Решение № 837 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100501297 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба с вх. № 676/17.01.2023 г., подадена от длъжника А. А.

Я., срещу отказ на ЧСИ А.П.в, с рег. № 849 от РКЧСИ, обективиран в разпореждане от 08.12.2022 г., да прекрати поради изтекла погасителна давност и по реда на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20218490403739 по писа на ЧСИ А.П.в.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен. Сочи, че няма никакви взаимоотношение с взискателя Столична община и не е бил уведомяван за извършвана цесия. Твърди, че абсолютната погасителна давност е изтекла към 12.10.2021 г. съгласно императивната норма на чл.112 ЗЗД. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и съдът да укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД.

В мотивите във връзка с обжалвания акт ЧСИ А.П.в изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. Сочи, че изпълнително дело № 20218490403739 е образувано по молба вх. № 12825/05.10.2021 г. на „ЕОС М.“ ЕООД, към която е представена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 12.10.2011 г. по гр.д. № 41797/2011 г. на СРС, по които А. А. Я. бил осъден да заплати суми на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, което от своя страна е прехвърлило правата си чрез договор за цесия на „ЕОС М.“ ЕООД. Излага се становище, че изтеклата погасителна давност не е основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство, както и че не са налице основанията за прекратяване на производството по чл.433,ал.1,т.5 ГПК, тъй като по наложен запор били събирани суми от пенсията на длъжника. При тези мотиви сочи, че не са налице 1 предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК и производството не се е прекратило на това основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20218490403739 на ЧСИ А.П.в е образувано по молба вх.

№ 12825/05.10.2021 г. на „ЕОС М.“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД суми по изпълнителен лист от 12.10.2011 г. по гр.д. № 41797/2011 г. на СРС. Към изпълнителния лист е представена и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените суми. В молбата е поискано налагането на запори по вземания на длъжника срещу търговски банки, както и да бъде направена справка за получавани от длъжника пенсия или заплата. Към молбата е приложено уведомление от „Юробанк и Еф Джи България“ АД до длъжника за извършено прехвърляне на процесните вземания. Със запорно съобщение от 05.10.2021 г. е наложен запор на вземанията на длъжника срещу „Уникредит Булбанк“ АД, като на 14.10.2021 г. въз основана наложения запор по сметка на ЧСИ А.П.в е получена сумата от 29,87 лв.

На 08.12.2022 г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал от съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на основание изтекла абсолютна давност, както и на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.

С разпореждане от 08.12.2022 г. молбата на длъжника е оставена без уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.

Срещу отказа на ЧСИ А.П.в да прекрати производството по изпълнителното дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на състава на съда са следните:

Произнасянето по възражение за изтекла погасителна давност представлява разрешаване на материалноправен спор, който може да бъде разрешен само от съда в рамките на исков процес, респ. не е в правомощията на съдебния изпълнител да 2 извършва преценка досежно изтекла погасителна давност. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитивно посочени в чл.433,ал.1 ГПК и между тях не е изтичане погасителна давност по отношение на вземането.

Давността би могла да се релевира като основание единствено при предявен иск по чл.439,ал.1 ГПК за оспорване на изпълнението и то в случай, че длъжникът се позове на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо и жалбата в тази част се явява неоснователна.

По отношение заявеното основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1, т.5 ГПК, съдът намира следното: съгласно цитираната норма, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Хипотезата на посочената норма изисква посочване от взискателя на определен изпълнителен способ – продажба на движима или недвижима вещ, невъзможност същата да бъде продадена и липса на други секвестируемо имущество, от което взискателят да се удовлетвори. В случая посочените предпоставки не са налице, като по изпълнителното дело все още не е проучено в цялост имуществото на длъжника, нито са приложени възможните изпълнителни способи, а по наложения запор са събрани част от дължимите суми.

В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 676/17.01.2023 г., подадена от длъжника А. А. Я., срещу отказ на ЧСИ А.П.в, с рег. № 849 от РКЧСИ, обективиран в разпореждане от 08.12.2022 г., да прекрати поради изтекла погасителна давност и по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20218490403739 по писа на ЧСИ А.П.в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4