Решение № 758 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000549 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 48298/22.05.2023 г., подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез гл. юр.к. Б. Ш. срещу решение № 531/21.04.2023 г., постановено по търг. дело № 1625/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на МБАЛ „Света София“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 104, с ЕИК:130466880 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 292 677.60 лв., представляваща цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. и сумата 2 440 лв., представляваща цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 69 585.96 лв. - лихва за забава върху главниците в размер 257 196.60 лв. за периода 01.01.2020 г. - 31.08.2022 г., както и да заплати сумата 6 404.42 лв. - лихва за забава за периода 01.01.2021 г. - 31.08.2022 г. върху главницата от 37 921 лв.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 834.05 лв. – разноски за производството за държавна такса.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и 1 необосновано, с оглед и на което моли апелативния съд да го отмени и постанови друго решение, с което да отхвърли предявените от МБАЛ „Света София“ ЕООД искове.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Излага подробни съображения в подкрепа на извода си, че съгласно нормативната уредба, действаща в процесните периоди, липсвало правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в приложение № 2 към индивидуалния договор годишни, респективно - месечни, стойности за осъществена болнична помощ, както и за неоснователност на доводите на ищеца за задължение на болницата да оказва болнична помощ на всички нуждаещи се здравноосигурени лица, независимо от определените по договор с НЗОК стойности. Прави възражение за изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД по отношение на претендираните вземания, които били периодични. Излага доводи и за неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава. В заключение твърди, че НЗОК осъществила дейността си в пълно съответствие с нормативните изисквания и договорните клаузи, поради което не дължала заплащане за медицински дейности, извършени извън определените с приложение № 2 към процесния договор стойности.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна МБАЛ „Света София“ ЕООД не е подала отговор.

В хода на устните състезания, жалбоподателят НЗОК чрез юр.к. Б. Ш. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски – заплатена държавна такса в размер на 7 422.16 лв.

От своя страна, МБАЛ „Света София“ ЕООД чрез адвокат Д. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски в каквато връзка прави искане за отлагане на делото като му се даде възможност да представи доказателства за тяхното извършване, което искане е оставено без уважение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявения от МБАЛ „Света София“ ЕООД срещу НЗОК осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: 1) На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 295 117.60 лв., от която 292 677.60 лв., представляващи цена на извършена болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г. за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. и 2 440 лв., представляващи цена на извършени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури 2

№ 22-6974, сключен м.05.2018 г. за периода м.04.2019 г. - м.05.2019 г.; 2) На основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата 90 425 лв. – лихва за забава за периода 25.04.2019 г. - 31.08.2022 г.; 3) В условията на евентуалност: На основание чл. 59 ЗЗД сумата 295 117.60 лв., представляваща стойност на извършена болнична медицинска помощ за периода м.03.2019 г. - м.08.2019 г. и м.12.2019 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил.

Ищецът твърди, че в качеството си на дружество, извършващо дейност като болнично лечебно заведение – многопрофилна болница за активно лечение, по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл.10а ЗЛЗ, сключил на 22.05.2018 г. с ответника договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който се задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по § 9 , ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г. и § 8, ал. 1 ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл. 1, ал. 1 от договора, а ответникът се задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25-то число на месеца, следващ отчетния, а при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. За периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. извършил дейности, които надхвърляли определените в договора месечни лимити в общ размер 295 117.60 лв. (съгласно уточнение в съдебно заседание на 21.03.2023 г.). Ответникът следвало да заплати тези дейности, доколкото били част от предмета на договора и прогнозни, а болницата изпълнила задължението си да предостави медицинската помощ на здравноосигурените лица, които не били обвързани от лимитите, тъй като не били страна по договора и не можело да им бъде отказано лечение, а сумата за м.12.2019 г. била дължима, поради упражняване на правото по чл. 369, ал. 8 от НРД2020/2022 да прехвърли икономия за м.04.2020 г. за периодите по чл. 368, ал. 1 от НРД2020/2022 г., в които попада. В тази връзка счита, че клаузите от индивидуалния договор за оказване на болнична помощ, между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ, които уреждали забрана да се отчитат дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи тези за съответния месец, от Приложение 2, били нищожни поради противоречие с императивни правни норми - чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО и чл. 35, т. 1 вр. чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО, поради което не подлежали на изпълнение и нямали за последица нищожност на целия договор, предвид обществената му значимост. Предвид неизпълнението ответникът изпаднал в забава и дължал лихва за забава върху посочената главница в размер 90 425 лв. за периода 25.04.2019 г. - 31.08.2022 г. В евентуалност, в случай, че не било налице посоченото по-горе договорно задължение за плащане и доколкото ответникът, съгласно действащото законодателство дължал заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ на здравноосигурени пациенти, неизвършвайки плащане, се обогатявал неоснователно за сметка на лечебното заведение.

