Решение № 24 от 07.02.2022, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 307/2021
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 07.02.2022
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Б., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ц.Х.П.. при участието на секретаря И.С.Т като разгледа докладваното от Ц.Х.П.. Административно наказателно дело № 20211810200307 по описа за 2021 година и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.”***” №**, с управител си П.Р.Р. ЕГН**********, чрез адв.П.П. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление № ***- *** от 08.04.2021г, издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание „***” ООД - гр.Б., се представлява от адв.П.
П. и адв. В. В. от САК, които поддържат жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и молят да бъде уважена, като излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Сочат, че нарушението не е доказано, както и че същото не е описано ясно и коректно. Прави се искане за присъждане на разноските по делото и се представя списък на разноските – 300лева за адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната организация – ЦУ на НАП, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а изпраща писмена защита, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; възражение; НП №***-***/***г.-оригинал;
АУАН № ***/***г.; протокол за извършена проверка в обект от ***г.; фискален бон за дневен отчет; служебен бон за дневен оборот; договор №***г.; възражения; заповед № ***; жалба, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. КР. П.– актосъставител, на длъжност “ ст. инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, Т. К. М. и ТР. Б. К. и В.А.К., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г. около 12.21ч. свидетелите Н. КР. П. на длъжност “ст. инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и неговия колега С.К.Д. извършили проверка в търговски обект - бензиностанция „Лукойл“, находяща се на АМ“Хемус“ посока гр.П., в землището на с.Р., обл.Софийска, стопанисван от „***” ООД - гр.Б., с управител П.Р.Р.. Тогава св.П. и Д. извършили проверка на двете каси на търговския обект, при което установили, че дневния оборот от монтираното там и въведено в експлоатация фискално устройство на каса №1, съгласно дневния междинен отчет във ФУ е в размер на 1274.23лева, а фактическата наличност в касата била в размер на 1560.20лева, като по този начин контролните органи констатирали промяна в касовата наличност в размер на +285.97лева, които не били отразени във ФУ . Проверката била извършена в присъствието на св.В.А.К.– на длъжност касиер. Същия ден с оглед на така направените констатации, служителите на ЦУ на НАП изготвили протокол за извършена проверка. На ***г. св.П., в присъствието на св.К. и св.М. съставил срещу „***” ООД - гр.Б. АУАН № ***/***г . Актът бил съставен и в присъствието на П.Р. – управител на дружеството.
Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.33, ал.1 от 2
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Акта бил предявен на Р. за запознаване със съдържанието и същата го подписала. С писмено възражение от 22.10.20г. Р. приложила договор между представляваното от нея дружество и „Изипей“ АД с №***г. като посочила, че сумата в размер на 285,97лв. не се е намирала в касата на каса №1 в бензиностанцията, с оглед на това, тези пари са събирани по горепосочения договор и същите не се отчитат с ФУ на каса 1, а с отделен софтуер.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***- *** от 08.04.2021г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразяват в следното:
В АУАН и НП описанието на нарушението не е ясно и не е коректно отразено, което съставлява съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, фактически нарушението е описано, като се твърди, че при извършената проверка е установена промяна в касовата наличност от +285.97лв., но също така се твърди, че това представлява извеждане на пари от касата. Само по себе си това е невъзможно, с оглед на това, че не може едновременно да е налице плюсова касова наличност, и това да представлява извеждане на пари от касата. В случая и за жалбоподателя и за съда не става ясно каква деяние се вменява, че дружеството не е извършило, не е отразило във ФУ извеждане на пари от касата или въвеждане. Въобще описанието на нарушението в 3 съставения АУАН и атакуваното НП е изпълнено по начин, непозволяващ на нарушителя, а и на съда да разбере за какво именно нарушение е било повдигнато административно-наказателно обвинение на съответното юридическо лице. Описаните неясноти и противоречия в двата акта, които са призвани да информират наказаното лице, какво конкретно деяние се твърди, че е извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от дължимата им според закона роля, с оглед на което същите не са били годни да изпълнят предназначението си в хода на административно-наказателното производство, свързано с повдигане и предявяване на обвинение.
Предвид гореизложеното съдът е в невъзможност да се произнесе по съществото на спора и не дължи такова произнасяне.
Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, поради което се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109 от 2020 г. / на „***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.”***” №**, с управител си П.Р.Р. ЕГН********** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото, като се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв.П. П. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от „***” ООД - гр.Б. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Национална агенция за приходите следва да заплати на „***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.”***” №**, с управител П.Р.Р. ЕГН********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №307/2021г. пред Районен съд Б..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***- *** от 08.04.2021г, издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите против „***” ООД, с Е И К * * * със седалище и адрес на управление - гр.Б., пл.”***” №**, с управител П.Р.Р. ЕГН**********, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление - гр.Б., пл.”***” №**, с управител си П.Р.Р. ЕГН********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 307/2021г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5