Решение № 29 от 14.06.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Шумен , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова

Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20213600500143 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260012/03.09.2020 год., постановено по гр.д. № 1354 по описа на РС – Н.П., ул. № за 2018 год., постановено във втората фаза на съдебна делба, изменено на осн. чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение № 260145 от 23.02.2021 г. по същото гр.дело, съдът е възложил в дял на Н. А.. М. делбения недвижим имот, находящ се в с. Т.И., обл. Ш., ул. №, общ. К., обл. Ш., представляващ дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото (застроено и незастроено) с площ от 1123 кв.метра, за което е отреден УПИ VІ-789 от квартал 105 по плана на с. Т.И., обл. Ш., ул. №, общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ VІІ-788 и УПИ V-791 като е отхвърлил претенцията с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й. за възлагане на същия имот на нея. Със същото решение съдът е осъдил Н. А.. М. да заплати на Ж. А.. Й. и на Ф. А.. М. по 5750 лева – за уравняване на дяловете им. С решението е отхвърлен предявеният от Н. А.. М. иск с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС срещу Ж. А.. Й. за заплащане на сумата от 2542,33 лева, представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот. Уважена е претенцията на Ж.Й. срещу Н.М. с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 367,46 лева, представляваща обезщетение за ползване на целия недвижим имот от М. в размер на дължимия наем, съответстващ на притежаваната 1/6 ид.част от Й., за периода от 12.02.2019 год. до 02.09.2020 год., като за горницата над присъдения размер до претендираните 16800 лева за периода от 2005 год. до 12.02.2019 год.

1 искът е отхвърлен.

Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби рег. № 260219 от 08.09.2020 год., депозирана от Н. А.. М., действащ чрез процесуалния си представител адв.

Г.К., Адвокатска колегия – гр. С. и рег. № 260226 от 09.09.2020 год., депозирана от Ж. А..

Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й.. Първият жалбоподател атакува решението в частта, с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 346 от ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и евентуалният иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС срещу втората жалбоподателка за заплащане на сумата от 2 542, ЗЗ лв. за извършените от него подобрения в имота, в частта, с която е уважена частично предявената искова претенция на Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й. с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 367, 46 лв., представляваща обезщетение за ползването на припадащата й се 1/6 ид. част от процесния недвижим имот за периода от 12.02.2019 г. до 02.09.2020 г. Сочи, че решението в атакуваните части е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. Моли исковата претенция с пр. осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС да бъде уважена. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че искът е неоснователен, моли претенцията да бъде уважена на осн. чл. 74, ал.

1 от ЗС, а в условие на евентуалност – на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Моли исковата претенция с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявена от Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й., да бъде отхвърлена за периода от 12.02.2019 год. до 24.06.2020 год. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Вторият жалбоподател атакува решението в частта, в която е отхвърлена претенцията й с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния недвижим имот, а Н.А. е осъден да й заплати сумата от 5750 лева за уравнение на дела й, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията й с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за горницата над 367,46 лева до претендираните 16800 лева, представляващи обезщетение за ползването на припадащата й се 1/6 ид.част от процесния имот, считано от смъртта на праводателя на жалбоподателката през 1995 год. до 12.02.2019 год. (по 1200 лева годишен наем). Оспорва изводите по назначените пред първоинстанционния съд съдебно технически експертизи.

Претендира сторените от нея съдебно-деловодни разноски като оценява същите на 120000 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. А.. М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Г.К., Адвокатска колегия – гр. С.. Изтъкват се доводи, съобразно които счита решението в атакуваните от втората жалбоподателка части за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тези части.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради което се явяват допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Срещу решението в частта, в която съдът на осн. чл. 349, ал. 3 от ГПК е осъдил Н. А..

М. да заплати на Ф. А.. М. сумата от 5750 лева – за уравняване на дела му не е депозирана въззивна жалба от заинтересуваното лице, поради което в тази част решението е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила Решение № 239/ 17.07.2019 год. по гр. дело № 1354/ 2018 год. по описа на Районен съд – Н.П., ул. № е допусната делба на следниясъсобствен по наследство недвижим имот, представляващ: дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото (застроено и незастроено) с площ от 1123 кв.метра, за което е отреден УПИ VІ-789 от квартал 105 по плана на с. Т.И., обл. Ш., ул. №, общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ VІІ-788 и УПИ V-791, при квоти: за Н.

А.. М. – 4/6 ид.части, за Ф. А.. М. – 1/6 ид.част и за Ж. А.. Й. – 1/6 ид.част.

Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност, както и каква е стойността на извършените от ищеца подобрения, по делото пред първата инстанция във втората фаза на делбата са допуснати и проведени 2 съдебно-техническа експертизи.От заключението на първата СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 34500 лева. Вещото лице е посочило, че процесният имот не подлежи на фактическа делба и обособяване на нов проектен УПИ, тъй като лицето на имота не отговаря на техническите изисквания по ЗУТ за лице минимум 12,80 метра към улица с тротоар, поради застроения общ жилищен дял и достъпност. Допълнило е, че сградата е с един етаж и не може да бъде обособена и разделена като двуфамилна сграда. Същата следва да остане като еднофамилна.

Експертът е посочил извършените в имота подобрения, а именно: съществуващата стопанска сграда е увеличена от 32 на 112 кв.метра; изградена е нова баня; нов навес за кухня в груб строеж с масивна трикрилна врата към улицата с площ 41 кв.метра, покрит с ондулинови пана; подновена е външната тоалетна; в североизточната част е изградена септична яма; в имота са засадени 3 млади овощни дръвчета; подменени са 7 броя врати;

3 подменени са 6 броя прозорци; изградена е плътна оградас дължина 12 метра за защита от животни; поставени са 5 броя тавани с подшивка с обща площ от 58 кв.метра в основното жилище; поставени са 7,6 кв.метра фаянс и 24,60 кв.метра теракот в основното жилище.

След преценка на направените в имота подобрения, вещото лице е достигнало до извод, че същите са на стойност общо 14830 лева като е посочило стойността на всяко едно от подобренията по пера. Същата е и стойността на увеличението на имота. Посочило е, че без извършените подобрения, стойността на имота би възлизала на 19670 лева.

По делото е назначена допълнителна СТЕ, вещото лице по която установява, че при повторното си посещение на място са направени допълнителни подобрения – гипсова шпакловка 94 кв.метра и гипсокартон 42 кв.метра. Експертът е пресметнал общата стойност на извършените подобрения (посочени и по пера) в размер на 14828,60 лева. Стойността на допълнително установените подобрения е 425,40 лева. Т.е. общата стойност на пособренията възлиза на 15254 лева, колкото е и увеличената стойност на имота. Вещото лице е посочило, че стойността на имота преди подобренията е била 19246 лева, пазарната стойност на имота към датата на изготвяне на експертизата е 34500 лева. Експертът е достигнал до извод, че стойността на предполагаемия трайно реализиран чист годишен наем на делбения имот възлиза на 1449,84 лева. За 1/6 ид.част изчислява месечен наем в размер на 20,14 лева, респ. годишен наем – 241,64 лева.

Видно от приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.1995 год. с нотариална заверка на подписите № 149 от 14.11.1995 год. на кметство с. Т.И., обл. Ш., ул. №, обл. Ш., сключен между общия наследодател на страните – А.М.Х., от една страна в качеството му на продавач на процесния делбен недвижим имот и Н. А..

М., в качеството му на купувач.

Видно от представеното Удостоверение за декларирани данни на Н. А.. М., изд. от Община К. (по данни на общината, актуални към 24.08.2020 год.), деклараторът не притежава движимо и друго недвижимо имущество.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищцовата страна свидетели – свид. Х.И. и свид. Г. М., съпруга на ищеца. Свид. И. излага, че къщата е построена през 1961 год. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни по въпроса кой се е грижил за общия наследодател и кога е починал същият. И двамата сочат, че бащата на страните се разболял и за него дошли да се грижат Н. и семейството му до смъртта му през 1995 год. като и към настоящия момент семейството обитава имота.Свид.

М. заявява, чев процесния имот заживяла от 1987год., когато се омъжила за ищеца. И двамата свидетели излагат, че подобренията са направени от самия Н. – лятната кухня, нови порти, външна баня, разширил сайванта, поставил гипскартон натавана, подновил оградата, засадил овощни дръвчета.Свид. И. е категоричен, че общият наследодател не е гледал домашни животни в имота. Свид. М. пък заявява, че едва след смъртта на А.Х. започнали да правят ремонти и гледали животни в двора (телета и крави). Свид. М. твърди, че ремонтите 4 са направени в периода от 2008 до 2015 год. Свидетелката разказва, че към 1995 год. ответницата живеела в Н.П., ул. №, вторият ответник Ф. живеел в гр. В., а другият брат на страните по делото – В. също живеел във В.. Сочи, че ремонтите са правени без знанието на останалите съсобственици, тъй като ищецът и тя самата считали имота за свой, предвид обстоятелството, че са се грижили за общия за страните наследодател дълги години.

Категорично отрича свекърва й, ответницата Ж.Й. и синът й Р.К. да са живели в имота, откакто тя се е нанесла в него.

Представената пред първоинстанционния съд молба от Р.А.К. представлява по съществописмени свидетелски показания, чието приемане и обсъждане е недопустимо.Свидетелят е лице, което се призовава да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото.Свидетелят дава показания само устно пред съда, по предвидения в ГПК ред, тъй като решаващият орган трябва да придобие непосредствена представа за изложените пред него от свидетеля факти и обстоятелства. Нормата на чл. 163, ал. 1 от ГПК предвижда задължение за свидетеля да се яви пред съда, за да даде своите показания. Нещо повече, приложената молба е изпратена по електронна поща на РС – Н.П., ул. № от ел. поща на ответницата Ж.Й.. Не е подписана нито с електронен, нито с физически подпис, не е представена в оригинал, поради което възникват съмнения досежно авторството й. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че изложените в нея обстоятелства не следва да бъдат обсъждани.