Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1236 от 27.01.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2210/2022
Вид
Разпореждане № 1236
Подписан
27.01.2023
В сила
24.02.2023
Състав
ЕЛЕНА АТАНАСОВА ЯНАКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 304 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 306 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 103, ал. 9 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 83 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 91, ал. 3 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 94, ал. 1, т. 9 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда

Р А

З П О

Р Е Ж

Д А Н Е

№…………/……………2023г.

Елена Янакиева –

Председател на Административен съд - Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах докладваното адм. дело № 2210 по описа за 2022 г. на Административен съд - Варна, взех предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на искане, подадено от „Регионална Газова Компания“ ЕАД (с предишно наименование „РУСГЕОКОМ БГ“) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Мерачев за налагане на санкция на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна за това, че не е изпълнил Решение № 45 от 24.01.2022 г. по адм.д. № 1060/2018 г. по описа на Административен съд – Варна.

В искането се твърди, че с горецитираното решение е отменено Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-1 от 01.02.2018 г., с което директорът на РИОСВ – Варна е дал отрицателна оценка на доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ДОВОС/. Сочи се, че с решение на Административен съд – Варна, влязло в законна сила – потвърдено с Решение № 6632 от 05.07.2022 г., постановено по к.адм.д. № 3392/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, съдебният състав е върнал делото като преписка за ново разглеждане на директора на РИОСВ – Варна за извършване на оценка за въздействието върху околната среда, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Твърди се, че са налице необходимите предпоставки за налагане на наказание за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, като излага подробни съображения за това.

Съобразно предоставената възможност на осн. чл. 306, ал. 3 от АПК е постъпил писмен отговор от директора на РИОСВ – Варна, в който се твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, тъй като последният в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт е изпратил Писмо с изх. № 26-00-2377/А24 от 12.08.2022 г., с което указва на възложителя на инвестиционното предложение /ИП/ да предприеме действия по актуализиране на данните и информацията, застъпени в ИП. Към писмо вх.на съда № 1157/25.01.2023г., и.ф. Директор РИОСВ е приложил запитването му , отправено до Директор РЗИ-Добрич.

По допустимостта на искането:

Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. В този раздел законодателят не е предвидил препращаща разпоредба към общите норми от кодекса. С оглед гореизложеното, като констатирах, че подателят на искането за налагане на глоба – Регионална Газова Компания“ ЕАД (с предишно наименование „РУСГЕОКОМ БГ“) , е конституирано като жалбоподател по адм. д. № 1060/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, приключило с отмяна на оспорения акт с влязло в сила решение, подлежащо на изпълнение, приемам, че същото има правен интерес да дири защита по този ред. Не се констатират пречки по допустимостта на производството.

В хода на проверката бе установено следното:

С влязло в сила Решение № 45 от

24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1060/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, по жалба от „Регионална Газова Компания“ ЕАД (с предишно наименование „РУСГЕОКОМ БГ“) с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Мерачев, е отменено Решение по доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ДОВОС/ № ВА-1/2018 г. от 01.02.2018 г., на директора на РИОСВ – Варна, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) „Разработване и усвояване на находище „Спасово“ с площ 219 кв. км в блок „Добрич“, включващо четири участъка: „Рогозина“, „Чернооково“, „Калина“ и „Рогозина изток“ за проучване и добив на природен газ на територията на област Добрич“ в предложените от възложителя и оценени в документацията по оценка на въздействието върху околната среда и по оценка за съвместимостта параметри. За да стигне до този извод, съдът е коментирал в мотивите си, че са налице съществени процесуални нарушения при разглеждане за оценка на качеството на ДОВОС, изразяващо се в нарушение на вмененото с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС задължение на административния орган да изиска ново становище от Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Добрич.

Със същото решение съдът е задължил директора на

РИОСВ – Варна да изиска становище от РЗИ, както и от специализирани, като в исканията за становища административният орган да укаже изрично, че при отрицателно становище съответното ведомство или орган трябва да изложи мотиви и да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск. След получаване на изисканите становища, съдът е указал на директора на РИОСВ – Варна, че следва да извърши втора по ред оценка качеството на доклада за ОВОС въз основа на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, като в случай на отрицателна оценка, административният орган следва да съобрази чл. 15, ал. 2 от Наредбата за ОВОС.