Ответникът признава факта на сключване на договора със соченото в исковата молба съдържание, но оспорва исковете с твърдения, че в договора бил уговорен определен обем 3 медицинска помощ, по вид болнична и по стойност, съгласно Приложение 2, което не се покривало с понятието „основен пакет от здравни дейности“, а процесните дейности били извън уговорения обем. Оспорва да е възникнало правото по чл. 369, ал. 8 от НРД2020/2022 за м.12.2019 г. с твърдения, че съгласно ал. 12 на същия член ал. 10 и 11 не се прилагали за дейности, отчетени по реда на предходни НРД, а м.12 се отчитал именно по такъв ред.

Лимитът бил въведен за осигуряване на териториално разпределение на средствата като ги разпределял между изпълнители за цялата страна, с което не се ограничавало, а осигурявало право на достъп до медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, а правото на достъп не било равнозначно на правото на избор на изпълнител. Ответникът не приемал надлимитните дейности нито изрично, нито с конклудентни действия, а дори и договора да имал характеристики на договор в полза на трето лице, ищецът не можел да се позовава на права на това трето лице (ЗОЛ). Резервът по чл. 25 ЗЗО, за непредвидени разходи бил за форсмажорни обстоятелства, каквито процесните не били, поради което този довод на ищеца за наличие на излишък бил неоснователен. Липсвала норма, която да разделяла заплащане на дейността, според нейния характер – планов или спешен и правилата важали за дейност, попадаща в предмета на договора, поради което лимитът важал и за спешните случаи, но последните имали приоритет пред плановите, които следвало така да се организират, че да имало във всеки един момент ресурс за спешна помощ. Относно твърдението за прогнозни стойности на дейностите по договора, твърди, че чл. 56г ЗЗО бил отменен преди сключване на процесния договор, поради което бил неприложим, а отделно от това след одобряването им от НЗОК ставали част от общата стойност на разходите, разпределена за всяка РЗОК, която определяла стойностите по договорите с изпълнителите на БМП, които вече не били прогнозни, а определени в приложение 2 към договора. Счита неоснователно възражението за нищожност на клаузите от процесния договор, определящи лимити, тъй като съгласно чл. 4 ЗЗО обемът и обхватът на здравните дейности бил определен и това била рамката, в която здравноосигурените лица можели да ползват помощ, на което клаузите на договора не противоречали, а извод за тяхната нищожност, би имал за последица нищожност на целия договор, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като договорът не би се сключил за неограничен обем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода м.03.2018 г. – м.07.2018 г. Оспорва иска за лихва поради акцесорния му характер, спрямо неоснователния иск за главница.

В допълнителната искова молба и съдебно заседание ищецът уточнява размера на иска за главница на сумата 295 117.60 лв., предвид допуснатите несъответствия при сбора на отделните суми по посочените в исковата молба фактури. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, с твърденията, че плащанията нямали характер на периодични задължения, тъй като зависели от ползване на медицинската помощ от трето лице, имащо случаен характер. Допълва възражението за нищожност на клаузите за определяне на лимити с твърдения, че противоречали на закона, тъй като правото на лечение и правото на избор на лечебно заведение били свързани и последното не можело да бъде ограничавано.

Липсата на пари не можело да освободи ответника от задължение да заплаща лечение на здравноосигурени лица, на което задължение бил единствен длъжник. Счита неправилно 4 тълкуването на чл. 2, ал. 1 ЗЗО и чл. 52 КРБ, тъй като пакет дейности означавало видове дейности, а не стойност. Твърди, че след като извършил дейностите, и здравноосигуреното лице не дължало плащане, следвало да се заплатят от НЗОК, на която държавата възложила заплащане на медицинската помощ. Възражението за нищожност на целия договор, в случай на нищожност на клаузите, въвеждащи лимити, твърди, че било неоснователно, доколкото за ответника било налице задължение да сключи договор за възлагане извършването на медицинските дейности на лечебни заведения, тъй като по този начин държавата осигурявала безплатно здравеопазване.