Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 07.02.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 464/2022
Вид
Решение № 37
Подписан
07.02.2023
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72 · Търговски закон
  • чл.72, ал.1 · Търговски закон
  • чл.73 · Търговски закон
  • чл.73, ал.1 · Търговски закон
  • чл. 73, ал. 4 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000464 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa на КАТЛИ-2 ЕООД – гр.Варна, представлявано от управителя Х. С., чрез адв.А. от ВАК, срещу решение №251/24.06.2022г., постановено по т.д.№192/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, поправено с решение № 281/12.07.2022г., с което съдът е уважил предявен съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД иск от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД - гр.София, подпомагана от встъпилия на страната на ищеца „БГ ЛЕНД КО“АД – гр.Варна срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД – гр.Варна, представлявано от управителя В. К. и „КАТЛИ- 2"ЕООД – гр.Варна, представлявано от управителя Х. С., като е обявил за недействителна по отношение на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД -гр.София възмездната сделка за непарична вноска, извършена с учредителен акт и съгласие по чл.73 ТЗ, вписани с вх.№ 823 от 17.01.2018г, акт № 82 том. II, дело №142/2018г., с която „ДЕВНЯ ТРЕЙД"ЕООД, ЕИК 103290570, чрез управителя Е. П. С. е прехвърлил на новоучредено „КАТЛИ 2" ЕООД, ЕИК 204938487, собствеността върху застроен недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII -308, находящ се в кв.42 по плана на ЗПЗ в гр.Варна, обл. Варненска, ***, с площ 8 710 кв.м., при граници: улица по неприложена улична регулация: УПИ Х308; ПИ 1058; ПИ 1057; ПИ 1056; ПИ 1435; ПИ 1433; ПИ 1432; ПИ 1191;

1

УПИ VI-38, съгласно нот.акт № 57, том LXV II, дело № 15376, рег.№ 21550 от 05.12.2003г. издаден от Служба по вписванията - гр.Варна, а съгласно Скица на поземлен имот, издадена от СГКК - гр.Варна №15- 54783103.11.2017г., ПИ с ид.№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 8 710 кв.м., начин на трайно ползване - за административна сграда, комплекс, ведно с построените върху него ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА /склад/ със застроена площ от 935 кв.м. и производствен НАВЕС със застроена площ 88 кв.м., съгласно Нотариален акт № 57, том LXVII, дело № 15376, рег.№ 21550 от 05.12.2003 г. издаден от Служба по вписванията гр.Варна, а съгласно скици на сграда, както следва:

1.сграда с идентификатор *** със застроена площ 206 кв.м., брои етажи: 2, предназначение: административна, делова сграда; стар идентификатор: ***; 2.сграда с идентификатор *** със застроена площ: 469 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда 3.сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 13 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена страда 4.сграда с идентификатор *** със застроена площ: 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:

Промишлена сграда

5.сграда с идентификатор

*** със застроена площ: 338 кв.м.; брой етажи: 1, предназначение:

Промишлена сграда

6.сграда с идентификатор

*** със застроена площ: 91 кв.м.; брой етажи: 1, предназначение:

Промишлена страда

7.сграда с идентификатор

*** със застроена площ: 3 кв.м.; 8. брой етажи: 1, предназначение:

Промишлена страда

9.сграда с идентификатор

*** със застроена площ: 14 кв.м.; брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда 10.сграда с идентификатор *** със застроена площ: 14 кв.м.: брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, 11, сключена при общо знание на прехвърлителя и приобретателя, действали чрез едно и също лице за увреждане на правата на кредитора с парично вземане по банкови кредити /два договора за кредитни линии/, поради затрудняване възможността за принудително изпълнение на дълга, по иск, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД.

Въззивникът, чрез адв.А., намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С подробно изложени съображения счита, че не са налице предпоставките обуславящи основателността на Павловия иск, с който съдът е сезиран, а именно: наличие на вземане /защото такова преди апорта банката не е имала спрямо ответника или липсва дълг към датата на разпоредителната сделка/; действие, с което да е увреден кредитора /недоказано намира твърдението, че с извършения апорт се е намалило имуществото на кредитора или обективно това е застрашило кредитора/; знание за увреждането от страна на длъжника както и на третото лице, с 2 което е договаряно /в случай на възмездна сделка/. В заключение, възразявайки категорично да е бил налице умисъл за увреждане чрез разпоредителната сделка твърди, че целта на разпореждането с процесния имот е била оптимизация на дейността на ответника и реализиране на инвестиционни намерения – отдаване под наем, в резултат на което са били реализирани и приходи. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да отхвърли исковата претенция като недоказана. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИОНИОННА БАНКА АД, чрез адв.К., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да потвърди същото, оставяйки жалбата без уважение. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на жалбата и от страна на третото лице- помагач на ищеца БГ ЛЕНД КО АД, чрез адв.К., за неоснователност на жалбата.

Претендира се отхвърлянето ведно с присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.А., която поддържа жалбата на изложените основания.

