Решение № 1327 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110163025 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на Н. Д. Х. да заплати на ЗД „...“ АД сумата от 1403.80 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите по каравана „....“ с рег. № ......., в резултат от ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с. Първомайци, на ул. „......“, в близост до № 23, по вина на ответницата, която управлявала лек автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ ........... КР, без да е правоспособна за това, и чиято гражданска (деликтна) отговорност в качеството й на водач на конкретното МПС била обезпечена от ЗД „...“ АД по силата на договор за имуществено застраховане „....“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 05.10.2019г., в с. Първомайци, на ул. „......“, в близост до № 23 Н.

Д. Х. като водач на лек автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ ........... КР, чиято гражданската отговорност в това й качество била застрахована по силата на сключен с ищеца договор за застраховка „....“ на автомобилистите, нарушила правилата за движение- не съобразила скоростта на движение с пътната обстановка, изгубила контрол над МПС, поради което ударила паркираната каравана „....“ с рег. № ......., при на което й причинила увреждаН. на стойност 1378.80 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице.

Доколкото към момента на ПТП сочената за виновен водач Н. Д. Х. не била правоспособна да управлява МПС, до нея била отправена регресна покана да възстанови в полза на застрахователя изплатеното от последН. застрахователно обезщетение, както и разноските за определянето му, което ответницата не сторила. Претендират се разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указаН. в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 12.04.2023г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК 1 определение от 19.09.2023г., преписи от които са надлежно връчени на адресата. В исковата молба, както и в депозираната на 21.09.2023г. молба процесуалН.т представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявеН. иск.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеН.т иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за посочената по- горе сума да бъде изцяло уважен.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 156.15 лева, представляваща разноски за настоящото производство, изразяващи се в заплатена държавна такса за разглеждане на иска и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл.

78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ Н. Д. Х., ЕГН **********, да заплати на ЗД „...“ АД, ЕИК ......., сумата от 1403.80 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите по каравана „....“ с рег. № ......., в резултат от ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с.

Първомайци, на ул. „......“, в близост до № 23, по вина на ответницата, която управлявала лек автомобил „.... 80“ с рег. № ВТ ........... КР, без да е правоспособна за това, и чиято гражданска (деликтна) отговорност в качеството й на водач на конкретното МПС била обезпечена от ЗД „...“ АД по силата на договор за имуществено застраховане „....“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 156.15 лева, представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2