Решение № 223 от 14.11.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 223 от 14.11.2024 г. по АНД № 823/2024 г. по описа на РС-КърджА.

Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на РП- КърджА. спрямо Ш. Н. А. по чл.313 ал.1 от НК за това, че на 09.10.2019 г. в гр.

КърджА. потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ се дава пред орган на властта - пред Н.А.М. системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. КърджА., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е в Република България, на следния адрес град ***

Представител на прокуратурата пледира, че от събраните в хода на досъдебното производство са установено безспорно извършеното деяние, дата, час и място на извършването му, механизмът и авторството му. Моли съда да му определи административно наказание към минимума по чл.78а от НК, а именно „глоба“ в размер на 1000 лв, като за целта бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

Обвиняемия, редовно призован не се явява в съдебно заседание, но се представлява от упълномощен защитник, който заявява, че не оспорват фактическата обстановка, тъй като въз основа на нея може да се направи правния извод, че се касае до съставяне на документ, в който е отразено невярно обстоятелство от страна на подсъдимия. Действително се касае за престъпление с правна квА.фикация по чл.313 ал.1 от НК. Счита, че са нА.це условията за приложение на чл.78а от НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“, което ще е справедливо и законосъобразно в размер на 1000 лв.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

До края на 2007 г. обв. Ш. Н. А. живеел в град ****. В началото на 2008 година обв. Ш. Н. А. се установил да живее в град ****, като основното му жилище от 04.09.2008 г. до 22.07.2010 г. се намирало на ****, където той бил адресно регистриран от немските власти. Основното жилище на обв. Ш.

А. от 22.07.2010 г. до 22.09.2016 г. се намирало на ****, на който адрес той бил регистриран от немските власти. Основното жилище на обв. Ш. А. от 22.09.2016 г. до 26.10.2017 г. се намирало на ****, на който адрес той бил регистриран от немските власти. От 26.10.2017 г. до месец февруари 2023 г. обв. Ш. А. живеел в жилище, находяща се на ****, на който адрес той бил регистриран от немските власти.

Обв. Ш. А. бил правоспособен водач на моторни превозни средства и на 10.06.2014 г. му било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ***, вА.дно до

1

„С“, СЕ“.

10.06.2019 г. за категориите „АМ“, „В“, „ВЕ“, „В1“, „С1“, „С1Е“, С Решение от 13.11.2017 г. на Районен съд Нойщат ан дер Вайнщрасе, влязло в сила на 05.12.2017 г. на обв. Ш. А. на основание §94 от Наказателно процесуалния кодекс на Федерална Република Германия било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство № ****, тъй като шофирал след употребата на алкохол с концентрация в кръвта 1,44 на хиляда, за срок от 8 месеца, който срок изтекъл на 12.07.2018 г.

На 13.06.2018 г. на обв. Ш. А. било издадено СУ МПС № **** от Федералната служба по автомобилен транспорт, Федерална Република Германия, вА.дно до 12.06.2033 г.

С Решение от 04.01.2019 г. на Районен съд Дармщат, влязло в сила на 25.01.2019 г., на основание §94 от Наказателно процесуалния кодекс на Федерална Република Германия, било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на обв. Ш. А. с № ****, издадено от Федералната служба по автомобилен транспорт, Федерална Република Германия, за срок от 12 месеца, тъй като било установено, че той управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 1,97 на хиляда. Срокът на лишаване от управление на моторно превозно средство в размер на 12 месеца изтекъл на 03.01.2020 г.

Въпреки, че обв. Ш. А. живеел и работил във Федерална Република Германия, за кратки периоди през годините той посещавал Република България.

На 25.03.2016 г. обв. Ш. А. влязъл в Република България, след което на 28.03.2016 г. напуснал страната.

На 25.12.2016 г. обв. Ш. А. влязъл в Република България, след което на 03.01.2017 г. напуснал страната.

На 17.10.2018 г. обв. Ш. А. влязъл в Република България, след което на 24.10.2018 г. напуснал страната.

На 23.12.2018 г. обв. Ш. А. влязъл в Република България, след което на 24.12.2018 г. напуснал страната.

