Решение № 268 от 08.02.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№

…… гр.

София, 08.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 531/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, предявена от „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, срещу „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, сграда “В. *****, за връщане на сумата 297600 лева, представляваща авансово заплатената част от цената по развален договор № 43 от 02.02.2015 г. за доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжение за лиофилизация, за заплащане на сумата 12813,35 лева - обезщетение за забава върху тази главница за периода от 13.10.2017 г. до 16.03.2018 г., сумата 17856 лева, представляваща компенсаторна неустойка по т. 8.2 от раздел VIII „Отговорност на страните“ от договора, както и на сумата 768,80 лева - обезщетение за забава върху неустойката за периода 13.10.2017 г. - 16.03.2018 г..

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор № 43 от 02.02.2015 г., с който ответникът се задължил да достави и прехвърли на ищеца собствеността върху съоръжение за лиофилизация – лиофилизатор DP 50-3 с капацитет 50 кг на кондензатора, производство на Z.T.GmbH, като инсталира и тества оборудването, обучи персонал, който да борави с него, и да осигури гаранционното му обслужване за период от 24 месеца, считано от въвеждането му в експлоатация, срещу цена в размер на 595200 лева, платима на четири вноски, с размери и падежи, уговорени в договора.

При подписване на договора, ищецът заплатил на ответника сума в размер на 59520 лева по проформа фактура № 926 от 30.01.2015 г., а впоследствие - и сумата 238080 лева по проформа фактура № 979 от 26.06.2015 г., които плащания възлизали на половината от цената на оборудването, като било договорено останалите 40 % от цената, или 238080 лева, да бъдат заплатени при готовност за експедиция на фабрично тестваното съоръжение, а остатъкът от 10 % в размер на 59520 лева, следвало да бъде заплатен при инсталирането на съоръжението в производствената база на ищеца.

До изтичане на уговорения за изпълнение срок - 29.02.2016 г., лиофилизатор DP 50-3 с капацитет 50 кг на кондензатора не бил доставен на ищеца, затова на 20.04.2017 г. същият отправил запитване до дружеството–производител на съоръжението за етапа на изработването му, в резултат на което било установено, че тъй като ответникът „Д.Ф.“ ЕООД, не изпълнило задължението си да заплати до 30.09.2015 г. 40 % от цената по договора за изработка, сключен с производителя, то производството на съоръжението изобщо не било стартирано. След като получил тази информация и въпреки уверенията на ответника, че съоръжението е готово и в процес на техническо тестване, ищецът развалил договора с нотариална покана, връчена на „Д.Ф.“ ЕООД на 09.10.2017 г., без да му предостави допълнителен срок за изпълнение, като ответникът бил поканен в тридневен срок от получаване на поканата да възстанови преведените му в изпълнение на договора суми и да заплати неустойка в размер на 17856 лева, дължима съгласно т. 8.2. от раздел VIII на договора. Били направени опити за разрешаване на спора чрез извънсъдебно споразумение, но с оглед поведението на ответника тези опити останали без резултат, което обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д.Ф.“ ЕООД депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че ищецът превратно упражнил процесуалните си права, тъй като не изложил достоверно фактите по случая. Не оспорва сключването на договора, но твърди, че за изпълнението му било необходимо съдействието на ищеца, който следвало да предостави необходимата специфична техническа информация и документация, за да се произведе, монтира и въведе в експлоатация въпросното съоръжение, което следвало да функционира като част от система производствени мощности. Тези технически изисквания били основата за изготвяне на технически паспорт от производителя Z.T.GmbH. Ищецът следвало да подпише тези документи като израз на съгласие с техническата документация и това било поставено като условие от самия производител, но ищецът не изпълнил това задължение в едногодишния срок за изпълнение на договора, като едва на 13.12.2016 г. на производителя бил изпратен подписаният от „Б.Б.“ ЕООД технически паспорт.

На следващо място, ищецът следвало да заплати 40 % от цената по договора в срок до 30.04.2015 г., но плащането било извършено със забава – в началото на м. юли 2015 г.. Освен това, с оглед спазване на уговорката в договора за осигуряване на гаранционно обслужване в рамките на 24 месеца, който срок според ответника започвал да тече от деня на изпращане на апарата от производителя, инсталирането на апарата следвало да стане в най-кратък срок от доставката, за което ищецът следвало да осигури условия и годност на площадката за монтирането му, което не било сторено - на 18.12.2015 г. от „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД било получено писмо, че към момента дружеството няма възможност да оцени и подпише схемата на площадката за лиофилизатора (техническия паспорт), изпратен му от производителя. Паспортът бил подписан едва на 13.12.2016 г..

Поради ремонт на производствената площадка на ищеца, където следвало да бъде монтирано съоръжението и поради нежелание от страна на ищеца – купувач да заплаща разноски за съхранението му, „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД отправило искане за изменение на договора, какъвто проект ответникът изпратил, но в отговор получил нотариална покана за разваляне на договора. След получаването на поканата предложил на ищеца сключването на извънсъдебно споразумение, при обсъждане на което било постигнато съгласие за финализиране изпълнението на сделката. Дружеството–производител изпратило декларация, че щяло да изпълни договора с „Д.Ф.“ ЕООД при условие, че получи второ плащане от 25000 евро и акредитив за останалата сума, отворен и подписан най-късно до 31-ви януари 2018 г. от банката на производителя и „У.К.Б.“ АД. „Д.Ф.“ ЕООД превело исканата сума 25000 евро на производителя на 22.12.2017 г., а акредитивът бил изготвен от „У.К.Б.“ АД и изпратен на „Б.Б.-НЦЗПД“ ЕООД за подписване на 20.12.2017 г., но такова не последвало. С оглед липсата на изпълнение от страна на ищеца, ответникът му изпратил нотариална покана на 14.02.2018 г., с която го поканил да изпълни поетото задължение, за да избегне неблагоприятни промени в цената и срока на изпълнение от страна на производителя. В отговор на получената покана ищецът отрекъл да се е съгласявал изпълнението на договора да продължи.

