Определение № 257 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100501930 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 37450/19.12.2025г., подадена от М. А. Г., чрез адв. К. М., с искане да бъде изменено в частта за разноските решение № 1125/04.11.2025г. по настоящото дело. В молбата е обективирано становище, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. В., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия, е прекомерно предвид правната и фактическа сложност, както и материалния интерес по делото. В този смисъл моли същото да бъде намалено.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Т. И. Т., чрез адв. В.

В., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от М. А. Г., чрез адв. К. М., срещу решение № 878/12.03.2025г., постановено по гр. д. № 5185/2022г. на Районен съд - Варна, ХVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 127, ал. 1 от ГПК, че Т.

И. Т. не е собственик на 295.5 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ****************, целият с площ от 783 кв.м.

С решение № 1125/04.11.2025г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт и е осъдил въззивницата да 1 заплати на Т. И. Т., сумата от 869.20 евро (1700.00 лева), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В мотивите на съдебното решение, съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е основателно, съобразявайки цената на иска, фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството.

Съдът приема за неоснователно обективираното в молбата по чл.

248 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. С оглед изложеното в мотивите на въззивното решение относно дължимите разноски и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на Т. И. Т., заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 869.20 евро не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Воден от горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 37450/19.12.2025г., подадена от М. А. Г., чрез адв. К. М., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 1125/04.11.2025г., постановено по в. гр. дело № 1930/2025г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2