Обв. Ш. А. знаел, че с Решение от 13.11.2017 г. на Районен съд Нойщат ан дер Вайнщрасе, влязло в сила на 05.12.2017 г. му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство № ****, както и че на 13.06.2018 г. му било издадено СУ МПС № **** от Федералната служба по автомобилен транспорт, Федерална Република Германия, вА.дно до 12.06.2033 г., което пък с Решение от 04.01.2019 г. на Районен съд Дармщат, влязло в сила на 25.01.2019 г. му било отнето за срок от 12 месеца, считано до 03.01.2020 г.

Поради това обв. А. решил да посети Република България и да поиска от компетентните български власти издаването на ново българско СУМПС.

2

Съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

Съгласно §6, т. 46 от ЗДвП обичайното пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

Въпреки, че в периода от 01.01.2018 г. до 09.10.2019 г. обв. Ш. А. имал общ престой на територията на Република България в размер на 10 дни, които били много по-малко от изискуемите 185 дни, респективно той не бил установил обичайното си пребиваване в Република България, обв. Ш. А. решил да се опита да се снабди с българско СУМПС, като попълни и подпише заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и саморъчно да попълни и подпише декларация по чл. 151, ал.

5 от ЗДвП, в която да декларира, че обичайното му местопребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата/адрес на който живее последните 6 месеца/185 дни е град ****.

В изпълнение на взетото решение обв. Ш. А. влязъл в Република България на 09.10.2019 г. и на същата дата /09.10.2019/ г. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - град КърджА., находящ се в град КърджА., ул.

„Осми март“ № 57. На 09.10.2019 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРКърджА., обв. А. подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. ****, в което било вписано, че желае да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-КърджА. дал на обв. А. декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП по образец.

Св. Н.А.М. към 09.10.2019 г. заемала длъжността „системен оператор“, група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР КърджА.. На 09.10.2019 г. св. Н.М. изпълнявала служебните си задължения по приемане на заявления за издаване на документи за самоличност, СУМПС и 3 др. документи. На 09.10.2019 г. на работното си място в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - град КърджА., находящо се в град КърджА., ул. „Осми март“ № 57, св. М. приела заявлението от обв. Ш. А. за издаване на СУМПС, както и саморъчно попълнена и подписана от него декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал, че обичайното му местопребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата (адрес на който живее последните 6 месеца/185 дни) е град ****. В тази декларация обв. А. потвърдил неистина, а именно, че обичайното му местопребиваване в Република България по смисъла на §6, т.

46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата/адрес на който живее последните 6 месеца/185 дни е град ****, тъй като той не е пребивавал на посочения от него в декларацията адрес в *** в Република България за посочения в декларацията период.

Въз основа на приетото заявление за издаване на СУМПС и декларацията по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП от 09.10.2019 г., на обв. Ш. А. било издадено нам10.10.2019г. СУМПС № ****, което било вА.дно до 10.10.2024 г.

На 15.03.2023 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ било получено писмо от компетентен орган по подмяна на СУМПС във Федерална Република Германия, относно издаденото СУМПС № **** на обв. А., в което било посочено, че обичайното местопребиваване на обв. Ш. А. от 2008 г. до месец март 2023 г. е Федерална Република Германия.

По случая било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването е назначена съдебно-почеркова експертиза, видно от която, подписът срещу „Подпис“ в декларация приложение № 1 с дата

9.10.2019 г. от името на Ш. Н. А., лична карта **** от МВР КърджА. е положен от Ш. Н. А., ЕГН **********.

Въз основа на така установената фактическа обстановка чрез приемането и прилагането на гласните и писмени доказателства от ДП по реда на чл.283 от НПК, съдът направи следните правни изводи:

Чл.313 от НК криминА.зира лъжливо документиране в своя полза.

Престъплението по ал.1 на цитирания текст е нА.це само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по силата на. чл.151, ал. 5 от ЗДвП. Деянието е формално- такова на просто извършване и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното и установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че обичайното му местопребиваване е в ***, Република България, а в действителност било в Федерална Република Германия, в изискуемата по закон декларация, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.

4

Обвиняемият Ш. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.

Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете нА.чието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.