Определение № 132 от 29.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500064 по описа за 2025 година Обжалвана е заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1087/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, в частта за разноските.

Частният жалбоподател „Ю.Б.“ АД счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в заповедното производство е бил представляван от адвокат С. З., като отношенията им се уреждали със сключен рамков договор от 03.05.2010 г. Адвокатското възнаграждение, което заявителят дължи на адвоката, било договорено в чл.2 от анекс № 1 от 01.06.2010 г. и последващи анекси към договора. Към заявлението било приложено платежно нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането на договореното възнаграждение в размер на 480 лв. Счита, че след като претендираните разходи са направени, то те са дължими. Твърди, че е изпълнил законовите изисквания на чл.80 ГПК и е представил списък за разноските. Твърди, че още със самото заявление заплатените такси са уточнени и кореспондират напълно с приложените доказателства. Адвокатът бил изготвил заявлението, подписал го е и го е подал. Счита, че е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на чл.78, ал.4 ГПК, което общо правило намирало приложение и в заповедното производство. Намалявайки претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение, заповедният съд не бил взел предвид разпоредбите на чл.39, ал.2 и 3 ЗАдв, а именно, че адвокатът има право на удържи от постъпилите от неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси като суми за плащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента и др. Счита, че следва да се направи комплексна оценка за съответствие между възнаграждението и усилията на защитата. Съдът не бил разгледал конкретните предпоставки и 1 всички обстоятелства от значение за делото, за да формира извода за липсата на фактическа и правна сложност. Не е взел предвид предхождащите действия на процесуалния представител. Към заявлението се прилагал договорът, заедно с приложенията към него и общите условия. Заявлението се подава като се съобрази подсъдността. Счита, че е извършил една голяма по обем работа. Затова всички разноски, включително и адвокатското възнаграждение са дължими и следа да бъдат присъдени в пълен размер. Иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане относно разноските и да ги присъди в пълен размер.

Частната жалба е постъпила в срок, от оправомощено от закона лице и разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от „Ю.Б.“ АД срещу М. Т. Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. Заявлението е подадено чрез процесуален представител – адв. С. З.. Производството пред заповедния съд е приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение № 733 от 21.11.2024 г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора търсените от него суми, заедно сумата за платена държавна такса и 240 лв. за адвокатско възнаграждение, като е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност и се е позовал на решение С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС.

Съгласно чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован.

Законодателят не дава легално определение на понятието „справедлив и обоснован”, но изхождайки от общоприетия смисъл на понятието, следва да се приеме, че справедливо и обосновано е това възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и усилията, които адвокатът е положил при осъществяване на процесуалното представителство.

Освен това, за да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен и видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и това, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал заявителя в заповедното производство, има право на възнаграждение, след като е осъществил правна помощ по силата на договор и тя е била заплатена. При определяне на размера на разноските, дължими от длъжника обаче съдът не 2 следва да се позовава на договора и реално заплатеното възнаграждение, а да го определи, като отчете вида и обема на извършената от адвоката работа. В случая действията, които процесуалният представител на заявителя е извършил се ограничават до изготвяне и подаване на заявление. Съгласно чл.425, ал.1 ГПК то се подава в образец, поради което изготвянето се ограничава до попълването му. Открито с.з. не е било провеждано. Съдът приема, че подаването на заявление е предшествано от запознаване с предоставените от банката заявител документи, което не е отнело много време и усилия предвид на обстоятелството, че адвокатът е довереник на банката от 2010 г. и би следвало да е запознат с договорите и общите условия на банката.

Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма. Не на последно място следва да се има предвид материалният интерес, който е минимален – 837,55 лв. за главница.

Предвид на тази преценка, съдът намира, че възнаграждение в размер на 200 лв. е съответно на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в заповедното производство при упражняване на процесуалните права, както е и адекватен на икономическите условия и стандартът на живот в страната и установената МРЗ. Затова въззивният съд намира, че правилно е присъдена тази сума. Тя се дължи заедно с ДДС.

Изложените в частна жалба съображения в едната си част са неотносими, доколкото по делото не е било прието нещо друго от това, че заявителят е бил представляван от адвокат, че му е платено възнаграждение и че са представени доказателства за това. Позоваването на чл.39, ал.2 и 3 от ЗАдв също е неотносимо, тъй като в производството въобще не става дума за разходи, които адвокатът си е удържал.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че заповедта за изпълнение в частта за разноските следва да бъде потвърдена.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 733 от 21.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1087/2024 г. по описа на Районен съд - Чирпан, в частта за разноските за дължимото адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3