Определение № 1491 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20238002103306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от К. С. С., чрез процесуален представител адв.П.В., против въззивно решение № 614 от 18.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 321/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение от 21.12.2022г. по гр. д. № 2893/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от К. С. С. против „Лукойл Нефтохим Бургас“АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1-3 КТ и и чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, чрез процесуален представител юрисконсулт М.И., в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от К. С. С. против „Лукойл Нефтохим Бургас“АД искове с правно основание 1 чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1-3 КТ и и чл. 55, ал. 1, пр.2 ЗЗД за признаване на дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед № 1/28.04.2022 г. на работодателя за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“ към „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД; за заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без работа, поради уволнението, за период от шест месеца след това във времето от 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г., в размер на 12 536. 05 лева, както и иска за връщане на сумата на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ.

По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по силата на което ищецът заемал длъжността “старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“ към „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и Пристанищен терминал „Росенец“. С процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и е прекратено съществувалото между страните трудово правоотношение. Като причини за налагането са посочени следните фактически обстоятелства: към края на работното време на 13.03.2022 г. около 07. 00 часа, в съблекалнята на пристанищния терминал К. С. участва в груба физическа саморазправа с неговия колега Д. Т. С. /също изпълняващ длъжността „старши оператор, оборудване за обработка, манипулация на суров петрол/моряк“/, който дошъл на работа по график за първа смяна. Допуснати били прояви на груба физическа агресия на работното място /счупване на лява лакътна кост – увреждане, което е причинило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици, болки, оток и ограничение на движението на ръката на С., съгласно съдебномедицинско удостоверение № 90/2022 г., 3 издадено от ординатор в отделението по съдебна медицина в МБАЛ – Бургас, създавайки пречки на колегата му С. да изпълнява трудовите си задължения и нарушение на чл. 126, т. 10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред/. Наред с това е изложено, че е допуснал нарушение на установените в дружеството етични норми на поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията на т.4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се ръководи и да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. В заключение се излага, че от дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на работника, както и съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга климата на работната обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес.

Въззивният съд намерил за неоснователно възражението на въззивника, че е нарушена разпоредбата на чл. 192 КТ и че дисциплинарното производството не е проведено от упълномощено от работодателя лице. Заповедта за уволнение е издадена от Р. Г. Г., който е редовно упълномощен да представлява работодателя при провеждане на дисциплинарни 2 производства още през 2017 г. и няма данни упълномощаването да е било оттегляно. Приел е, че към момента на образуването на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за уволнение Р. Г. е бил редовно упълномощен видно от представеното пълномощно с рег. № 227 от 09.01.2017г., като с пълномощно с рег. № 7993 от 22.06.2022г. са му предоставени същите права. Изложени са съображенията на въззивния съд, че пред БРС е било представено пълномощното с рег. № 227 от 09.01.2017г., но дори и да не беше доколкото е представено пълномощното от 22.06.2022г. се налага извода за наличие на потвърждаващ акт. Цялото дисциплинарно производство е проведено от едно и също длъжностно лице с ръководни функции което е представител на работодателя.

Въззивният съд е приел за установено по делото извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца, което се изразява в участие в груба физическа саморазправа с негов колега, от която последният е пострадал. Прел е, че нарушението е по чл. 126, т. 10 КТ, който предвижда задължение за работниците да спазват вътрешните правила, приети в предприятието и да не пречат на другите работници/служители да изпълняват трудовите си задължения, както и на установените в дружеството етични норми на поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията на т.4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се ръководи да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/, а също й нарушение на т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред, предвиждащ както вече бе посочено по-горе, задължение за работниците/служителите да се грижат за собствената си безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от техните действия и бездействия. Посочил е, че според Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 2 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2015 г. и Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК, преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Приел е, че че по делото по категоричен начин се установява, че ищецът в нарушение на задължението си по длъжностна характеристика да остане на работното си място до предаването на смяната си при неприета смяна и всъщност без да е изпълнил задълженията си, като част от сменния персонал, съгласно Инструкцията за приемане и предаване на работната смяна в пристанищен терминал „Росенец“ е напуснал същото и е отишъл в съблекалнята при колегата си, където между тях е възникнал словесен конфликт, който е прераснал във физическа саморазправа, при който и двамата са получили телесни увреждания. Което от своя страна представлява нарушение по т.4.1.2.37 от Правилника за 3 вътрешния трудов ред. При тази фактическа констатация не може да се приеме, че единствен инициатор на саморазправата е Д. С.. Въззивният съд е посочил, че кой от участващите в конфликта, какви конкретни телесни увреждания е причинил и какво психическо отношение има към причиняването на телесните повреди не е въпрос, от отговора на който по категоричен начин се решава настоящото дело. Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите С. и М. категорично се установява, че ищецът активно е участвал в конфликта, като след съвкупен анализ на доказателствата може да се направи извод, че той е нанесъл телесни увреждания на Д. С., чиято индивидуализация не е необходима за настоящото производство, доколкото дисциплинарното нарушение представлява една по-обобщена категория - физическата саморазправа. Въззивният съд е изложил, че въпреки това от установеното поведение на ищеца и това, че двамата падат на земята в схватка, може да се заключи, че С. не е положил дължимата грижа, за да избегне физическият конфликт. Посочил е, че на следващо място следва да бъдат съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за работодателя. Приел е, че процесното нарушение на трудовата дисциплина е от такъв характер, че може да доведе до препятстване възможността за нормално провеждане на трудовия процес. Също така самото деяние е извършено на място със завишени изисквания за сигурност и безопасност на работа. Посочено е от въззивния съд, че в настоящия случай неблагоприятните последици са ограничени именно от намесата на трети лица, които са предотвратили по-сериозните телесни увреждания, до които е щяло да стигне, поради поведението на двамата участници в конфликта; нещо повече, следва да се има предвид, че подобно нарушение може да доведе и до уронване на доброто име на предприятието. По тези съображения въззивният съд е приел, че поведението на ищеца следва да бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина, при което наложено наказание уволнение съответства на тежестта на нарушението.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.“Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при трудов спор по чл.344, ал.1, т.1 КТ с предмет 4