Решение № 379 от 10.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 393/2024
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Теодорина Димитрова, ЯВОР ДАНАИЛОВ, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Явор Данаилов при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500393 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 694/19.04.2024г. по гр.дело № 2798/2023г. по описа на РС –Велико Търново, съдът е отхвърлил иска на К. Г. Т., за осъждането на Адвокатска колегия – Велико Търново за сумата от 5033.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на противоправно бездействие на ответника да му предостави достъп до информация на кой докладчик е възложена проверката по дисциплинарна преписка № 6/2023 г. на ВТАК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Против решението е подадена въззивна жалба от К. Г. Т.. Счита атакуваното решение за недопустимо и правилно, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излагайки подробни съображения за това моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения от него иск В постъпилия отговор, ответникът по жалбата – АК В.Търново, чрез председателя адвокат В. К. счита решението за допустимо и правилно, като моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди обжалваното решение.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства 1 и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение недоказаността на твърденията на ищеца в исковата му молба за противоправно бездействие на лице при или повод изпълнение на работа, възложена от ответника, при което за него да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания.
Наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни.
По безспорен и категоричен начин от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство са доказани твърденията на ответника, че към датата на получаване на запитването на ищеца за това на кой докладчик е възложена проверката по дисциплинарна преписка № 6/2023 г., такъв докладчик все още не е бил определен, поради което ответникът към този момент явно не е имал възможност да предостави исканата информация на молителя. Законът за адвокатурата не въвежда задължение за Адвокатския съвет, за неговия председател или за негов служител, да уведомяват адвоката против когото е подаден даден сигнал, за името на докладчика по дисциплинарната преписка, поради което поведението на същите, изразяващо се в непредставяне на исканата информация, не може да бъде определено като противоправно.
Въпреки това, от приложените писмени доказателства се установява, че след предявяване на исковата молба на ищеца Т. е изпратен препис-извлечение от протокол № 13 по т. 4.1 от заседание на Адвокатския съвет, от който е видно кой адвокат е докладчикът по преписката. С оглед на тези установени по делото обстоятелства, явно е и, че ищецът, вече е получил исканата от него информация, непредоставянето на която счита за противоправно бездействие на служители на ответника.
При липса на доказателства за извършено противоправно деяние от страна на служител на ответника, липсват предпоставки за обсъждане на другите елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно за претърпените неимуществени вреди от ищеца и техния размер.
Поради изложените мотиви, искът на К. Г. Т. против Адвокатска колегия – Велико Търново за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5033 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя К. Г. Т. против него е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 694/19.04.2024г. по гр.дело № 2798/2023г. по описа на РС –Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3