Съдът е уточнил какво предполагат конкретните указания.

Срещу така постановеното решение на Административен съд – Варна е постъпила жалба с вх. № 2572/16.02.2022 г., депозирана от директора на РИОСВ – Варна. В производството пред Върховен административен съд на Република България по адм. д. № 3392/2022 г., е постановено Решение № 6632 от 05.07.2022 г., с което е оставено в сила Решение № 45 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1060/2018 г., по описа на Административен съд – Варна.

При така приключилото касационно производството, Решение № 45 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1060/2018 г., по описа на Административен съд – Варна е влязло в законна сила на

05.07.2022 година.

В законоустановения срок, предоставен на административния орган на основание чл. 306, ал. 3 от АПК, директорът на РОИСВ – Варна депозира писмен отговор и прилага доказателства, от които като предприети се установяват следните фактически действия:

С Писмо с изх. № 26-00-2377/А24 от 12.08.2022 г., издадено от директора на РИОСВ – Варна, дружество – възложител е уведомено, че са изминали 5 /пет/ години от датата на подаване на ИП до датата на влизане в сила на решението на съда, с което е отменено решението на РИОСВ – Варна по оценка на въздействието върху околната среда, предвид което следва да представи актуални данни, съвременни познания и методи на оценка. Със същото писмо директорът на РИОСВ – Варна дава конкретни указания на дружеството, като ги е разписал в 4 точки, а именно: „…. 1. Да представи актуална информация в доклада за ОВОС в съответствие с преработено актуално задание от колектив от експерти с ръководител, отговарящи на изискванията на чл. 83 от ЗООС; 2. Докладът да бъде съобразен и да съдържа информация на чл.

96, ал. 1 от ЗООС; 3. Да внесе искане за издаване на решение по ОВОС по образец Приложение № 8, към което представя по един екземпляр от доклада по чл. 12 от Наредбата за ОВОС и приложенията му на хартиен и електронен носител; 4. Да приложи като самостоятелни приложения нетехническо резюме на доклада за ОВОС, ведно с всички приложения.

Към писмо вх.№ 1157/25.01.2023г., и.ф. Директор РИОСВ е приложил запитването му , отправено до Директор РЗИ-Добрич, в което на осн.чл.14 ал.2 т.1 б.“а“ и ал.11 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС е изискал становище, като е предоставен 20 дневен срок за отговор. Указано е, че ако в посочения срок не бъде изразено становище, ще бъде възприет извод, че не са направени възражения, бележки и/или предложения по доклада за ОВОС и допълнително представената информация по ДОВОС.

Като съобразих гореизложената фактическа установеност, от правна страна приемам следното:

Производството по дял Шести от АПК е именовано "Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и същото да е в резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест, една от предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.

Легалното определение на това понятие е дадено в разпоредбата на чл.93 т.1 от НК, според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

В ТР

№73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.

Съгласно чл.4 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, те се представляват от директор или от оправомощено от него длъжностно лице съгласувано с министъра на околната среда и водите. Директорите на РИОСВ се назначават след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда и се освобождават от длъжност от министъра на околната среда и водите. В контекста на посочените разпоредби и ТР приемам, че директорът на РИОСВ-Варна е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е назначен на ръководна длъжност в юридическо лице, каквото е РИОСВ съгл.чл.2 ал.2 от Правилника, осъществява цялата организационно-ръководна дейност на звената в РИОСВ срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл АПК.

В решението, чието неизпълнение се твърди, съдът е констатирал нарушение при извършване на процедурата по чл. 14 от Наредбата за ОВОС, изразяващо се в неизискано от страна на административния орган становище от РЗИ – Добрич при оценка на инвестиционното предложение, след дадените указания за допълване и коригиране на докладите за ОВОС и ОСВ. Връщайки делото като преписка на административния орган, последният трябва да изиска становища от Регионална здравна инспекция – Добрич и от други специализирани ведомства относно коригираните и допълнени доклади. Със същото решение съдебният състав при Административен съд – Варна указва на административния орган да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск.