Определение № 126 от 25.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 101/2026
- Вид
- Определение № 126
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.4 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126 гр. Варна, 25.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20263001000101 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците И. К. В. и Р. К.
В., представлявани от адвокат Т. Т., срещу определение № 183/03.02.2026 година по търг. дело № 743/2025 година на ВОС, с което предявените от тях насрещни установителни искове са приети за недопустими и производството по тях е прекратено. Жалбоподателите считат обжалваното определение за незаконосъобразно, както и че и двата насрещни иска са предявени при доказано наличие на правен интерес от провеждането им предвид характера на спора. Насрещният положителен установителен иск цели установяване настъпилото разваляне на процесния договор преди възникване на вземането на ищеца, което е от значение за цялата облигационна връзка и произтичащите от нея права и задължения, в т.ч. и правото на претендираната неустойка. От своя страна, насрещният отрицателен установителен иск има за предмет установяване липсата на дълг към дата, релевантна за увреждането на кредитора и цели отричане качеството на кредитор на ищеца. А след като предявените искове са в пряка връзка с предмета на главния иск, налице са предпоставките на чл. 211 ГПК. В този смисъл счита, че с предявените искове по чл.124 ГПК се иска установяване на правоотношение, а не на факти с правно значение. На следващо място застъпва становището, че съдът е 1 следвало, при неясноти или неправилно съчетание на различни насрещни искове, да ги остави без движение с възможност за отстраняване на нередовности, евентуално да ги отдели за разглеждане в отделни производства. По тези съображения иска отмяна на обжалваното определение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от оправомощени за това лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ен Джи Тренд“ ЕООД срещу И. К. В., Р. К. В. и „Хоум Сървиз 25“ ООД за осъждане на ответниците да заплатят неустойка по сключения между страните по спора Договор от 29.10.2019г. за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на правото на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот. Кумулативно са предявени и два Павлови иска – да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца на извършения апорт от И. и Р. В.и в капитала на „Хоум сървиз 25 „ ООД на осн.чл.135 ал.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – същата сделка да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца на осн.чл.135 ал.3 ЗЗД.
Безспорно при така предявените искови претенция установяването на двата факта – настъпило разваляне/прекратяване на процесния договор, пряко свързано с евентуално породено право на неустойка за ищеца, както и отсъствието на дълг на ответниците към дата, твърдяна за увреждаща кредитора – 05.08.24г. / т.е. че ищецът не е кредитор/ са относими към предмета на доказване по главните искове, поради което правният интерес за ответниците от това установяване е налице. За да могат обаче тези факти с правно значение за спора да бъдат установени със СПН по предявени положителен и отрицателен установителни искове, следва да е налице изискването на чл.124 ал.4 пр.2 ГПК - тяхното установяване да е изрично предвидено в закон. В процесния случай такова изрично предвиждане в закон не е налице. Въпросът за съществуването или не на вземането на ищеца за неустойка, както и съществуването на процесния договор от 29.10.19г. и/или неговото евентуално разваляне/прекратяване ще бъде изследван в производството по първоначално предявените искове, с оглед на което правният интерес на ответниците от установяването на тези факти ще бъде удовлетворен.
Предвид гореизложеното съдът намира за правилно прекратяването на 2 производството по делото по предявените насрещни искове като недопустими, поради което частната жалба срещу прекратителното определение се оставя без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба н а И. К. В. и Р. К. В., представлявани от адвокат Т. Т. срещу определение № 183/03.02.2026 година по търг. дело № 743/2025 година на ВОС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените от тях насрещни установителни искове.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3