Решение № 67 от 25.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Кърджали, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200036 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от 08.09.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- К., с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. на „Г- К.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К. за извършено нарушение на 01.06.2023г. на чл.222 ал.3 вр.чл.228 ал.3 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Г.-К.”АД намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като излага следните съображения: неправилно приложение на материалния закон- наказващият орган неоснователно заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.222 ал.3 вр.чл.228 ал.3 от Кодекса на труда и следва да му бъде ангажирана отговорност. Позовал се само на констатации от собствената си проверка, без да изследва в цялост фактическата обстановка и да установи по несъмнен начин дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. За нарушение по този текст е следвало дружеството поне да бъде уведомено, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което да се начисли съответното обезщетение. В случая жалбоподателят е начислил и изплатил въпросното обезщетение след като служителят представил официални доказателства за придобиване правото на пенсия. Не ставало ясно защо нарушението е извършено на 01.06.2023г., тъй като не се установява дружеството да 1 има данни, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от което следва задължение за изплащане на обезщетение към служителя. Едва при получаване на документите удостоверяващи това право, е издадена заповед за начисляване на сумите, а именно Заповед № ** от 02.08.2023г. и лицето е получило дължимото обезщетение; допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- актът за установяване на административно нарушение не е връчен по надлежния ред, тъй като процедурата по чл.416 ал.3 от КТ не била надлежно изпълнена като актът не бил изпратен с препоръчано писмо, с което е ограничено правото на защита на нарушителя. Настоява и за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсвало място на нарушението, което е задължителен реквизит. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи подадената жалба като претендира разноски, за което представя списък. Настоява, че жалбоподателят не е извършил нарушение, тъй като към посочената дата за придобито право на пенсия 07.04.2023г., както и към цитираната такава за извършване на нарушението 01.06.2023г., работодателят не е знаел, че лицето е придобило право на пенсия. Счита, че в случая са относими разпоредбите на чл.94 от Кодекса за социално осигуряване вр.чл.10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, които допускат разпорежданията за придобива на право на пенсия да се издават 4 месеца след изтичане на срока по чл.228 ал.3 от КТ. Твърди и че е извършено нарушение във връзка с връчване на акта за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че дружеството жалбоподател е извършило визираното в акта и наказателното постановление нарушение на трудовото законодателство. Настоява, че няма допуснато процесуално нарушение поради невръчване на АУАН лично на изпълнителния директор на „Г- К.“АД.

Отделно от това представя подробни съображения в писмена защита, която представя по делото, като претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: В периода от 18.05.2023г. до 31.07.2023г. свидетелите Н. Н. и Е. Ю.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда“- К., извършили проверка по документи по отношение на трудовите правоотношения на работниците и по- конкретно с лицата с прекратени трудови договори в периода от 01.04.2020г. до 30.04.2023г. По повод на това изискали трудовия договор на В. Я. Ч., заповед за прекратяване на правоотношението с него, фишове с начисления на трудовото 2 възнаграждение за месец април 2023г. Свидетелите Н. и Ю. събрали и други документи включително от ТП на НОИ- К., както и направили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при която установили, че В. Ч. имал над 10 години трудов стаж работейки в „Г- К.“АД считано от 08.05.2012г. до 08.08.2022г., както и от 03.04.20203г. до 10.04.2023г., като в периода на прекъсването работникът не е назначаван на работа в друга фирма, не е сменял работодателя си, и не е бил на трудовата борса. От всички събраните документи проверяващите свидетели Н. Н. и Е. Ю. установили, че работникът В. Ч. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 07.04.2023г. Трудовото правоотношение между него и жалбоподателя е прекратено на 10.04.2023г., което означало че до 31.05.2023г. работодателят е трябвало да изплати обезщетение за 6 месеца по реда на чл.222 ал.3 от КТ. Поради това проверяващите свидетели Н. и Ю. приели, че нарушението е извършено на 01.06.2023г. На 31.07.2023г. при приключване на проверката, свидетелите Ю. и Н. посетили проверяваното предприятие, където съставили Протокол за извършена проверка № *******, който връчили на същата дата на изпълнителния директор на дружеството, както и му връчили и покана за явяване на 07.08.2023г. в часовия интервал от 9,00ч. до 17,30ч. в Дирекция „Инспекция по труда“- К. за съставяне и връчване на актове за установяване на административно нарушение на трудовото законодателство. До края на този работен ден обаче не се явил представител на дружеството, за което бил съставен Констативен протокол, при което на 08.08.2023г. свидетелят Н. Н. в присъствието на колежката си Е. Ю. съставила акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя за това, че работодателят „Г. – К.“АД не е изплатил дължимото на работника обезщетение по реда на чл.222 ал.3 от КТ за 6 месеца в срок до края на следващия месец след прекратяване на трудовото правоотношение.

Актът е изпратен по пощата по реда на чл.416 ал.3 от КТ и съгласно получената обратна разписка на адреса по седалище на предприятието, същият е получен на 10.08.2023г. Въз основа на така съставения акт, на 08.09.2023г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „Г.-К.” АД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500лв. за нарушение на чл.222 ал.3 вр.чл.228 ал.3 от Кодекса на труда.

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция възприе от свидетелските показания на Н. Н. и Е. Ю., кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 08.08.2023г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена; Писмо от 08.08.2023г. на ДИТ- К.; обратна разписка за получена пратка на 10.08.2023г.; Покана за съставяне на акт връчена на 31.07.2023г.; Констативен протокол от 08.08.2023г.; Протокол за извършена проверка с изх.№ ******** от 31.07.2023г.; писмо от 16.06.2023г. от ТП на НОИК.; Трудов договор № **/ 03.04.2023г.; фиш за заплата за месец април 2023г.; справка в информационната система на ИАГИТ от 23.06.2023г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция следва да 3 разгледа по същество подадената жалба против наказателното постановление, тъй като същото е връчено лично на 11.12.2023г., а жалбата е подадена до административно наказващия орган на датата 22.12.2023г. видно от пощенското клеймо на плика, поради което същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по чл.222 ал.3 вр. чл.228 ал.3 от КТ. В разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според другата посочена в атакуваното постановление като нарушена правна норма на чл.228 ал.3 от КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, а след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Посоченото нормативно задължение „Г.-К.”АД- К. не е изпълнило. Дружеството е субект на нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото обезщетение. По делото се установи, че трудовото правоотношение между жалбоподателя и работника В. Ч. е било прекратено на 10.04.2023г. по реда на чл.71 ал.1 от Кодекса на труда, както и че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди датата на прекратяването. Видно е също от справка от информационната система на ИАГИТ, че трудовото правоотношение е продължило от 08.05.2012г. до 08.08.2022г., както и от 03.04.2023г. до 10.04.2023г., или общо повече от 10 години и 3 месеца. Следователно, на В. Ч. се полага изплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Това обезщетение жалбоподателят по силата на чл.228 ал.3 от КТ е бил длъжен да изплати найкъсно до последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, доколкото липсват данни за наличие на колективен трудов договор.

Правоотношението е прекратено на 10.04.2023г., поради което обезщетението е било дължимо до 31.05.2023г., но работодателят не го е изплатил и така е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Ето защо според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Г.-К.”АД- К. на основание чл.414 ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание . Наложената санкция е минималната по размер, 4 поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. С оглед на гореизложено, съдът приема, че наказателното постановление е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.