Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 705 от 19.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12884/2021
Вид
Решение № 705
Подписан
19.02.2023
В сила
19.02.2023
Състав
Стела Кацарова, Галина Ташева, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512884 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20148968 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 7118/19 г., СРС, ГО, 159 с-в ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. П. К., роден на ****3г., гражданин ФР Германия, притежаващ л.к. №****, издадена на ****г. от районна служба Берлин, с адрес: гр. Берлин 14193, ****, за осъждане на ответника ЕТ „Р.Ш. - Р.С.“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Надежда, бл. ****, представляван от Р.С., ЕГН ****, да му заплати следните суми: сумата от 660,00 лв.- главница, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 25.03.2011г„ за отдаване под наем на имот, находящ се в гр. София, ул. „****, за периода 02.04.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 01.02.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 292,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 02.04.2017г. до 31.01.2019г.;ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. К., роден на ****г„ гражданин ФР Германия, притежаващ паспорт №****, издаден на 16.09.2011г. от районна служба Берлин, с адрес: гр.

Потсдам, ул. „****, за осъждане на ответника ЕТ „Р.Ш. - Р.С.“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Надежда, бл. ****, представляван от Р.С., ЕГН ****, да му заплати следните суми: сумата от 220,00 лв.- главница, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 25.03.2011г., за отдаване под наем на имот, находящ се в гр. София, ул. „****, за периода 02.04.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 01.02.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 30,80 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 02.04.2017г. до 31.01.2019г.

Срещу постановеното решение са постъпили идентични въззивни жалби от ищците.

Считат решението за неправилно и необосновано.Неправилно съдът приел,че не са налице облигационни отношения по договор за наем на процесния имот между ответника по делото 1

ЕТ“Р.Ш.-Р.С.,представлявана от Р.К.,поради факта,че договорът за наем е сключен с физическото лице Р.К. ,а не с ЕТ.Твърди,че до октомври 2014 г.наемът за имота е плащан от ЕТ ,видно от разписките ,които приложили към исковата молба.С доклада по делото съдът задължил ответника да представи договора за наем,който бил представен в последното съдебно заседание.Дотогава ищците не знаели съдържанието на договора,как е сключен ,между кои страни.Договорът бил подписан от ФЛ,но помещението се ползвало от ЕТ.Според съдебната практика,която сочат, физическото лице и регистираният като едноличен търговец не съставлявали различни правни субекти.

Молят решението да бъде отменено като неправилно и да се уважи исковата претенция. Претендират разноски.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Не се претендират разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими , следва да бъдат разгледани по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Правилно съдът е възприел,че между страните не е налице облигационно отношение.Между ищците и ЕТ не е сключван договор за наем.Такъв е сключен с ФЛ ,както и видно от приложените разписки месечните наемни вноски са заплащани от ФЛ в това му качество.

Съдебното решение не се намира в нарушение на установената съдебна практика.

Това е така, защото хипотезата, която се разглежда в цитираната в жалбите съдебна практика на ВКС, разглежда случаи, в които страна е юридическо лице - едноличен търговец. В настоящия случай юридическото лице няма задължение към ищците следващо от договор за наем, поради което съдът, правилно е приел, че не е налице облигационно отношение между ищците и ответника и е оставил исковата им претенция без уважение.

Ищците са предявили исковата си претенция за вземане по договор за наем срещу ЕТ „Р.Ш. - Р.С.“.В случаите на задължение на юридическо лице - едноличен търговец, физическото лице собственик отговаря за задълженията му с цялото си имущество пред кредиторите. В случая обаче, ищците не са кредитори на ЕТ Р.Ш.. Договорът обвързва страните по него. ЕТ „Р.-Ш. Р.С. няма задължения към ищците по договор за наем.

Договорните отношение обвързват единствено страните, без значение дали дружеството е прекратено или съществува и налице ли е правоприемство и неограничена отговорност.

Не се доказаха твърдяните пороци на р ешението на СРС ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20148968 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 7118/19 г., СРС, ГО, 159 с-в

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3