Решение № 792 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500527 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №4290/19.12.2022г. по гр.д.№3253/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство И. Н.,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено по отношение на него,че дължи на ищеца „ПИБ“ АД сумата от 10 000лв.,представляваща главница по договор за кредитна карта от 16.02.2006г.,както и сумата от 5276,16лв.,представляваща просрочена договорна лихва за периода 24.09.2017г.08.07.2020г.,сумата от 216,67лв.,представляваща законна лихва върху главницата за периода 09.07.2020г.-24.09.2020г.,както и сумата от 24лв. за разноски за връчвмане на поканата за доброволно изпълнение.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника И.

Н. в първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че е налице погасителна давност по отношение на вземанията и същите са се погасили по давност,поради което не се дължат.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна „ПИБ“ АД счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредитна карта 1 от 16.02.2006г.Впоследствие на 04.02.2008г. е бил сключен анекс към договора за издаване на кредитна карта.Срокът за погасяване бил съобразно договора за кредит,но съгласно ОУ на банката същия се подновявал автоматично всяка година.Титуляра на картата усвоил изцяло отпуснатата сума по картата.Срокът на отпуснатия овърдрафт бил до 16.02.2008г.,но както се посочи съгласно ОУ същия се подновявал всяка година.Кредитът станал в просрочие от 19.07.2015г.,но предсрочната му изискуемост била обявена от банката на 09.07.2020г.На 28.09.2020г. РС-Пловдив е издал заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми и е било образувано изпълнително дело.ЧСИ е връчил призовка за доброволно изпълнение на длъжника,като същия е подал възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение и е било образувано настоящото производство за установяване на вземанията.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че пълния размер на кредитната карта е бил разходван от жалбоподателя чрез тегления от банкомат на територията на страната.

При така събраната фактическа обстановка става ясно,че между страните е възникнало облигационно правоотношение,като банката е отпуснала кредит на жалбоподателя,като същия се е задължил да заплаща вноски по същия,включително да погасява и лихви.Както се посочи срокът на овърдрафта е бил до 16.02.2008г.,но съгласно ОУ на банката същия се е подновявал всяка година за срок от една година.След тази дата няма доказателства по делото кредита да е бил обявяван за предсрочно изискуем до 19.07.2015г.,когато банката е изпратила известие до длъжника,че същия дължи сумите по договора за овърдрафт и му е дала седмичен срок за изплащане на задължението.В дадения срок жалбоподателя не е изпълнинл задължението си да изплати дължимата сума на банката,поради което същия е станал предсрочно изискуем.След това на 25.09.2020г. въззиваемата страна е инициирала производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и такива са били издадени по чл.417 от ГПК.

Спорният момент в настоящото производство е дали е изтекла погасителната давност по отношение на вземането на взискателя.Настоящата инстанция приема,че погасителна давност не е изтекла,тъй като договорът за кредитна карта-овърдрафт няма крайна дата и падеж,а съгласно ОУ на банката същия се подновява всяка година и при това подновяване започва да тече нова давност,поради което към момента на обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е изтекла погасителната давност.Тъй като това е основното възражение на жалбоподателя и същото е неоснователно решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4290/19.12.2022г. по гр.д.№3253/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в.

ОСЪЖДА И. В. Н. с ЕГН-********** от гр.*****,ап.1 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 150лв./сто и петдесет лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3