Решение № 221 от 23.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Карлово, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П.ова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.ова Гражданско дело № 20265320100172 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът – „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че във връзка с Разпореждане Рег. № 366/12.01.2026г., постановено по ч.гр.д. № 3616/2025г. по описа на РС – Пазарджик, в законоустановения срок упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 3616/2025г. по описа на РС - Пазарджик и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

На 03.08.2021г., длъжникът в лицето на ответника сключил Договор за потребителски кредит № 719297 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 300 лева срещу което се съгласил да върне 1 вноски в по 300 лева в срок до 02.09.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на 0%. Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването 1 на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 719297 на 03.08.2021г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 12.07.2023г., „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу настоящия длъжник било индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към исковата молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението 2 на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед изложените факти и обстоятелства, мотивира правен интерес от водене на настоящото производство, при което съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 3616/2025г. по описа н РС - Пазарджик, а именно сумата в общ размер от 218.67 евро (427.67 лева), от които - 153.39 евро (300.00 лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 60.68 евро (118.67 лева), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2021г. до 15.09.2025г., както и 4.60 евро (9.00 лева), представляваща договорна лихва за периода от 03.08.2021 г. до 02.09.2021г. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 218.67 евро (427.67 лева), от които - 153.39 евро (300.00 лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 60.68 евро (118.67 лева), представляваща мораторна лихва - в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2021г. до 15.09.2025г., както и 4.60 (9.00 лева), представляваща договорна лихва за периода от 03.08.2021г. до 02.09.2021г.

Претендира за направените разноски по исковото и заповедно производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Ф. С. М., редовно призован за съдебното заседание, не се 3 представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2026г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.

239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по силата на Договор за потребителски кредит № 719297/03.08.2021г. със „Стик - Кредит“ АД. В последствие, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 12.07.2023г., „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Ответникът е поел задължението на връщане на заемната сума, като в срок не е сторил това. Изправната страна по сделката е ищецът. Установен е и размерът на дължимото плащане, което ответникът следва да заплати на ищеца.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10.86 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро или общо 51.76 евро.

Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 3616/2025г. по описа на Районен съд – Пазарджик, включително и разноските за него и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 60.35 лева, от които за заплатена държавна такса в размер на 18.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 42.35 лева.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно 4 правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон. В този смисъл уважената претенция за разноски от 60.35 лева при превалутирането възлиза на 30.86 евро, която сума следва да се възложи в тежест на ответника.