Решение № 200 от 23.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кюстендил, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500058 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 11307/16.12.2022 г. подадена от И. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.

„***“ № 324, ет. 2, ап. 3, чрез особения й представител адв. С. М. от АК – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 64, ет. 2, насочена против Решение № 859/05.12.2022 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 650/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт, районен съд е отхвърлил исковете за признаване за установено в правоотношенията между страните по делото, че въззивницата има парични задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж в размер на 972,26 лв. – главница, 119,14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г., 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. по Договор № CREX-17814215 от 21.04.2020 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 2435/2021 г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Осъдил е Б. да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж сумите: 972,26 лв – главница, 119,14 лв.- възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г., 66, 70 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. по Договор № CREX 17814215 от 21.04.2020 г., както и сумата 825 лв. лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство и 75 лв. разноски в заповедното производство.

Въззивницата обжалва решението в осъдителната му част и в частта за разноските, като навежда съображения за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост. Възразява като неправилен и необоснован срещу извода на районния съд, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е действителен и поддържа възражението си за 1 недействителност на същия по съображения, изложени в писмения отговор.

Иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, съдържащ становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания по пространно изложени съображения, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част се определя като правилно, допустимо и законосъобразно.

Иска оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима.

Производството по делото е било образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу И. И. Б. искове за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответницата И. Б. има парични задължения към ищеца в размер на 972, 26 лв. – главница, 119, 14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г., 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. по Договор № CREX-17814215 от 21.04.2020 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 2435/2021 г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то да се приеме че са предявени осъдителни искове за същите суми на същото основание.

С обжалваното решение КнРС е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове поради това, че ответницата не е била надлежно уведомена за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението и е уважил предявените осъдителни искове, приемайки, че изходящото от ищеца уведомление, приложено към исковата молба е достигнало до особения представител и съставлява надлежно съобщаване на обявяването на настъпилата предсрочна изискуемост.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Ищецът основава претенциите си на основание договор за потребителски кредит, който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ДВ бр.18/05.03.2010 г./, поради което при преценката за основателността на исковете, съдът следва да съобрази съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон. В разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договори. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл 2 са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор, въззивният съд констатира, че в случая не е спазено предписанието на чл.10, ал.1 от ЗПК. Според посочената норма, в действалата редакция към момента на сключване на договора, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В конкретния случай, се установява, че договорът за потребителски кредит е изписан с шрифт, чиито размер е 11. Следователно налице е нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК Съдът счита, че за изследването на размера на шрифта не е необходимо назначаването на експертиза, тъй като не се изискват специални знания от областта на науката по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК – размерът на шрифта може да бъде установена с инструментите, с които разполагат текстообработващите програми, с които боравят магистратите.

Изложеното по-горе обосновава извод за недействителност на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК, което обуславя приложението на чл. 23 от същия закон. Според този текст на закона когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл искът е основателен за сумата 972.26 лв. главница. Предвид изложеното обжалваното решение в тази част е правилно и ще се потвърди.

Предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК неоснователни са акцесорните искове и същите следва да се отхвърлят.

Ето защо решението в частите в които са уважени исковете за сумата 119, 14 лв.

– възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г.и сумата 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение, с което да се отхвърлят тези искове.

С оглед изхода на делото на въззиваемото дружество се дължат следните разноски, определени по компесация: сумата 566 лв.- разноски в първоинстанционното производство и 251 лв. разноски за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 859 от 05.12.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр. д. № 650/2022 г. по описа на същия съд в частта с която И. И. Б., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „***“ № 324, ет.2, ап.3 е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж peг. № 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. *** 4, ***, сгр. 14 сумата 119, 14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г. и сумата 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., произтичащи от Договор № CREX-17814215 от 21.04.2020 г., както и за сумата 825 лв.- направени разноски в първоинстанционното производство и 75 лв. разноски в заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРЕДЯВЕНИТЕ от БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж peг. № 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ***, срещу И. И. Б., ЕГН ********** искове за сумата 119, 14 лв. – възнаградителна лихва 3 за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г. и сумата 66,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., произтичащи от Договор № CREX-17814215 от 21.04.2020 г. ОТХВЪРЛЯ.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 859 от 05.12.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр. д. № 650/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която И. И. Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж peг. № 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК:

***, сумата 972.26 лв. представляваща главница и произтичаща от Договор № CREX17814215 от 21.04.2020 г.

ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „***“ № 324, ет.2, ап.3 да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж peг. № 542097902, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *** 4, ***, сгр. 14 сумата 566 лв. /петстотин шестдесет и шест/. деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата 251 лв./двеста петдесет и един/ лв. разноски за въззивното производство.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4