Решение № 2 от 06.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№2 гр. ХАСКОВО, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500901 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 509 от 24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2507 по описа за 2023 г., РС Хасково е приел за установено по отношение на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 239,19 лева - главница, дължима за използване на електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер *** като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер *** и издадени въз основа на него Фактура № **********/10.06.2020 г.; Фактура № 0414054533/10.07.2020 г.; Фактура № 0415608098/10.08.2020 г. и Фактура № 0417155497/10.09.2020 г. по сключени между П. К. П. и “А1 България” ЕАД договори и приложения към тях, от които 84,16 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 18.10.2019 г. за услуга *** с план А1 ONE Unlimited 26 за периода 07.05.2020 г. - 06.09.2020 г.; 41,74 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 14.01.2019 г. за услуга *** с план А1 Surf XS за периода 07.05.2020 г. - 06.09.2020 г.; 50, 44 лева -главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 30.08.2018 г. за услуга *** с план А1 TV Standard 2у за периода 07.05.2020 г. - 06.09.2020 г.; 26,44 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 30.08.2018 г. за услуга *** с план А1 Net 50 2у за 1 периода 07.05.2020 г. - 06.09.2020 г.; 4,14 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 23.03.2018 г. За услуга *** с план Mtel Surf М за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г.; 2,39 лева - главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение 1 на 23.03.2018 г. За услуга *** с план Home phone social за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. И 29,88 лева - такса за събиране на дължими суми; 203,18 лева, представляваща неплатени суми за устройство по Договор от 14.01.2019 г. за продажба на изплащане към рамков договор № *** на апарат Nokia 2.1. BlSil+PH Clear Nokia 2.1. със сериен номер *** и Договор от 18.10.2019 г. за продажба на изплащане към рамков договор №*** на апарат А1 Alpha Black+PH case със сериен номер ***, от която 59,50 лева по Договор за продажба на изплащане от 14.01.2019 г. и 143,68 лева по Договор за продажба от 18.10.2019 г.; 122,55 лева, представляваща мораторна лихва върху тези суми за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 239,19 лева и 203,18 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково – 15.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, КАТО иска за мораторна лихва в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 241,76 лева, както и иска за сумата от 432,81 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, е отхвърлил като неоснователни.

Със същото решение съдът е осъдил П. К. П. да заплати на „А1 България” ЕАД,гр.

София сумата от 932,10 лева, от която 657,77 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 274,33 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1247 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, за които е издадена заповед № 510 от 22.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на мораторна лихва за разликата от 122,55 лв. до пълния предявен размер от 241,76 лева, както и иска за сумата от 432,81 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,е останал жалбоподателя „А1 България” ЕАД,гр. София, който обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част постановеното от РС Хасково решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и неговата небоснованост. Счита за неправилен изводът на съда,че клаузата за неустойка е неравноправна клауза. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените искове.

При уважаване на иска в пълния му предявен размер, счита,че се явява неправилно и решението, в частта на разноските, чийто размер е редуциран с оглед уважената част на исковете. Моли да бъдат присъдени в пълен размер сторените в заповедното производство и в исковото производство разноски. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред 2 въззивната инстанция, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. И. А., особен представител на ответника П. К.П., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково в обжалваната част решение е правилно и моли то да бъде потвърдено..

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С писмена молба вх. № 11660/29.11.2024 г. поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание адв. А., особен представител на въззиваемия П., оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на РС Хасково в обжалваната част.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „А1 България” ЕАД гр. София против П. К.П. от гр. ***. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани в посочените размери, в които е уважил същите. Иска за мораторна лихва в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 241,76 лева, както и иска за сумата от 432,81 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съдът е приел,че са неоснователни, поради което е отхвърлил същите. С оглед уважените размери на исковете е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в заповедното и исковото производство. Така постановеното решение е правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.

За да отхвърли искът за заплащане на лихва за забава върху дължимата главница, представляваща неплатени суми по договора, съдът е взел предвид периода, за който се дължи това обезщетение и началният момент, въз основа на който период е изчислил дължимия размер на лихвата за забава. Направените от първоинстанционния съд изводи са правилни и както се посочи по-горе се споделят от настоящия съдебен състав.

Правилно съдът е отхвърлил искът за заплащане на сумата от 432,81 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора , както и искът за заплащане на лихва за забава върху тази сума. Правилно съдът е приел,че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика, а именно – уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Приел 3 е също,че уговорените клаузи за неустойка имат и неравноправен характер, доколкото са предвидени единствено и само неустойки при прекратяване на договора от страна на потребителя, но не и в хипотезата, ако договорът бъде прекратен по вина на търговеца.

Направените изводи от първоинстанционния съд са правилни и се споделят от въззивната инстанция. Заплащането на неустойка дори изчислена на три месечни такси нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Уговорената по този начин неустойка за предсрочното прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяване на договора е преустановил предоставянето на услугата и не са налице основания за получаване на месечна такса. Клаузата за неустойка се явява нищожна и поради това,че е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Както и решаващият съд е посочил с клаузата за заплащане на неустойка е вменено задължение на абоната да заплати необосновано високо обезщетение с договорената неустойка. Ето защо същата сума е недължима. След като е недължима сумата по главният иск, то недължима е и претендираната сума за заплащане на лихва за забава върху тази сума.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 509 от 24.06.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2507/2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4