Решение № 4252 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4252 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330102249 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 32 от СК, вр. чл. 127 от ЗЗД.

Ищцата В. Х. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, е предявила против С. Д. М., ЕГН: **********, от ************************, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 15 233 лева, представляваща половината от дължимата сума по предсрочно погасен от ищцата договор за потребителски кредит № ********/ 15.12.2017 г., сключен с „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда- 14.02.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 08.08.2008 г., като през време на брака си изтеглили съвместно кредит в размер на 35 000 лева, съобразно договор за потребителски кредит № ********/ 15.12.2017 г., сключен с „Юробанк България“ АД. Сумата от кредита използвали за погасяване на предходни техни задължения по други кредити към „БНП Париба“, а остатъкът- ответникът използвал за закупуване на автомобил.

Само ищцата обаче плащала вноските на двамата съдлъжници по договора, като през м. май 2019 г. по съдебен ред със споразумение те прекратили брака си. От момента на развода, ответникът не бил заплатил нищо по кредита и въпреки разговорите между страните, категорично отказвал. Към момента кредитът вече бил изцяло погасен със средства на ищцата, като платената от нея сума възлизала общо на 30 646, 03 лева. В тази връзка се предявява иск за осъждане на ответника да върне половината от сумата по кредита, или 1

15 233 лева. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че действително бил изтеглен договор за банков кредит, но с по- голяма част от него страните погасили техни предходни задължения по други кредити към „БНП Париба“: ищцата в размер на 19 388, 78 лева, а ответника- за 10 755, 42 лева. Ответникът освен това през време на брака сключил с „Пощенска банка“ АД два договора за кредитна карта: на 10.01.2018 г.- в размер на 4 400 лева и на 10.09.2018 г.- за сумата от 5 500 лева. Посочва се още, че към датата на развода14.12.2021 г. ответникът дължал половината от дължимите до тогава суми в размер на 14 770, 02 лева, или- само сумата от 7 385, 01 лева. Молбата за предсрочно погасяване на кредита била подадена самостоятелно от ищцата, без знанието и съгласието на ответника, поради което той не бил обвързан от извършеното предсрочно погасяване. Така за периода от развода до подаване на иска по кредита били дължими общо 15 вноски, или за тях ответникът дължал половината от сумите- 3 085, 60 лева. За остатъка от сумите, за които още не бил настъпил падеж, макар и вече платени, те не можели да се претендират от него.

В този смисъл искът бил само частично основателен за сумата от общо 10 470, 61 лева.

Отделно от това, през време на брака, ответникът получавал средства от заеми, които теглел, но те били за задоволяване на семейни нужди. В тази връзка той сключил три писмени договора за заем, както следва: първият- на 26.10.2018 г. за сумата от 4 500 евро, вторият- на 08.03.2019 г. за сумата от 5 500 лева и третият- на 23.08.2018 г. за сумата от 5 000 лева, които суми били върнати от ответника, но ищцата дължала половината от тях- или 9 150, 61 лева. Именно за тази сума се прави и възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

С решение №2984/ 15.07.2019 г., постановено по гр. дело №4389/ 2019 г. на ПРС, II бр. с-в, по реда на чл. 50 от СК, гражданският брак между страните е бил прекратен.

С договор за потребителски кредит № ********/ 15.12.2017 г., сключен с „Юробанк България“ АД и страните, като кредитополучатели, банката им е предоставила в заем сумата от 35 000 лева за текущи нужди, с краен срок за погасяване- 15.12.2024 г. Към договора е приложен погасителен план.

Като писмени доказателства са представени искането на ищцата от 14.12.2021 г. за предсрочно погасяване на кредита, както и извлечения по банковата сметка на ищцата за извършени трансакции- тегления и плащания на суми и от банковата сметка на ответника.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след получена от банката информация е установило, че размерът на половината от общия размер на платената по кредита сума е 15 770, 27 лева и е формиран, както следва: главница- 13 238, 2

50 лева, договорна лихва- 2 044, 36 лева, застраховка- 407, 31 лева, месечна такса- 71, 75 лева и олихвяване закъснения- 8, 35 лева. В табличен вид в заключението са посочени по пера отделните компонентни на кредита по дати и вноски.

С оглед неприетото за съвместно разглеждане в процеса на направеното от ответника в отговора възражение за прихващане, съображенията на страните в тази връзка, както и ангажираните доказателства, не следва да се обсъждат.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по обстоятелството, че през време на брака си страните са сключили договор за потребителски кредит с банка, по който двамата са кредитополучатели, поради което те отговарят като солидарни длъжници пред кредитора си по смисъла на чл. 121 от ЗЗД. Няма и спор, че кредитът вече е бил погасен и то еднолично от ищцата с нейни парични средства.

Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството.

Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал нужди на семейството. В самия договор е посочено, а това не се оспорва и от страните, че с част от този кредит съпрузите са погасили и други свои кредити. Без значение е в случая кой от съпрузите за какво точно е използвал получените пари от кредита, защото макар и тези въпроси да са принципно относими към подобен спор, в настоящия те не се поставят, нито пък се изследва принос на съпрузите в домакинството. Това е така, защото по делото няма спор, че само ищцата е заплащала както по време на брака отделните вноски, така и след развода до пълното му погасяване на изтегления от страните банков кредит.

Затова и тя претендира половината от платеното на банката, доколкото страните са съдлъжници и между тях отношенията се уреждат по правилата на чл. 121 от ЗЗД.

Не могат да бъдат споделени доводите в отговора, че доколкото не бил настъпил падежът на всички вноски по кредита, дори и той да бил погасен изцяло, ответникът се явявал задължен само за вноските с настъпил падеж към датата на завеждане на делото, защото не бил дал съгласие за предсрочно погасяване на заема. Няма спор, че кредитът е погасен предсрочно, няма и спор, че той не е бил обявяван от банката за предсрочно изискуем, т.е. към момента на плащането му, а дори и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, крайният падеж още не е настъпил. Действително само ищцата е изразила съгласие за предсрочно погасяване, като тя е подала молба за това без участието на ответника (който и към онзи момент по никакъв начин не е участвал в погасяване на вноските), което обаче не е било и необходимо, доколкото според чл. 10 от договора не е поставено като изискване да е налице общо съгласие на двамата кредитополучатели за това. С плащането на единия от солидарно задължените длъжници се погасява и задължението на другия, като вече кредиторът е удовлетворен и за него за ирелевантни отношенията между задължените лица. Между тях пък отношенията следва да 3 се уредят на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, т.е. в случая е без значение, че общият дълг е бил разсрочен напред във времето, защото след като единият от солидарните длъжници го е погасил изцяло, другият ще му дължи половината от платената сума, дори и изначално тя да не е била дължима в пълния си размер към момента на погасяването. Ответникът е изгубил привилегията на срока, защото той вече не е страна по договора с банката, когато за него е действал погасителния план на разсроченото плащане, а в отношенията си с другия солидарен длъжник по силата на закона той ще дължи припадащата му се част от сумата. Без значение е, че дългът е платен предсрочно, защото това не освобождава ответника от задължението му да върне на ищцата половината от даденото от нея на кредитора. Приемането на противното би означавало между страните по делото да се води нов процес след настъпване на крайния падеж на банковия кредит, за да си получи платилият от другия съдлъжник разликата в сумата от настоящия момент до падежа, което обаче нито е целесъобразно откъм процесуална икономия и разноски, нито пък е справедливо, доколкото ще се допусне за определен период от време да съществува положение, в което ще е настъпило имуществено разместване на блага между страните и то не може да бъде възстановено до датата на падежа на вече платения дълг. Затова съдът намира, че ответникът следва да дължи половината от платената от ищцата сума, послужила за пълното погасяване на дълга, тъй като с плащането от нейна страна договорът за кредит вече престава да съществува и отношенията между съдлъжниците се уреждат на различно основание- според нормата на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД платеното на кредитора се понася по равно от двамата.

От данните на ССчЕ се установява, че размерът на половината от общия размер на платената по кредита сума е 15 770, 27 лева, която е дори в по- висок размер от търсената с исковата молба- 15 233 лева, но доколкото в тази връзка няма изменение (увеличение) на претенцията, съдът не може да присъди повече от поисканото от страната, поради което искът следва да се уважи в пълния му предявен размер, като сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от подаване на иска.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на иска изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени държавна такса в размер на 609, 40 лева и депозит за вещо лице в размер на 200 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева, които суми следва да се възложат в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на В. Х. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, сумата в общ размер на 15 233 (петнадесет хиляди двеста тридесет и три) лева, представляваща 4 половината от дължимата сума по предсрочно погасен от ищцата договор за потребителски кредит № ********/ 15.12.2017 г., сключен между страните и „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда14.02.2023 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на В. Х. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 609, 40 (шестстотин и девет лева и четиридесет стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 200 (двеста) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.