описа на с-р “ПП“ при ОД МВР-Варна. Твърди се, че водачът на л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ, в нарушение на чл.37 ал.1 т.2 от ЗДвП е причинил процесното ПТП, като същия е признат за виновен с влязло в законна сила на 25.01.2018г. Решение по АНД №5731/2017г. по описа на Районен съд Варна. Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от въпросното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на две средни и една лека телесни повреди, а именно: -счупване на първи пояснен прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец; - счупване на 12-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период, надхвърлящ един месец и -навяхване на шията, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди се, че след настъпване на ПТП, ищецът първоначално бил транспортиран до ПШЗ, където са проведени прегледи и назначени рентгенографии, и са установени контузия на пояса и навяхване на шията. Твърди се, че поради продължаващи оплаквания, на 19.05.2015г. ищеца е транспортиран от свои близки до МДЛ “Спектър“-гр.София, където е извършен ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ на поясен отдел на гръбначен стълб, при който са установени счупванията на телата на прешлените. На 27.05.2015г. и 08.06.2015г. са извършени консулти със специалист по образна диагностика за разчитане на рентгенографията от 18.04.2015г. и МРТ от 19.05.2015г. Твърди се, че описаните травматични увреждания са резултат от внезапно форсирано сгъване на гръбначния стълб в шиен и поясен отдели и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Сочи се, че след инцидента, поради тежкото си здравословно състояние, ищеца е ползвал отпуск по болест за период от около 2 месеца и половина, като възстановяването и отшумяването, в задоволителна степен, на претърпените травматични увреждания е продължило над 6 месеца. Твърди се, че за лечението си ищеца е направил значителни разходи, като е запазил доказателства единствено за платени 460лв. за проведеното изследване чрез ЯМР на МРТ на лумбосакрален отдел на гръбначен стълб в МДЛ “Спектър“-гр.София. Твърди се, че след настъпване на процесното ПТП, ищеца имал постоянно главоболие и болки в областта на травмите, като не можел да спи, непрекъснато сънувал случилото се и в продължение на 2 месеца само лежал.

Твърди се, че ищеца трудно се изправял без придружител, бил подтиснат, тревожен, мислел за катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да гледа филми с подобно съдържание. Твърди се, че поради естеството на работата му и болките, които търпял от катастрофата, ищеца бил непълноценен на работното си място, както и че същия започнал с физическа дейност година след инцидента, като и понастоящем извършва такава в намален обем, а в периодите на изостряне на болките в снагата, я преустановява. Твърди се, че и към настоящия момент ищеца изпитва страх да шофира и да се вози в л.а., поради което избягва да го прави. Поддържа се, че ищеца не е допринесъл /съпричинил/ за вредоносния резултат от ПТП, тъй като към момента на възникването му, същият е бил изпълнил всички вменени му задължения от ЗДвП и ППЗДвП. Твърди се, че ищеца не е обезщетяван за претърпените от него, в следствие от катастрофата, имуществени и неимуществените вреди. Твърди се, че към датата на настъпване на процесното ПТП л.а.“Ауди А3“, с рег.№В5392РХ е имал валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-застраховане“ АД, с полица №23115000769787, със срок на валидност от 15.03.2015г. до 14.03.2016г.

Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f113b87-12f2-4bee-be42-361ed7ab1b64