Въззиваемата страна и третото лице –помагач не се представляват, но депозират молби с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е образувано по искова молба на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК 831094393, гр.София, подпомагана от встъпилия на страната на ищеца „БГ ЛЕНД КО“АД, ЕИК 205650534, гр.Варна, срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК 103290570, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя В. К. и „КАТЛИ-2" ЕООД, ЕИК 204938487, гр.Варна, представлявано от управителя Х. С., за обявяване по реда на чл.135 ЗЗД недействителността по отношение на ищеца като кредитор на „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД на възмездна сделка, сключена с учредителен акт и съгласие по чл.73 ТЗ, вписани с вх.№ 823 от 17.01.2018г, акт № 82 том. II, дело № 142/2018г., с която първият ответник е прехвърлил на втория ответник право на собственост върху застроен терен и сгради като непарична вноска за покритие на записан капитал при договаряне на насрещните страни с общо знание за увреждане на кредитора, чрез волеизявление на едно и също лице.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за увреждане интересите му като универсален правоприемник на кредитор с парично вземане, породено от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя „ДЕВНЯ ТРЕЙД"ЕООД, получил от банката -праводател търговско финансиране по два договора за кредитни линии, съответно №030-176/02.12.2009г. и №3024/26.3.2013г., изменяни периодично с анекси, обезпечени с поемане на 3 задължения от различни солидарни длъжници. Сочи, че след като се снабдил със заповеди за изпълнение, издадени по ЧГД №3019/2020г. и ЧГД №3020/2020г., които не били оспорени от длъжника при връчване от съдебен изпълнител по образуваните изпълнителни дела №20207180400246 и №20207180400247, е насочил изпълнение срещу кредитополучателя, съдлъжниците „ЗС Механизация“ЕООД и „ЕМО“ЕООД и свързани с длъжника "Корпус груп“ЕООД и „Катли“ЕООД, но не е успял да получи удовлетворение от издирените активи. Ищецът твърди, че длъжникът е намалил наличното към момента на възникване на дълга имущество, като се е разпоредил с имот на значителна стойност в полза на свое дъщерно предприятие с едностранно изявление за учредителен апорт на едноличен собственик, чрез С. С. /представляващ както вносителя, така и новоучредяваното дружество/. Встъпилият в процеса приобретател на дълга /цесионер/, чието принудително изпълнение кредиторът защитава с Павловия иск, чрез пълномощника си адв.К., поддържа становище за увреждаща сделка, договорена след възникване на дълга при отпускане на заема на кредитополучателя. Сочи, че длъжникът се е разпоредил с всички свои недвижими имоти, един от които е процесния, а другия е също предмет на Павлов иск. По същество пледира бланкетно за уважаване на конститутивния иск. Излага доводи за изцяло доказано потестативно право на кредитора да отмени сделка, сключена от длъжника след възникване на задължение по кредита при признато от него знание за намаляване възможността за удовлетворяване от имуществото му и безспорна свързаност на собственик и дружество.

Ответникът „ДЕВНЯ ТРЕЙД"ЕООД, в срока за отговор, признава изцяло иска, чрез законния си представител и управител В. К..

Ответникът „КАТЛИ-2"ЕООД, чрез адв.Стоянова, оспорва претенцията.

Сочи, че при сключване на сделката нито длъжникът, нито учреденото от него дружество са възнамерявали да увреждат кредитора си, като поддържа, че кредитополучателят регулярно е обслужвал кредитната линия и при всяко револвиране предходните му задължения са новирани, така че към датата на апорта не е имало известно изискуемо задължение. Позовава се на анекси №№12 и 13 по първия договор и анекси №№6 и 7 -по втория договор, с които страните са уговаряли допълване на обезпеченията със залог на парични вземания от текуща дейност и с имущество на трети задължени лица след като кредиторът е бил запознат с вече извършените учредявания на дъщерни дружества, като с тези уговорки е постигнал защита на своя интерес.

Възразява, че длъжникът се е разпореждал с имуществото си след като е уведомявал кредитора, поради което е считал, че оповестеният апорт е бил одобрен от банката. Това убеждение е поддържано и от самата банката със следващите анекси. Сочи, че в настоящия процес ищецът злоупотребява с конститутивния иск като черпи права от собствената си небрежност при новиране на дълга и оценката на дадените обезпечения, а помагачът му и останалите задължени лица, чрез общия им пълномощник са координирали 4 общи действия да избегнат своята отговорност, като насочат претенциите на кредитора към тази сделка. По същество се претендира отхвърляне на претенцията като неоснователна.

Допълнително в писмени бележки ответникът твърди недоказване на факта на съзнателно увреждане на кредитора при апортиране на имота.

Коментира събраните гласни доказателства като индиция за несъмнено съгласуване с банката кредитор на всички управленски намерения на кредитополучателя, касаещи имуществото му, включително процесното учредяване на дъщерно дружество като част от инвестиционна програма, насочена към оптимизиране текущо отчитана пред банката дейност. Сочи явно противоречие в интересите на двамата ответници, очертано поради трайно ползване на услуги на довереника, обслужващ в настоящия процес интересите на насрещната страна.

По делото са обективирани съгласия на ПИБ АД и на Девня трейд ЕООД, за заместване на ищеца ПИБ АД от встъпилото лице БГ ЛЕНД КО ЕООД, на основание чл.226, ал.2 ГПК, съгласно искане на последното вх.

№16420/18.08.2021г./л.177/ Налице е противопоставяне на заместването поради оспорване на цесията от страна на другия ответник КАТЛИ -2 ЕООД /л.246/ Поради изложеното, с определение от 23.09.21г. е отказано заместването на ищеца от встъпилото трето лице помагач – частен негов правоприемник по договор за цесия от 08.07.2021г.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното обжалване, настоящият състав достига до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.