При тези факти, ответникът счита, че ищецът изпаднал в забава, тъй като не платил цената в договорените срокове, не оказал необходимото съдействие за изготвяне на техническата документация на оборудването, поради което за него не било възникнало потестативно право да развали договора - нотариалната покана за разваляне не произвела твърдяното от ищеца действие, съответно ответникът не дължал претендираните с исковете суми.

Твърди, че именно ищецът изпаднал в забава за плащане на цената по договора за доставка, съгласно изискването, установено в чл. 6.2. от същия, а именно - да заплати до 30.04.2015 г. 40% от стойността на оборудването в размер на 238080 лева с ДДС. Сумата била заплатена на 09.07.2015 г., поради което дължал на ответника неустойка по чл. 8.1. от договора в размер на 3 % от стойността на просроченото задължение или сума в размер на 7142,40 лева. Ищецът не изпълнил и задължението, предвидено в чл. 3.3 от договора да осигури необходимите условия за инсталиране и експлоатация на оборудването, съобразно изискванията на производителя, както не изпълнил и задължението си да окаже необходимото съдействие на ответника, без което последният бил в невъзможност да изпълни своите задължения, поради което за него възникнало правото по т.

8.1. от договора да претендира предвидената неустойка за забава в максимален размер от 17856 лева, като прави възражение за прихващане с тази сума, в случай, че съдът признае предявените искове за основателни, което възражение е прието за съвместно разглеждане в производството.

При условията на евентуалност, ако съдът възприемел извод, че договорът между страните е развален, предявява възражение за причинени имуществени вреди от недобросъвестното поведение на ищеца при изпълнение на договора, изразяващи се в платения на производителя депозит в размер на 23450 евро и извършеното на 22.12.2017 г. допълнително плащане в размер на 25000 евро за запазване правото на производство при привилегировани условия и цени, съгласно уговореното през 2015 г.. Така релевираното възражение за прихващане, уточнено в първото съдебно заседание, също е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

С депозираната пред съда допълнителна искова молба, ищецът оспорва да е злоупотребявал с процесуални права, както и да са били налице договорни изисквания за оформяне на технически паспорт и документация, като изготвената от ответника оферта и изчерпателното описание на въпросното оборудване в договора опровергавали тезата за необходимост от допълнителни спецификации на вещта. Оспорва твърденията на ответника ищцовото дружество да не е имало готовност да приеме съоръжението, като излага, че същите не са подкрепени с доказателства. Възразява, че не се е съгласявал да плаща предварително суми и да разкрива гаранции, както и че не бил възлагал превеждането на суми към производителя. Ако такива действително били преведени, то те касаели правоотношението между „Д.Ф." ЕООД и Z.T.GmbH, по което ищецът не бил страна. Твърди, че плащанията по договора, извършени в полза на ответника, били обвързани от предварително издадени проформа фактури от страна на ответното дружество, поради което и с оглед краткия времеви период от издаването до заплащането им, не била налице забава на ищеца.

С допълнителния отговор ответникът прави възражения за нередовност на исковата молба, тъй като в допълнителната такава ищецът обективирал искане да се признае за установено, че възникналото от договор № 43 от 02.02.2015 г. правоотношение между страните било прекратено в резултат на разваляне, като по този начин за ответника не било ясно дали ищецът изменял предявените искове или предявявал инцидентен установителен иск, поради което бил затруднен в упражняване на правото си на защита.

Възражението е изцяло неоснователно – ищецът поддържа искане за уважаване на предявените искове при приемане, че правоотношението между страните е прекратено, без да формулира петитум в този смисъл, затова и твърденията на ответника в допълнителния отговор за нередовност на исковата молба са илюстрация на недобросъвестно упражняване на процесуални права, така както сам ответникът е дефинирал явлението в отговора на исковата молба. Установяването, че правоотношението, в рамките на което е извършена престация, е прекратено е част от предмета на спора, тъй като е елемент от фактическия състав, който поражда вземането за връщане на даденото и по същия елемент съдът дължи произнасяне в мотивите. Доводите на страната по отношение на този извод, изложени в допълнителната искова молба не съставляват изменение на исковете или предявяване на инцидентен установителен иск.

Ответникът „Д.Ф.“ ЕООД счита, че задължението за оформяне на технически паспорт и техническа документация, е част от общо формулираното задължение на купувача да осигури необходимите условия за инсталиране и експлоатация на вещта - лиофилизатор DP 50-3 с капацитет 50 кг. на кондензатора.

Тези изисквания освен от сключения договор произтичали и от съдържанието на трайните търговски отношения между страните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 27.07.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията им, е отделен фактът, че на 02.02.2015 г. помежду им е сключен договор за доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжение за лиофилизация срещу заплащане на цена в размер на 595200 лева, част от която „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД заплатило авансово, съответно на 05.02.2015 г. - сумата 59520 лева и на 09.07.2015 г. - сумата 238080 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f091ee8-1abd-4fbc-b663-b3a41313f46a